Пътешествията на Le Poulet: Вкусът на Жеравна

Обичате ли пътувания? А вкусна храна? В серия от текстове Webcafe.bg ще ви понесе на пътешествие из най-вкусните кътчета на страната, а верни спътници в пътешествието ни ще бъдат едно приказно пиле и един вълшебен готвач.

Когато наричаме пилето "приказно", ние всъщност съвсем не използваме метафора. Става дума за френското пиле с марката Le Poulet, отгледано в България.

Le Poulet наистина е приказно и няма нищо общо с понятието "бройлер". То се отглежда в чист български район - село Баня до язовир Жребчево.

Расте по доказаните стандарти на френските производители, а френската кухня открай време държи особено много на качеството на всеки продукт в рецептите си, особено когато става дума за месо.

Заедно с Le Poulet в приключението да издири и приготви специално за нас стари български домашни рецепти с вкуса на приказното френско пиле се впусна шеф Филип Спасов.

Първата дестинация, на която ще ни отведат той и Le Poulet с една специална пилешка кавърма по ловджийски (жеравненски), е красивата Жеравна.

Рецептата ви предлагаме тук, а начина на приготвяне - в галерията под снимките. Междувременно ние ще ви разкажем повече за мястото, от което идва тази приказна рецепта.

Необходими продукти:

Цяло пиле Le Poulet - 1 бр.
Бял лук - 1 бр.
Глава чесън - 1 бр.
Гъби - 400 г
Моркови - 150 г
Червени чушки - 300 г
Люта чушка - 50 г
Червено вино - 150 мл
Пилешки бульон - 150 мл
Домати от консерва (400 г) - 1 бр.
Мащерка - 1 щипка
Чубрица - 1 щипка
Дафинов лист - 1 бр.
Магданоз - 1 връзка
Картофи -500 г
Мляко - 100 мл
Масло - 200 г
Зехтин или олио - 100 мл
Сол и пипер

В рецептата на шеф Спасов Le Poulet е заобиколено от бял лук, глава чесън, гъби, моркови, сладка и люта чушки, доматено пюре, пилешки бульон и куп подправки, сред които дафинов лист, мащерка, чубрица, пипер, риган и магданоз. Компания ще му прави едно фантастично млечно картофено пюре.

Може и се чудите как така в приготвянето на една стара българска рецепта участват толкова богати съставки, но истината е, че мястото, откъдето тя идва, открай време е било едно от най-богатите в страната.

Самото име на селото идва не от "жерав" (къде ти жерави в едно планинско градче), а от рекичка, която протича през територията му. Някога тя била пълноводна и покрай нея имало множество воденици, откъдето и хората, живеещи там, имали добър и доходоносен поминък. В този смисъл да отглеждат хубави градини и да ползват много съставки в приготвянето на ястията си е било традиция.

Когато турците завладели страната ни, към централното село на нейната територия, наречено Жеравна, се присъединили всичките му осем махали. То било добре укрепено, а и според една легенда земите му били притежание на сестрата на цар Иван Шишман, стратегически дадена за съпруга на султан Мурад.

Къщите на местните имали забележителна архитектура, която в голяма степен е запазена и до днес. Още през онези далечни векове улиците били покрити с калдъръм, а из тях се виждали красиви чешми с надписи. В началото на 19 век построили и нова църква, богато украсена и зографисана от известни тревненски зографи и от жеравненеца Недко Зограф. Атонският манастир "Хилендар" също имал метох в Жеравна и днес - реставриран и подновен - той е част от всичко онова, което можете да видите там.

В Жеравна е бил и Паисий, като тук е направен един от първите преписи на неговата "История Славянобългарская". Още през 18 век жеравненските деца са били обучавани на четмо и писмо, а век по-късно местните свещеници открили килийни училища и по махалите.

Селото е истинска обител на българската култура от най-старо време, защото оттук всяка година са тръгвали традиционни поклонения до Света гора, в които малки момчета са се отправяли към Атон, за да учат и да се върнат в родното място образовани. Едно от тези деца е и Райко Попович, който днес е известен като Патриарха на българските учители.

В Жеравна е създадено и училище за девойки - днес красивата му сграда се ползва като Картинна галерия.

В това истинско средище на българската възрожденска култура дори имало театрална дейност, водена от известния книжовник Харалан Ангелов. Епизод от историята на селото се разказва в старопланинската легенда на Йордан Йовков „Юнашки глави", а доктор Васил Соколски - лекарят на Хвърковатата чета на Бенковски, взел участие в Априлското въстание, всъщност е жеравненският младеж Васил Бойчев Рашков, споменаван обширно от Захарий Стоянов в "Записки по българските въстания".

В рецептата за жеравненска кавърма с пиле, открита от шеф Спасов, има и чаша вино. Всъщност и това не е случайно - на осми януари 1878 г. свободна Жеравна посрещнала руските войници с руйно вино.

След Освобождението поминъкът на селото постепенно се променил и отглеждането на стада от животни се превърнало в основен поминък тук. Ловът и приготвянето на храна с много планински подправки разказват именно за онзи период, в който жените очаквали мъжете си да слязат от планината у дома и готвели уханни гозби.

Хановете са имали стаи за пътниците, кръчми и гостоприемници и обори за обслужване на животните. Тук са се приготвяли рецепти, основани на местната кулинарна традиция и обогатени от вкусовите нюанси на много странници, преминали оттук и оставили спомен за себе си дори чрез някоя и друга рецепта.

През 1958 г. Жеравна е обявена за музеен резерват, а сто седемдесет и две две от нейните оцелели къщи са обявени за паметници на културата. До края на миналия век с помощта на архитекти тук са възстановени над сто и петдесет обекта, реставрирана е и църквата "Св. Николай", която днес е основен туристически обект. Обновена и отворена за посещения е и къщата на големия български писател Йордан Йовков. Точно тук той още от дете е слушал вълшебните старопланински легенди, събрани впоследствие в едноименния му сборник разкази.

Затова и когато приготвяте вкусната местна рецепта за пилешка кавърма, вече ще знаете, че освен домашния вкус на приказното френско пиле, в нейните аромати се носи споменът за биографията на едно неповторимо българско село.

И някъде там, в уханието на подправките, в топлата прегръдка на червеното вино и пикантната задявка на лютата чушка, в дъха на зехтина и пилешкия бульон, се пази старият вкус на храната, приготвяна в домовете и хановете на жеравненци.

Фотограф: Мира Дерменджиева

Локация: МЕТРО Академия

Новините

Най-четените