Скоро след като се сгодих, семейството ми започна да се притеснява за здравето на бъдещия ми съпруг. Нали разбирате, годеникът ми Рей обича месо - и ще се ожени за пескетарианка. Аз ям риба и морски дарове, но не свинско, телешко или пилешко.
Нямам планове да преча на Рей, ако иска да си направи бургер. И все пак баба ми, братовчедите и дори сестра ми изглежда смятат, че под моето влияние той ще вехне на стабилна диета от плодове, зеленчуци, риба, яйца, сирене, пълнозърнести храни и бобови растения.
Това е доста стандартно възприятие
В САЩ, поне в културен план, хората вярват, че мъжете задължително имат нужда от месо. Има само един проблем: тясната връзка между мъжествеността и месото буквално разболява мъжете.
До тази година американските правителствени регулации подкрепяха тезата, че месото е ако не мъжествено, то поне фундаментален компонент от здравословната диета. Но през януари американските диетични правила нарушиха традициите.
Заровено в многото страници с дребен шрифт на федералния документ, дойде предупреждението към мъжете: "Някои хора, особено тинейджърите и възрастните мъже, е необходимо да намалят цялостния прием на протеинови храни, като намалят консумацията на месо, пилешко и яйца и увеличат количествата зеленчуци или други недостатъчно консумирани хранителни групи."
Ясно е, че твърде многото месо се отразява зле на здравето
Консумацията на големи количества месо се свързва с дълъг списък със здравословни проблеми - от рак, до наднормено тегло, проблеми с бъбреците и сърдечно-съдови заболявания.
Повечето мъже консумират двойно повече протеини, отколкото имат нужда.
През 2011-2012 например американците от възрастовата група 30-39 години са консумирали средно 110 грама протеини, показват данни на американските власти. Това е приблизително двойно повече от 56-те грама, които в момента правителството препоръчва за мъжете. Американските жени в същата възрастова група консумират средно 75.5 грама протеини, също повече от препоръчителното количество от 46 грама.
Как се е стигнало до това? По отношение на храненето, има твърде малко неща, които месото да може да предложи, а другите хранителни групи не осигуряват.
Месната индустрия обича да изтъква високото съдържание на желязо и B12 в животинските протеини. Желязото обаче присъства в много зеленчуци и бобови растения, а B12 е достъпно в млечните продукти и яйцата, както и във веган храни като алтернативни млечни продукти и хранителна мая.
Изследванията редовно изтъкват предимствата за здравето на вегетарианската диета, свързвайки я с понижен риск от сърдечни заболявания, рак и диабет тип 2.
И все пак връзката между мъжествеността и консумацията на месо е навсякъде в съвременната култура: в рекламите на Carl's Jr. с облечената в бански Парис Хилтън, продаваща секс и бургери едновременно; в страниците на Men's Health; и в шеговитите образи на Рон Суонсън, този образец на мустаката мъжественост, поглъщащ безкрайни количества ребърца, стекове, бекон и нещо, наречено "месно торнадо".
Идеята, че мъжете се нуждаят от месо, е много стара
Керъл Адамс проследява във фундаменталната си книга от 1990-та година, озаглавена "Половата политика на месото: феминистко-вегетарианска критична теория", тези истории чак до Библията, където Книгата на Левит описва как жертвеното месо се е готвело само за свещениците и синовете на Аарон.
Тази патриархална прерогатива за месото продължава и през XX век. По време на Втората световна война цялото американско население намалява консумацията си на месо (както и на захар, масло и куп други хранителни продукти), така че войниците в армията да не търпят лишения.
Същият глобален феномен е документиран през 60-те и 70-те години. В Индонезия Фредерик Симонс пише: "месото се приема за присъщо на мъжете." В Етиопия, жените приготвят две ястия: едното с месо за мъжете, и едно без - за жените, според Лайза Легхорн и Мери Родковски в книгата им "Кой реално гладува: жените и световният глад."
