Желанието за промяна в моя случай дойде от срам. Истински. Горчив. Срам. Дойде моментът, в който повече не можех да залъгвам сам себе си. Че е нещо, което не е важно, че винаги има време, че какво толкова.
Беше напълно осъзнато взимане на решение. Бях у дома. Сам. Четях книга или зяпах филм, това не помня точно. Помня, че станах от леглото. С резки движения махнах пуловера си, после тениската, разкопчах дънките, смъкнах ги. Махнах чорапите, след това и бельото. Отидох в коридора, светнах лампата и застанах гол пред голямото тройно огледало. Затворих очи. Насилих се да ги отворя.
Голата истина стоеше срещу мен и нямаше логично обяснение за себе си. Честна дума. При ръст от метър и осемдесет и три сантиметра, незнайно как, бях стигнал тегло от почти деветдесет килограма.
Дебели бузи. Мазна кожа. Двойна, и малко отгоре, брадичка. Слаби ръце. Цици. Почти като на тийнейджърка. Отвратителен корем. Не корем, а шкембе. С червени черти на него. Три броя. Значи - триетажно шкембе. Приличах на карикатура на дебелак.
Само че не бях карикатура. Бях реален, трийсет и три годишен, бял, образован, дебел мъж. Гледах се в огледалото и никак не се харесвах. И това нехаресване нямаше нищо общо със суетата.
Имаше общо със задъхването ми, когато изкачвам стълбите до жилището си на шестия етаж. Имаше общо с неприятното тресене на части от тялото ми при всеки мой опит да се затичам. Имаше общо с бързата храна, на крак, която поглъщах всеки ден.
С баничките с боза, толкова вкусни, с пържените картофки, задължително със сирене. С дюнерите, така вкусни, особено късно нощем, с пицата на парче, която нито е скъпа, нито е точно пица, но ме засища напълно.
И аз като всички останали мъже и жени, които допускат все повече и повече излишни килограми върху тялото си, безброй пъти повтарях фалшивите мантри: Едър съм, но съм подвижен. Аз не съм дебела. Имам едър кокал. От утре спирам чипса. Само да минат празниците и ще отслабна. От първо число другия месец започвам. Под голям камък се крие голяма риба. От бира не се дебелее.Само още една пържена филийка и приключвам със закуската. Ще си купя черна тениска. С един размер по - голяма. Който ме харесва, ще ме хареса и така.
Даже стигнах до отвратителната в същността си, дебела, опашата лъжа, че е „Важно е да обичаш тялото си и да го приемаш такова, каквото е". Цинична лъжа е това. Вулгарна. Дебела. Ако обичаш, ако наистина обичаш тялото си, ще се грижиш за него. А няма да го тъпчеш с джънк фууд, и няма да го обричаш на обездвижване.
Започнах с двайсет и четири часово гладуване. Имах такова огромно количество натрупани мазнини,че нямаше да усетя реален глад поне три дни, но час по час гледах телефона си, да видя колко време е минало, мислех само за храна, и бях на път да се откажа.
В тези двайсет и четири часа изхвърлих от шкафа с хранителни продукти захарта, заедно с бялото брашно. След много колебания изхвърлих от един съседен шкаф бисквитите и вафлите. И започнах.
Никакъв хляб. Никакви сладкиши. Никакъв джънк фууд, колкото и вкусен да е. Забраних си да ям колбаси. Не смесвах видове храни. Ядях много салати. Много зеленчуци. Много плодове. Риба.
Първият месец виех от глад. Наистина. Пиех много вода. Не се отказах. Резултатите не закъсняха. За четири седмици свалих повече от шест килограма. Научих се да тичам в парка. Да регулирам дишането си.
Тичането е аеробно упражнение. Захранва кръвта с кислород. Спрях да се храня късно вечер. Кожата ми се изчисти, дъхът ми стана свеж, започнах да се наспивам по - бързо, да се будя рано. Да не се будя с главоболие. Живях така цяла година.
Трудно е. Уморително е. Иска невероятно постоянство. Победата над желанието на тялото да погълне всичко, което види, беше сладка.
Почувствах се победител. Бях в страхотна кондиция. Лека полека започнах да си позволявам някои храни, които отбягвах преди. Пица, дюнер, пържени картофи. След това се ядосвах на себе си... Това беше преди няколко години.
Имах дълги периоди на изкушения, в които хлябът, захарта, кексовете, чипсовете и вафлите се връщаха трайно в менюто ми. Разбирах, че вредя на тялото си, но си казвах, че е само една вафла, само една пица...
Наложи се пак да повторя упражнението в огледалото. Стоях гол пред него и си помислих: „Горкото ми тяло. То ми е едно. Няма да имам друго, нямам право на резервно."
Имам си нещо, което ми дава сили: Гледката на изумително, отчайващо, чудовищно дебела двойка американци, която мина покрай един голям, двуетажен фитнес клуб в Ню Йорк по - миналата година.
Мъжът носеше две бутилки от по два литра кока кола. А жената - два плика, пълни с бургери. Когато наближиха входа, като по команда извърнаха глави в другата посока. Едновременно. Дебели американски щрауси, заринали главите си в пликове с храна.
Обещах си да не ставам като тях. Дяволско обещание, тормзи ме, ако ме разбирате,особено когато пътят към Рая се окаже постлан с купища вкусна и вредна храна.
