Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Ставаш шпионин и забравяме за всичко това": Историята на иранския IT гений, притиснат от Революционната гвардия

"Ставаш шпионин и забравяме за всичко това": Историята на иранския IT гений, притиснат от Революционната гвардия Снимка: Getty Images

Който и студент от технологична специалност в Иран да попитате за Бехдад Есфабод, ще знае името му - той е "суперзвезда" в IT средите, работи дълго време като софтуерен инженер за Facebook, а и родом е от Техеран, което прави историята му дори по-вдъхновяваща.

Дипломант от Шарифския технологичен университет, той е печелил неведнъж международни олимпиади по информатика, а през последните десетилетия разработва революционни скриптови езици за потребители от арабския свят.

С годишна заплата от 1,5 милиона долара и непрекъснати участия в семинари в САЩ и Канада, 38-годишният Есфабод все по-рядко се прибира вкъщи, за да види семейството си. Ето защо той решава да им отиде на гости през януари 2020 г.

Тогава обаче той няма представа какво предстои да му се случи.

Когато пристига на летището на 7 януари, отношенията на страната със САЩ са силно обтегнати - точно четири дни по-рано генералът на Революционната гвардия Касем Сюлеймани е убит в Щатите, а точно в същата нощ Иран решава да отмъсти за него с атака над американска база в Ирак.

На следващата сутрин гвардията също така сваля погрешка украински самолет над Техеран, а всички 176 пътници и екипажа на борда умират, както "Гардиън" припомня.

Всички тези обстоятелства карат неговия партньор от Португалия да се притесни, затова го моли да не ходи. Есфабод обаче смята, че не е направил нищо лошо, затова няма повод да се притеснява - безнадеждно наивно предположение, както той самият по-късно разказва в свое есе в сайта Medium.

Кошмарът му започва на 15 януари, минути след като се среща с баща си на кафе. Оказва се, че Революционната гвардия прослушват разговорите и съобщенията му, затова разбират къде е и малко след това се появяват там.

"Чух зад себе си някой да казва фамилията ми, която не използвам. Обърнах се и видях четирима мъже, облечени в цивилни дрехи", разказва той. "Показаха ми заповед за арест и видях инициалите на гвардията - най-смъртоносните сили в Иран. Повярвайте ми, никой не иска да се забърква с тях... Ако трябва да съм честен, за момент си помислих, че никога повече няма да съм свободен".

След това той е закопчан и вкаран в кола. Първото, което му заповядват, е да отключи телефона си, след което той е закаран в прословутия затвор Евин в Техеран, където прекарва следващата седмица.

Всеки ден той е разпитван с часове за съобщенията, имейлите и снимките на телефона си. Неведнъж получава уверение, че скоро ще бъде освободен и на следващия ден ще може да отлети, но това не се случва.

На седмия ден се появява нов разпитващ, който му казва, че съдбата му е в ръцете на съда и ще бъде задържан до процеса срещу него. Можело да бъде осъден на затвор от две седмици до две години.

Разбира се, имало и друга опция - да стане шпионин за Революционната гвардия и да ѝ изпраща информация за ирански активисти и технологични специалисти в Щатите.

"Ето какво - ти просто ще продължиш да живееш живота си и да се мотаеш с тези хора, докато просто ни даваш информация за онова, което правят. Така ние ще отменим делото срещу теб за неопределен период, а когато се връщаш в Иран, всичко ще бъде наред", спомня си той думите им.

В материала си за Medium той пише още, че все пак са се държали "добре" с него през по-голямата част от времето, но не спирали да му натякват, че това ще се промени, ако спре да сътрудничи.

Междувременно те свалят абсолютно цялата му лична информация (над 300 GB) от Google, Facebook, Twitter, Telegram и LinkedIn.

В крайна сметка той се съгласява да им сътрудничи, те му обясняват как предстои да се свържат с него, а още на следващата вечер той лети за Доха, а след това за Португалия, за да се срещне със своя партньор.

Връщането в Щатите обаче се оказва проблемно - всички негови акаунти в социалните мрежи са изтрити, а на границата често искат от чужденците да ги показват.

Когато каца на летището в Нюарк, опасенията му се сбъдват - имиграционните го издърпват настрани и го подлагат на разпит за престоя му в Иран.

"Разазах им абсолютно всичко и те доведоха в стаята още няколко офицери, които бяха доста наясно с работата на Революционната гвардия", разказва той пред "Гардиън" и допълва, че са били приятелски настроени и накрая го приветствали с "добре дошъл у дома". Казали му също, че друга агенция ще се свърже с него, но това така и не се случило.

Есфабод обаче не се успокоил, станал параноичен и избягвал хората със седмици. Трябва му много време, за да възстанови профилите си, които са били дезактивирани, след като работодателят му (Facebook) бил уведомен за неговия случай. Канадските власти също разбрали, но не могли да направят нищо, защото Есфабод влязъл в Иран като ирански гражданин.

Психичното му здраве обаче започва да се влошава все повече - той не е способен да работи, защото непрекъснато мисли за това какво ще прави през следващите години и как ще му се наложи да бъде шпионин.

На 14 юни най-накрая получава съобщение в Instagram: "Здравей, г-н Бедхдад, как си? Аз съм гаджето на леля ти. Беше ни на гости в Техеран. Ядохме кебап, помниш ли??? Говорихме за Португалия и имиграцията ти там. Имам няколко въпроса за имиграцията в Португалия???"

Той разчел "кода", с който от гвардията му обяснили, че ще общуват занапред. Не отговорил. След това получил подобни съобщения и в WhatsApp, Telegram и Signal. Седмица по-късно се свързали и със сестра му, която е в Иран. Тя им казала, че ще предаде съобщението, но няма власт над действията на брат си.

Междувременно Есфабод решава, че ще разкаже всичко. Прави го с въпросното есе, озаглавено "Ако прочетете едно нещо от мен, моля ви бъде това" (If you read one thing from me, please be this).

"Очевидно няма да се прибера повече. Сестра ми и баща ми са още в Иран и се страхувам от това, което може да се случи на тях или на моите приятели", казва той.

Въпреки това той вярва, че има едно нещо, от което всеки насилник се страхува: да бъде публично разобличен.

"Не знам колко време ми остава, преди да приключа живота си, за да прекратя страданието на други хора. Дори обаче да го направя, ще знам, че преди това съм посочил кои са насилниците. Свърших работата си тук", пише още той и открито признава, че през последните месеци често мисли за самоубийство.

Междувременно Есфабод напуска работата си, връзката му с неговия португалски партньор се разпада, а той се мести в Канада, за да се види с останалите си роднини и да започне живота си начисто. След като дава няколко интервюта по своя случай, той все още не е получил "известия" от гвардията. Готов е обаче да посрещне последствията.

"Имам една любима мисъл на Джанис Джоплин", заключва той. "Свобода е само още една дума за това да нямаш какво да губиш."

Най-четените