Връзката между мъжествеността и месото е допълнително засилена от сексуализацията на месото в масмедиите. Гореспоменатата реклама на Carl's Jr. с Парис Хилтън е само част от дълга серия от образи, слагащи знак за равенство между жените и месото.
Снимка от 1981 г. от пародийното мъжко списание Playboar включва Урсула Хамдрес, мастурбиращо и облечено в гащички прасе. Обложката на албума на Лудакрис Chicken-N-Beer (2003) показва рапъра, заобиколен от пилета, готов да захапе женски крак. Федерален съдия през 2008 г. бе уличен в публикуване онлайн на снимки на голи жени, нашарени като крави и стоящи на четири крака.
Всичко това прави лоша услуга и на мъжете, и на жените
Посланието, вложено в сексуализацията на месото, е, че жените, подобно на пилешкото и стековете, съществуват, за да могат мъжете да ги консумират. Това насърчава мъжете да прекаляват с храната - поведение, което вече знаем, не е нездравословно.
С такъв тип културни конотации не е изненадващо, че бизнесът с месо е контролиран от мъже, както изтъкна ветеран от бранша и съавтор в браншовото издание Meatingplace през ноември миналата година. "Направих кратко проучване и открих, че в осемте най-големи компании за телешко и пилешко месо само в една има каквито и да било жени близо до върха на хранителната верига в корпоративната структура - и нито един изпълнителен директор жена," пише Мак Грейвс.
Той отбелязва, че жените все пак се занимават с основната част от пазаруването на хранителни стоки в САЩ. Защо тогава месните компании не наемат повече жени, за да продават техните продукти?
Това е резонен въпрос, който зададох на Северноамериканския месен институт - търговската асоциация, представляваща компаниите, преработващи 95% от червеното месо и 70% от пуешкото месо в САЩ. Очаквах поне да получа отговор, че се правят опити да се подобрят тези статистики, както често става в други доминирани от мъжете браншове като технологии, право и медицина.
Вместо това, когато попитах за липсата на жени на лидерски позиции, говорителят на асоциацията ми отговори: "Не разбирам защо отразявате такъв въпрос в блог на маркетингов консултант."
Въпреки че жените не заемат много висши позиции в месната индустрия, те са много по-представени в месокомбинатите, птицефермите и рибопреработвателните заводи - там те са близо 35% от трудовата сила. Това са най-опасните работни места в месната индустрия, където травмите са 17 пъти повече от тези на останалата част от американския трудов пазар.
Изводът: въпреки че консумират по-малко месо, жените все пак понасят повечето разходи за него
Те издържат на опасни условия на труд в опаковъчните фабрики, отделят пари и време за купуването и готвенето на месото, поемат грижите за мъжете, чието здравословно състояние се влошава заради увеличаването на свързаните с диетата заболявания. Междувременно жените не жънат особено много от печалбите на тази индустрия на стойност $95 млрд.
За щастие, новите диетични правила може да са вестител на позитивни промени в бъдеще.
Някои от най-видимите лица на движението за растителна диета вече са мъже. Джош Тетрик, съосновател и изпълнителен директор на стартиращата компания за веган майонеза Hampton Creek, също основателят и изпълнителен директор на Beyond Meat Итън Браун са две изключително популярни лица - и не по-малко мъжествени.
Двамата са предприемачи във все по-актуалния свят на вегетарианските стартъпи. Веган - политици, включително сенаторът от Ню Джърси Кори Букър и бившият президент Бил Клинтън, също така спомагат за премахване на стигмата от растителната диета сред мъжете. А лекари, спортисти и пожарникари доминират в подкрепящия веган каузата документален филм Forks Over Knives, като всички те възхваляват плюсовете на изоставянето на месото.
Като феминистка се изкушавам да защитавам това, което е като цяло доминирана от жени област от навлизането в нея на мъже. Но като борец за здравословен начин на живот, защита на животните и околната среда, ще кажа: "Добре дошли. Хапнете малко хумус".