Нещо като послеслов:
В последните месеци разбрах, че битката за добрата кондиция на тялото ми, е битка не само за него, а и битка с една ленива, дебеличка моя същност, битка с демоните в мен, които са в същността си едни много вкусни демони.
Знаете как се наричат те-описани са по-горе. Вече преодолях ужаса си от железа и имах първа среща с фитнес инструктор. Пожелайте ми воля!
Така както започна разказа очаквах да чуя на 1,83м да е поне 150кг, а той бил ПОЧТИ 90кг.
Откачена истерия на човек с комплекс за малоценност.Не е важно колко си дебел а колко си умен.Манекена е предложение а не еталон за оцеляване.При 70 години живот никога не съм имал проблем че съм 184 см и 110 кг.Важно е теглото да отговаря на количеството мозък.
Шамито, предполагам, че си постнал това от позицията на УМЕН?!
Древните гърци са казали, че най-съвършената форма това е сферичната форма.
Пичове, основна истина е, че шибаният свят, в който живеем е всичко друго, но не и физкултурен салон. И по тази причина да се притесняваме за външния си вид е най-малкото смешно. Не това е критерият по който се класираме. Всичко друго са моди и суета....
>Не е важно колко си дебел а колко си умен Важно е и колко си дебел. Затлъстяването води до купища здравословни проблеми и силно ограничава възможностите на тялото ти да ти служи - задъхване по стълбите, невъзможност да се забавляваш с повечето видове спорт и т.н. А горното е просто оправданието на тлъстия, когото го мързи да отслабне, и си търси някаква простичка рационализация защо сланинестото му туловище е напълно ок.
boris, може първо малко да попрочетете за възприятието на древните гърци за физическото и душевното и след това да се изказвате в тема точно за тялото "Здрав дух в здраво тяло" в общи линии
Погледни как се рисува Буда и ми кажи, че тялото му не е на бог! Виж, ако ти не се считаш достоен за бог, питай инструктора за схемата с Нацепин. Не си губи времето.
Ако държиш да имаш тяло като на бог, не става ясно защо предпочиташ боговете от източните религии вместо, например, тези от гръцкия пантеон. Всъщност, по-скоро изглежда, че изборът ти на бог в случая зависи изцяло от това чие тяло твоето вече наподобява.
Това на снимката е професионалният модел Зак Мико. Мисля, че е първият мъж модел размер плюс. Специално за него мнението ми е доста ниско, понеже на него работата му е да няма шкембе. Ама...
Това за бялото брашно е мит. Не сеотслабва с ядене само на зеленчуци. От нищо не трабва да се ограничаваш , просто трябва да следиш калориите.
До чичо пенчо. Този с дебелия корем не е буда а майтрея или хотей- бъдещият буда. Шакямуни си го рисуват нормално.
"...това за бялото брашно е мит...". Митовете се създават от учени хора, за да ги следват неуките. В случая с бялото брашно, обаче, грешиш. Ще ти обясна просто, за да разбереш. Представи си едно пшеничено зрънце - за да се получи бялото брашно, то се "обелва", а вътрешността му се смила. Обелвайки зърното, му се отнемат минерали и витамини. Остава скорбялата, от която се дебелее яко. Въглехидратното хранене е присъщо на бедните хора. Така в стомаха са вкарва нещо, което държи сит дълго време и дава енергия. Като добавим и нещо тлъсто, картинката е ясна. Поздравления за автора, че по достъпен начин е описал отслабването като система, а не като моментен удар, напр. с вълшебни хапчета.
"90 кила на 1,83 м - както и да го смятам, това няма как да е чудовищната гледка " __________________ Да , ако немаш грам мускул, а само лой... Бе тия хора не четат ли Р.Чандлър Филип Марлоу - великият частен детектив. По спомен( да не ровя за конкретни цифри) не повече от 6 фута и 90кила . Според него - мъж в разцвета на силите си и достатъчно здрав за да удря яко , а и да носи на бой. Но изглежда дребен в някои сцени - например "беше не по-широк от камион за бира" или "а копчетата на тирантите му бяха с големината на бейзболна топка" и още куп подобни описания. Виж ако тези мерки бяха за жена , малко в повече са нещата, ама ...
"Въглехидратното хранене е присъщо на бедните хора" ++++++++++++++++++ Уф , тва чак сега го прочетох , ама ..... Вики, ти верно оприличаваш всите спортисти с "бедни хора" ??? Ми, ако манем ЕПО, то освен таа диета, не остава никви шансове да си "чампион" Та 99% от спортното хранене, да наблегна на колоездене по-скоро, щото другите спортове са като детска игра в сравнение с 20-дневен маратон и дистанция от 3000-3500км, сравнено с бегане на 100м, Та тия тъпунгери - колоездачите, маат вуглехидрати кат за световно, и ич не им пука. Па , кат погледнеш "катерачи" по 1.80/60 кила, спринтьори(буци) за същите "метри"- по 80 кила .....теа некви извънземни ли, та толкоз кльоштави, а бухат въглехидрати на корем. Не се вкарвайте в некви "норми" щото всеки организъм е различен. И да не стане "вместо да изпишем вежди, да избодем очите" ! Не давайте "Окончателни Становища" за нещо, което не ви е напълно ясно!