Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Из тъмните подземия на Втората световна война

Входът към бункера е обрасъл с гъста растителност. От земята стърчат арматурни железа, които допълнително затрудняват проникването в отбранителното съоръжение. Снимка: Христо Узунов
Входът към бункера е обрасъл с гъста растителност. От земята стърчат арматурни железа, които допълнително затрудняват проникването в отбранителното съоръжение.
Единствената надземна част от бункера е този наблюдателен пост. Днес стълбите към покрива му са разрушени, а часовият е заменен с метален кръст. Снимка: Христо Узунов
Единствената надземна част от бункера е този наблюдателен пост. Днес стълбите към покрива му са разрушени, а часовият е заменен с метален кръст.
От върха на наблюдателния пост се открива красива гледка към Черноморец, местността Бакърлъка и Бургаския залив. Снимка: Христо Узунов
От върха на наблюдателния пост се открива красива гледка към Черноморец, местността Бакърлъка и Бургаския залив.
Надземната част на съоръжението е превърната в импровизиран параклис. Снимка: Христо Узунов
Надземната част на съоръжението е превърната в импровизиран параклис.
Амбразурата на наблюдателния пост гледа към брега, като по този начин е осигурена кръговата отбрана на батареята. Снимка: Христо Узунов
Амбразурата на наблюдателния пост гледа към брега, като по този начин е осигурена кръговата отбрана на батареята.
Тесен коридор отвежда към вътрешността на бункера. По стените личат надписи, оставени от отдавна служили войници Снимка: Христо Узунов
Тесен коридор отвежда към вътрешността на бункера. По стените личат надписи, оставени от отдавна служили войници
Динков от Провадия е само един от многото наборници, отбили военната си служба тук. Снимка: Христо Узунов
Динков от Провадия е само един от многото наборници, отбили военната си служба тук.
Подземната част на бункера представлява същински мрачен лабиринт. Слънчевата светлина не достига до това място, а многобройни гадинки са намерили убежище сред осеяните с разнообразни отломки помещения. Снимка: Христо Узунов
Подземната част на бункера представлява същински мрачен лабиринт. Слънчевата светлина не достига до това място, а многобройни гадинки са намерили убежище сред осеяните с разнообразни отломки помещения.
Единствената оцеляла врата се отваря с проскърцване. Зад нея - смрад и разруха. Снимка: Христо Узунов
Единствената оцеляла врата се отваря с проскърцване. Зад нея - смрад и разруха.
Цялото налично оборудване на батареята е изнесено, а от стените стърчат само куките на радиаторите и отворите за блиндажните перископи. Снимка: Христо Узунов
Цялото налично оборудване на батареята е изнесено, а от стените стърчат само куките на радиаторите и отворите за блиндажните перископи.
Ръждива стълба изплува от мрака и отвежда към вътрешността на едно железобетонно картечно гнездо. Снимка: Христо Узунов
Ръждива стълба изплува от мрака и отвежда към вътрешността на едно железобетонно картечно гнездо.
а да осъществят близката защита, бреговите батареи са снабдени с тежки картечници за въздушна отбрана. Снимка: Христо Узунов
а да осъществят близката защита, бреговите батареи са снабдени с тежки картечници за въздушна отбрана.
Тленните останки на мъртъв албатрос са част от безрадостния интериор на мрачния бункер. Снимка: Христо Узунов
Тленните останки на мъртъв албатрос са част от безрадостния интериор на мрачния бункер.
Светлина в тунела. Въпреки здравината си, железобетонните стени на бункера се рушат от времето и затрупват пода на този коридор.
Снимка: Христо Узунов
Светлина в тунела. Въпреки здравината си, железобетонните стени на бункера се рушат от времето и затрупват пода на този коридор.
Отвор с неизвестно предназначение излиза в средата на гъстообрасла горичка. Снимка: Христо Узунов
Отвор с неизвестно предназначение излиза в средата на гъстообрасла горичка.
Някога оттук войниците са достигали до откритото артилерийското гнездо, полувкопано в земята. Снимка: Христо Узунов
Някога оттук войниците са достигали до откритото артилерийското гнездо, полувкопано в земята.
Входът към бункера завива, за да се избегнат поражения от рикошет или от попаднали във вратата снаряди. Снимка: Христо Узунов
Входът към бункера завива, за да се избегнат поражения от рикошет или от попаднали във вратата снаряди.
Навремето, за да се маскират артилерийските гнезда, е трябвало те да бъдат боядисани с камуфлажни краски. Днес тази задача успешно се изпълнява от многобройните растения, покриващи отделните части на фортификационното съоръжение. Снимка: Христо Узунов
Навремето, за да се маскират артилерийските гнезда, е трябвало те да бъдат боядисани с камуфлажни краски. Днес тази задача успешно се изпълнява от многобройните растения, покриващи отделните части на фортификационното съоръжение.
Крепостта Акра е съществувала между 491 г. и 586 г. В най-тясната Снимка: Христо Узунов
Крепостта Акра е съществувала между 491 г. и 586 г. В най-тясната
Природата е изваяла нос Акин от живописни вулканични скали, извисяващи се на около 20 метра над морското равнище. Снимка: Христо Узунов
Природата е изваяла нос Акин от живописни вулканични скали, извисяващи се на около 20 метра над морското равнище.
На 19 май 1943 г. морето отнема живота на 15 български моряка от торпедоносеца “Смели”. Паметник в тяхна чест е изграден през 1998 г. по инициатива на командира и личния състав на военноморска база Бургас.
Снимка: Христо Узунов
На 19 май 1943 г. морето отнема живота на 15 български моряка от торпедоносеца “Смели”. Паметник в тяхна чест е изграден през 1998 г. по инициатива на командира и личния състав на военноморска база Бургас.

