Първият взрив в Бостън е откъснал десния крак на 33-годишния Джоузеф "Джей Пи" Нордън. Тялото на мъжа от Уейкфийлд, Масачузетс беше с изгаряния и поразено от шрапнели.
В часовете, след като бостънските пожарникари стегнаха с турникет около ампутираното място и го закараха до болница Brigham and Women, Джей Пи претърпя две операции и беше интубиран.
Но след като докторите махнаха тръбите тази сутрин, първият въпрос на просълзения Джей Пи към майка му беше: "Къде е Пол?"
Лиз Нордън, едва сдържайки сълзите си, притисна разранената и натъртена ръка на най-големия си син и отвърна: "Пол е добре. Разтревожен е за теб."
Пол, на 31, е жив, но никак не е добре. Той също загуби десния си крак, със сериозни изгаряния е. Хвърчащите сачми нараниха и неговото лице.
Два човешки щита
Братята са били сред зрителите на финала, за да викат за своя приятел на маратона - пожарникаря от Самървил Майк Джеферсън. След като избухва първата бомба, братята прикриват с телата си майката, дъщерята и лелята на пожарникаря и така понасят цялата тежест на експлозията.
В момента, в който линейката с Пол тръгва към болница Beth Israel, той звъни на майка си. "Мамо, тежко ранен съм и не знам къде е Джей Пи".
Интересува го единствено да намери брат си.
"Бях шокирана", разказва Лиз Нордън пред Ей Би Си. "Шофьорът на линейката ми каза, че Пол е в критично състояние и трябва незабавно да отидем в болницата. Но той не преставаше да пита за брат си. Не можехме да открием Джей Пи и мислех, че ще загубя и двете си момчета".
Изминали часове, преди да разберат, че Джей Пи също е тежко ранен, но все пак жив. Десният му крак е бил откъснат, левият - с тежки разкъсвания. Приятелката на Пол - Джаки, е с тежки изгаряния, а един от близките приятели на брат му, Марк Фукарил, загуби и двата си крака, десния до бедрото; левия до коляното.
Задружен клан
"Това е кошмар", повтаря Лиз Нордън, докато обикаля от едно спешно отделение на друго, мъчейки се да утеши синовете си. Неотлъчно до нея са най-малкият й син Джонатан, и двете й дъщери Колийн и Кейтлин. "Бих дал и двата си крака за тях", казва 28-годишният Джонатан.
"Братята ми са жилави момчета, но имат нежни сърца", добавя Кейтлин, 24.
До леглото на Джей Пи, Лиз Нордън гали окървавеното му изранено лице.
Заедно с други от семейството, тя бди и над леглото на Пол. Той протяга ръка към майка си, но не може да говори. Погледът му се мести от един член на семейството към друг в търсене на отговори.
Майка му знае въпроса и успява да го успокои, преди да бъде отведен за още една операция за почистване на раните, за да се предотврати инфекцията от изгарянията. "Не се тревожи", казва Лиз на Пол, "Джей Пи е добре. Джаки е добре. Обичам те. Много те обичам."
Джей Пи и Пол преминаха през операции и днес, за да се извадят сачмите и пироните от телата им. Много от пациентите имат в телата си забити шрапнели и други остри предмети, увити в бомбата.
За хората, които познават семейство Нордън, не е изненада, че двамата братя толкова се тревожат един за друг, нито, че са били човешки щит, за да предпазят околните. Те са задружен клан, а Лиз Нордън е силна жена, оцеляла след рак, и дългогодишна самотна майка, отгледала пет страхотни деца. Всички, освен Джей Пи, все още живеят под един покрив.
"Ще ги хванем"
"И петте ми деца са смазани. Ужасно е за всички. Радвам се, че са живи, но така съжалявам за това, което им се случва. Горките ми момчета", плаче Лиз, която прекара безкрайно дълги 24 часа. Не е яла и спала, откакто Пол й се е обадил от линейката. Часове наред не е знаела, че Джей Пи е оцелял и се бори за живота си.
Кметът на Бостън Томас Менино, който също беше в болницата Brigham & Women със счупен глезен, посети ранените и семействата им в спешното отделение и обеща: "Ще хванем негодниците. Ще ги хванем."
