Страшно се наежи българската журналистика навръх 24 май. Ватиканът направил чутовен гаф, обявявайки българския премиер за македонски. И то след като на римското летище в началото на 4-дневната визита на Бойко Борисов в Рим националният ни флаг бил обърнат наопаки. О, ужас, какво посегателство над националното ни достойнство!
Рев цял ден от телевизиите навръх светлия празник, а във вторник - и по вестниците. Ето кое било най-важното за посещението. Някакъв си немски вариант на ватиканската телевизия (само немския, не и на другите езици на телевизията) нарекъл Бойко Борисов премиер на Македония. От Ватикана моментално свалиха скандалния превод и уточниха даже пред нашето Външно, че това е дребна техническа грешка.
А истинският гаф при правителствената визита в Рим и Ватикана е, че издава щастливата сервилност на българската журналистика - щастливо сервилна не само у нас, но и по света. Българските журналисти дават мило и драго да „отразяват" официални визити зад граница и в замяна на безплатното возене в правителствения самолет, дори без властови натиск на драго сърце се превръщат в обслужващ антураж.
Ако някой журналист понечи да го играе по-критично и да задава неудобни въпроси, масата дружно му се нахвърля, сякаш е на работа в правителствения пресцентър.
При нито едно от посещенията на премиера Борисов в чужбина досега българските медии, изпратени да го „отразяват", не са дали отговор на елементарния за всяка визита въпрос - защо изобщо той отиде там и какво свърши. При премиер като Борисов обаче, който говори по няколко пъти на ден, независимо къде се намира и дали някой изобщо го питат, дори стойките за микрофони, в каквито се е превърнала масата от репортери и репортерки, са напълно излишни.
Да речем, че традиционната вече визита при папата за 24 май по принцип си е екскурзионна разходка и журналистите няма какво толкова да работят. Да речем, че и няма да помрачават светлия празник с „дребнотемие" за парите на данъкоплатеца и да попитат защо толкова много е набъбнал броят и на официалните екскурзианти - самият Борисов издаде, че папата е бил принуден да приеме свръхголяма българска делегация от 22 души.
И съвсем разбираемо (професионална човещинка е) са се почувствали гузно от скучните си протоколни вести за приема, молебена и плочата пред гроба на Св. Кирил с нашенския си правописен гаф. А какъв е първосигналният инстинкт за освежаване на скуката навръх официален празник? Разбира се, сензацийка с патриотичен привкус. Добре дошъл, ватикански гафе!
Обаче българската журналистика не казва какво точно е национал-патриотичното внушение с гръмко разконспирирания гаф. Дори само на първосигнално ниво национал-патриотизмът е дефанзивен или офанзивен. Дали е обидно българският премиер да се бърка с някаква си малка келява Македония?
Или пък е хубаво да се напомни, че „таз земя е наша, наша, наша", както е написал след Междусъюзническата война Иван Вазов, на когото Борисов уреди да му вдигнат паметник в Рим, бартер срещу такъв на Гарибалди в София?
С вроденото си чувство за евтин скандал, масовият български журналист може да каже само А, но не и Б. С вроденото си чувство за печалба от всяка ситуация, Бойко Борисов, без при това да накърнява междудържавния бонтон, се пошегува, че във Ватикана може да си помислили, че българите „сме се разгърнали", т.е. поразширили с Македония.
Подобен „аншлус" България направи и преди това, когато в Рим вместо от домакина Берлускони, председателят на Еврокомисията Барозу бе посрещнат от Бойко Борисов.
Македонските медии са досущ българските в първосигналния си национал-патриотарски рефлекс (май наистина сме един народ). Някои от тях взеха ватиканския гаф на въоръжение, цитирайки българската агенция БГНЕС. Просръбският „Вечер" излезе с челно заглавие на първа страница „Гаф на Ватикан - Бојко Борисов македонски премиер!".
В проправителствения „Нова Македония" и в сайта на най-гледаната македонска телевизия А1 заглавията са почти същите. Останалите медии или са пропуснали мониторинга над нашите агенции, или умишлено са скрили новината от свои си дефанзивно-патриотични подбуди.
Македонският национал-патриотизъм в медийните форуми на отразилите гафа македонски, а и в български, медии, обаче е подчертано офанзивен: а така, няма само нас да ни правят българи, нека и тях ги направят македонци; или - Борисов е македонски премиер, защото в България 1/3 са македонци.
Така българската екскурзионна журналистика произведе неясен и за нея самата шум от нищото, който се разпространи и в съседна Македония, за да подхранва безкрайния шум на македонскиот идентитет. С разобличаването на грандиозния гаф на Ватикана екскурзионната българска журналистика обаче се опита да угоди най-вече на себе си - да скрие безмислието от 4-дневното си пребиваване с премиера Борисов в Рим.
Българската публика не научи от нея нищо съществено за случилото се, освен протоколното изброяване от самия Борисов на темите на разговорите му - Шенген, енергетика, и че не се меси в личните отношения между Дарина Павлова и Берлускони.
Старо правило е, че нищо не се е случило, ако не се е случило в медиите, независимо дали изобщо нещо се е случило. Най-страшното е обаче, когато нищото се окаже на квадрат.