Бурните години непосредствено преди Втората световна война. Сянката на назряващия конфликт пълзи застрашително над Европа. Хитлеристка Германия все по-смело дава заявки за агресивните си намерения...

Тези събития дават отражение и върху политическата обстановка на Балканите. Втората световна война започва на 1 септември 1939 г. с германското нападение над Полша, а още на 12 август 1939 г. е сключен англо-турски отбранителен съюз. В резултат, Турция и Гърция получават военни гаранции от Англия. Това прави поведението на двете ни южни съседки съмнително, а струпванията на военни части в близост до нашата граница говори за недвусмислени намерения, насочени срещу българската сигурност.

В тази неблагоприятна обстановка българското правителство се принуждава да вземе отбранителни мерки. Предвижда се изграждането  на широка укрепителна система, наречена "Прикриващ фронт", която да осигури защитата на целия граничен район от река Арда до Черноморското крайбрежие.

През 1940 г. възниква италианско-гръцкия конфликт, който налага разширяване на защитните мерки, взети от българското правителство. Част от тези мерки включват засилване на отбраната по Черноморското крайбрежие, поради повишена опасност от десант от турска страна. Заповядана е повсеместна мобилизация на армията и флота.

За осигуряване отбраната на родните брегове е създадена специална групировка Черноморска отбрана, разделяща се на Варненска и Бургаска. Със заповед от 21 декември 1940 г. отбраната на Бургаския залив е предоставена на 4-ти и 5-и опълченски полк и 1-во артилерийско отделение.

България се включва във Втората световна война на страната на Тристранния пакт на 1 март 1941 г., а от 1 май 1941 г. по бургаското крайбрежие започва усиленото изграждане на артилерийски батареи. Една от тях е и тази, разположена на нос Акин, край днешния Черноморец.

Батареята е окомплектована с няколко 15-см брегови оръдия "Круп", а задачите ѝ са да прикрива работата на действащите на територията на Бургаския залив миноносци и торпедоносци и да осигурява кръгова защита от десант, както по море, така и по суша.

До края на 1942 г. действията на батареята, както и на цялата Черноморска отбрана са в тясна зависимост с действията на съюзническите германски войски. През зимата на 1942 г. обаче немското настъпление на Източния фронт е спряно и това създава реална опасност от противников десант на българска територия. Забелязва се и раздвижване на врага по южната ни черноморска граница. Поради това и поради постъпилите от разузнаването сведения за подготовката на вражески диверсионни групи, през 1943 г. батареята край Черноморец е включена в 500-метровата строго забранена ивица край военните обекти по цялата дължина на българския бряг, чиято цел е да ограничи до минимум присъствието на случайни лица около позициите на бреговата отбрана.

През септември същата година, немското морско командване докладва за засилен интерес от страна на английското разузнаване към защитните съоръжения по Южното Черноморие. В резултат на това, като ответни мерки, в основите на батареята на нос Акин са заложени взривни вещестества, за да бъде унищожена в случай че попадне в неприятелски ръце.

През същата година се случва и едно от най-трагичните събития на полуостров Акин от това време. На 19 май, пред погледите на военнослужещите от батареята, в резултат на влошената метеорологична обстановка, торпедоносецът "Смели" се натъква на подводни скали. Коварните образувания, известни сред местните като "Биволите", преобръщат кораба и той потъва. Загиват 15 човека.

С обрата, възникнал през втората половина на войната, през 1944 г. Бургаският залив се оказва едно от вероятните места за десант на вече настъпващата Червена армия. Военните сводки показват, че при подобен развой на събитията съветските войски ще разчитат особено много на поддръжка от партизанските отряди на територията на страната.

До десант обаче не се стига. В драматичните дни след Яш-Кишиневската операция, на 8 септември 1944 г., Червената армия достига българските граници и окупира градовете Варна, Русе, Силистра, Добрич, Бургас. Извършен е деветосептемврийският преврат. Считано от 16:00 ч. на 8 септември, България се намира в състояние на война с Германия, а в следващите няколко дни партизанските отряди слизат от планините и завземат властта в градовете и селата на страната.

В бургаско смяната на властта е извършена със съдбоносното участие на поручик Марко Дилов - командир на батареята в Черноморец. Неговите подчинени въстават на 8 септември, като до 14:00 ч.на същия ден към тях се присъединяват още две батареи от района - моряшки прожекторен взвод и два противодесантни взвода. Завзет е и самият Черноморец (по това време село Св. Никола). До края на деня, с помощта на поручик Дилов под контрола на новата власт попадат повечето военни позиции в областта. Историята на България е предрешена.

След края на Втората световна война събитията около батареята на живописния нос Акин губят своя интензитет и тя изпълнява по-скоро спомагателни функции. До разформироването ѝ през 90-те години много български мъже отбиват военната си служба из нейните коридори. Следите от техните надписи и днес могат да се видят по стените на отбранителното съоръжение.

Към днешна дата нос Акин е тихо и мирно място, достъпно за цивилни посетители. Единственият действащ военен обект тук е близкото радиолокационно поделение. През 1998 г., срещу намиращите се на метри от носа подводни скали "Биволите", където впрочем се намират и останките от разбилия се през 1931 г. френски товарен кораб "Кампидолио", е изграден паметник на загиналите моряци от торпедоносеца "Смели".

2012 г. пък е годината, която прави нос Акин известен. Тогава археолози откриват руините на ранновизантийската крепост Акра. Крепостта е на път да даде нов живот на това историческо място, превръщайки го в туристически обект. Дали артилерийският бункер ще бъде част от това бъдеще - предстои да разберем.

*Още от фоторепортажите на Христо Узунов можете да видите на Facebook-страницата на "Изоставената България"



Най-четените