Вероятно когато сте били малки, са ви забранявали да влизате във водата и дори под душа веднага след хранене. Вероятно още оттогава мразите това правило, заради което човек трябва дълго да скучае под чадъра на плажа или край басейна, без да може да се бухне във водата.
И е не по-малко вероятно да сте обявили протеста си срещу безсмислените правила в момента, в който сте взели ходенето на море в свои ръце.
За добро или лошо обаче правилото си остава, и то не за да вгорчи живота и на следващите поколения, а за да го опази.
Не трябва да се влиза във водата поне час и половина-два след обилно хранене, е един от основните съвети на Водноспасителната служба към Българския червен кръст.
Причината е, че след хранене започва процесът на храносмилане, при който кръв от мозъка и крайниците се насочва към стомаха и червата. Ако по това време човек се опитва да плува интензивно, мускулите на краката и ръцете "конкурират" храносмилателната дейност, тъй като също изискват много кислород и съответно - кръвоснабдяване.
Резултатът може да са крампи - или в мускулите, или в стомаха.
Освен това при плуване водата притиска коремната област, което пък може да предизвика киселини, гадене, повръщане и замайване.
Може да се стигне дори до загуба на съзнание или в дихателните пътища да попадне стомашно съдържимо, което пък води до задушаване и удавяне, предупреждават от БЧК.
Затова и официалната препоръка на Българския червен кръст е да се изчака час-два преди влизане във водата.
Което противоречи на препоръката на Американския червен кръст и на авторитетната американска клиника "Мейо", според които няма никакъв проблем да се плува след хранене, а съветът да не влиза във водата заради пренасочването на кръвния поток, опасността от умора и дори удавяне е остарял.
"Няма научно основание за тази препоръка. Може да се получат известни спазми на стомаха или мускулите, но не е опасно", казва д-р Майкъл Бонифас, специалист по спешна медицина от "Мейо".
Тъй като двете препоръки са коренно различни, безопасното поведение е някъде по средата.
И зависи от още редица фактори като какво е ял човек, каква е температурата на въздуха и на водата и на какво натоварване ще се подложи.
Лека храна като салати, плодове, малък сандвич или сладолед не изискват сериозно храносмилане и съответно няма да "пренасочат" цялата кръв към стомаха. След лека салата човек може спокойно да влезе във водата да се разхлади, поплацика и дори поплува.
И обратното - след тежко хранене, с мазни, пикантни и обилни ястия, е наистина по-добре да се изчака - най-малкото натискът на водата ще доведе до дискомфорт и гадене. В подобни случаи плуването трябва да почака минимум половин-един час.
Нищо обаче не пречи да се влезе в плиткото и да се постои във водата без интензивно натоварване.
Когато става дума за хранене при плуване има още един риск - не бива да се плува гладен, особено навътре в морето или в басейн без хора наоколо. Това е изключително енергоемко натоварване и може бързо да изчерпи енергията или да доведе до падане не кръвната захар. И двете са не по-малко опасни от плуване след преяждане и също носят рискове от сериозни инциденти.
За безопасността, особено след обилно похапване, е от съществено значение и температурата на водата.
Ако тя е ниска, опасността от термичен шок е съществена, като пълният стомах допълнително усложнява нещата.
Обичайно за потенциално рискова се смята температура на водата под 21-23 градуса - според индивидуалните особености на човека. Това е границата, под която тялото може да започне да задейства механизмите срещу охлаждане.
Периферните кръвоносни съдове се свиват, кръвното скача, а сърдечният ритъм се ускорява. Вода с температура от 15 до 20 градуса води до реална опасност от студов шок, а под 15 градуса става животозастрашаващо - може да си стигне до рефлекторно спиране на дишането или човек да изгуби съзнание.
Тези процеси са обвързани и с температурата на въздуха и нагряването на тялото преди влизането във водата, и с пълния стомах. Тоест, ако извън водата е много горещо и тялото е нагрято, шокът може да настъпи и без водата да е ледена.
Ако пък човек скочи в по-хладна вода с пълен стомах, адаптацията е още по-трудна заради двойното натоварване на кръвоносната система и сърцето. Рискът от повръщане се увеличава.
Общото правило при по-хладна вода е да се влиза бавно и постепенно, а не да се скача директно. Така тялото има възможност да се адаптира.
За щастие по българското Черноморие този проблем вече не стои, тъй като за момента температурата на водата е стигнала средно 25-26 градуса, което значително намалява риска от термичен шок, дори и човек е хапнал добре. Подобна е температурата и в Халкидики в Гърция.
Храната обаче често носи още един риск - случва се да върви с алкохол.
Тук вече противоречия в препоръките на различните школи няма - той е напълно забранен, ако ще се влиза във водата и ще се плува. Алкохолът е сред водещите причини за удавяния и няма приета безопасна граница.
Проблемът с него не е само загубата на преценката за риска и надценяването на собствените възможности за плуване. Той създава фалшиво усещане за топлина, тъй като разширява периферните кръвоносни съдове. Резултатът в по-хладка вода може да бъде хипотермия и мускулни крампи. Освен това алкохолът дехидратира.
Той нарушава равновесието и забавя рефлексите и координацията и при първата вълна човек може да се обърка, паникьоса и нагълта с вода.
Препоръката на БЧК е влизане във водата не по-рано от 8 часа след поемане на алкохол или други упойващи средства.
Ако все пак става дума за една бира, най-умното е да се изчака 2-3 часа.
А ако вечерта е ставало дума за много бири и коктейли, сутринта е по-добре да се прекара в плиткото и в плацикане. Иначе дехидратацията и умората могат да се окажат също толкова опасни, колкото и влизането в морето на пияна глава.
