Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Лесно е да галиш Мимета в Интернет

Лесно е да галиш Мимета в Интернет

Няма да се подпиша в групата за защита на осакатеното Миме в Интернет. Жал ми е за животното, но смятам присъединяването си за пълно лицемерие. И сто процента повечето са такива.

Лесно е да галиш, грижиш, умиляваш, възмущаваш в нета. Клик-клик и айде - вече си стъпил в кауза, бориш се срещу ГМО, срещу дупките - в Интернет е лесно.

После гасиш компютъра и си лягаш с усещане колко добър гражданин си.

Не прибираш бездомни кучета,  не храниш помияри, сигурно една част от подписалите се, които имат кучета, не им събират изпражненията, като се облекчават навън, а нищо чудно някои от тях да са способни да пребият някой като „маче о дирек".

Аре стига префърцунване и маниерничене.

Изобщо не си падам по каузите и групите, които се заформят стихийно около някоя умилителна новина в Интернет. Ако човек се опита да изкара тия хора на протест навън, 90% ги няма. Справка - ГМО протестите.

Иначе дай им да леят сълзи за Мимета в мрежата, ама сигурно не са отгледали и едно животно. За това куче, на което някакъв изрод е отрязал и четирите крака, в Интернет сигурно се проляха повече сълзи отколкото за 11-те хиляди българи, за които социалното министерство е свършило нещастните 500 000 лева, с които им осигурява безплатен обяд.

На 31 март тия хорица, дето ходят с буркани и тарелки от соца да си вземат единственото свястно ядене на ден, ще обядват със сигурност нещо топло за последно.

Да не говорим за сестрите в диспансерите за туберкулозни болни, които вземат 400 лева заплата и още си чакат добавката от 90 лева за това, че работят в такива условия.

Поплачете на воля за това. И без друго от сълзите в Интернет нищо не пониква.



Най-четените