Пакистан и културата на полицейския тормоз

Мухамад Афзаал - възрастен мъж с дълга бяла брада - седи сред група опечалени в дома си в село Горали на около 250 км от пакистанската столица Исламабад. Хората около него са се събрали на помен за смъртта на Салахудин Аюби, син на Мухамад.

27-годишният Салахудин, който страда от умствено заболяване, загива в полицейски арест. Баща му има основателни причини да смята, че смъртта е настъпила вследствие на мъчения и произвол.

Афзаал разбира, че синът му е арестуван на 30 август, след като местен телевизионен канал излъчва запис, на който се вижда как Аюби се опитва да разбие банкомат и се плези срещу камерите за видеонаблюдение. Видеото с младия пакистанец се разпространява с огромна скорост в социалните мрежи

Бащата разказва за заболяването на сина си в първия разпит пред полицията, като посочва, че от известно време е загубил връзка с него. Мухамад казва, че е татуирал името и адреса на ръката на сина си, за да може да бъде идентифициран, ако се наложи.

Малко по-късно полицията успява да открие Салахудин и го арестува. Два дни по-късно обаче той умира при неизяснени обстоятелства.

"Брутално убиха сина ми. Видях следи от мъчения по тялото на моя син. Дясната му ръка беше изгорена - или с гореща вода, или с електрошок. Имаше белези по цялото тяло", казва 60-годишният му баща пред "Дойче веле".

Полицията в щата Пенджаб първоначално отрича обвиненията във фатален физически тормоз и твърди, че причините за смъртта са естествени. Служителите от ареста свидетелстват, че Салахудин се е държал като "луд човек" в килията си и е загубил съзнание, когато са го отвели в болница.

Когато смъртта на Аюби се превръща във водеща новина в Пакистан, полицейските части неохотно се ангажират с вътрешно разследване по смъртта на арестанта.

"Осъждаме всяка форма на насилие и мъчения. Възможно е да става дума за индивидуален акт. Разследваме дали полицейски служител е отговорен за смъртта на Аюби", казва говорителят на полицията Инам Гани. "За да не допускаме подобни случаи в бъдеще, въвеждаме промени, които ще направят полицейските сили по-отзивчиви и съдействащи на обществеността".

Докладът от аутопсията потвърждава, че Аюби е претърпял значителни телесни повреди преди настъпването на смъртта. Самият той е страдал от заболяване на белите дробове и хепатит.

Установени са кръвоизливи по ръцете и следи от мъчения по коремната област, които са настъпили след удари с тъпи предмети. Съдебните медици потвърждават, че мъжът е бил подложен на физически тормоз, преди да издъхне, като посочват, че "не може да се изключи, че причината на смъртта е следствие на комбинираните ефекти от предсмъртните наранявания, белодробното му заболяване и неврогенен шок".

Няма достоверни данни за броя на загиналите арестанти или затворници в Пакистан, но правозащитни организации изтъкват увеличаването на жалбите срещу полицейски тормоз. Според тях "културата на полицейско насилие" е най-изявена в Пенджаб.

Смъртта на Салахудин Аюби не е първият подобен инцидент, но широкият обществен интерес към случая постави полицията под прицел заради съмненията за произвол.

Организацията Human Rights Watch посочва, че членовете на маргинализирани общности са най-уязвими на опасността от злоупотреби по време на задържане под стража.

"Липсата на отговорност за полицейските ексцесии е позволила зараждането на култура на безнаказаността. Пакистанската полиция не разполага с нужните средства, кадри и екипировка, за да се справя с проблемите на съвременния свят. Силите на реда трябва да се модернизират, а полицейските служители, виновни за смъртта на арестанти и други нарушения на човешките права, трябва да бъдат изправени пред съд по прозрачен и ефикасен механизъм", казва Саруп Иджаз, изследовател на HRW за Пакистан.

Правозащитниците твърдят, че страната не разполага с адекватно законодателство за недопускане и криминализиране на полицейското насилие.

Макар че Наредба 2002 забранява тормоза и предвижда глоби за служители, използващи нерегламентирани способи срещу арестанти, повечето полицаи смятат, че законът не се отнася за тях.

До момента не е търсена наказателна отговорност от нито един служител, заподозрян за съучастие в случай на потвърдено полицейско насилие. Контролните независими органи, които би трябвало да разследват подобни обвинения на регионално и провинциално ниво, не си вършат работата, смята изпълнителният директор на "Проект за справедливост в Пакистан" Сара Белал.

Преди няколко месеца полицейски служители убиха няколко членове от едно и също семейство в пенджабския град Сахивал, заподозрени за съучастие в терористична дейност. Премиерът на Пакистан Имран Хан осъди убийствата и обеща да предложи реформи, с които да се сложи край на извънсъдената саморазправа и мъчения.

Въпреки ангажимента за разследване на "цялата структура на полицията в Пенджаб" от страна на премиера - до момента не са предприети никакви действия в тази посока.

Експертите смятат, че реформата в полицията ще отнеме години. В краткосрочен план обаче е жизненоважно да се приеме закон, който да криминализира всички видове мъчения, да въведе законови гаранции за защита на свидетелите и жертвите на полицейски тормоз, и да създаде независими разследващи органи, които да поемат проверките по тези случаи.

Засега полицията продължава да работи на принципа, че крайното физическо насилие е "ефективен метод" за справяне с престъпността. Службите за сигурност ще трябва да преминат през сериозна трансформация, за да разберат, че "работата им е да защитават гражданите, а не да ги контролират", смята Белал.

Новините

Най-четените