Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Митът за лесното готвене

Масовата популярност на кулинарията увеличи страниците с рецепти в списанията и роди тв-предавания, дори цели кабелни канали. В този кулинарен бум обаче бе загубено усещането на реалните усилия и време, нужни за приготвянето на истинска вечеря. Снимка: Getty Images
Масовата популярност на кулинарията увеличи страниците с рецепти в списанията и роди тв-предавания, дори цели кабелни канали. В този кулинарен бум обаче бе загубено усещането на реалните усилия и време, нужни за приготвянето на истинска вечеря.

Когато прочета епитетите "бърза и лесна" до думата "рецепта", ме обзема лека вълна на неприязън.

Кое по-точно им е бързото на домашните равиоли със сьомга, свински пържоли със сайдер-дижон сос и картофи на фурна, заедно със запечена паста с пет различни изпържени зеленчука и настърган кашкавал?

Това са все рецепти, взети от сайтове за готвене, които обещават готова вечеря в рамките на трийсетина минути.

Пържолите със сайдер-дижон соса може и наистина да стават за половин час - с дребното уточнение, че в рецептата ябълките и картофите вече са обелени, подправките са нарязани и свинското - размразено.

В реални условия това означава, че към трийсетината минути готвене ще трябва да прибавете и още трийсетина за подготовка на продуктите. Нека не забравяме и още поне половин час чистене на тигани, тави и печки след храненето.

Толкова за уж бързото и лесно приготвяне на истинска вечеря в - да кажем - сряда вечер след осем-деветчасов работен ден. И на вас ви звучи невъзможно, нали?

Доскоро можеше и да си помисля, че грешката е в мен, в моята непохватност, в липсата на организация, в изтощението след ред задачи / ред драми на работа, в липсата на добър хранителен магазин наблизо, откъдето на път за вкъщи да мога да грабна набързо киноа за салата, пресни боровинки за здравословната закуска с кисело мляко и мюсли за другата сутрин.

Сега обаче шумната критика срещу мита за лесното и бързо готвене ме убеди, че не съм единствената безутешно загубена в кулинарната джунгла. И че дори проблемът е далеч по-голям от моята неприязън спрямо рецепти, обещаващи 30-минутно приготвяне и после изброяващи две страници продукти за рязане.

Даже напротив - развитието на кулинарната индустрия и критиките срещу нея са много свързани с модерните реалности и дори ни помагат да вникнем малко по-добре в тях.

В американския Amazon ще намерите осем хиляди книги за готвене в рамките на трийсетина минути. На български Google предлага почти 20 хиляди резултата за "бързо и лесно готвене". Без преувеличение бихме могли да кажем тогава, че това е една от най-популярните ниши в медийната индустрия, посветена на храненето.

Не е сложно и да отговорим какви са условията, каращи милиони хора по света да търсят рецепти, обещаващи бърза и вкусна вечеря.

Мнозинството от жените в индустриалните общества работят извън дома и затова времето, което могат да отделят на приготвянето на храна, е ограничено.

По-интересен е въпросът защо кулинарната индустрия предлага изобилие от рецепти, които на практика се разминават с това, което обещават. Все пак ястията са създадени и изпитвани в кухните на професионални готвачи, които би трябвало да познават трудоемкостта на занаята си.

Както посочва най-отявленият критик на явлението Елизабет Дън (по професия - също и кулинарен критик) в статията си миналата седмица за сп. Atlantic, идеята за бързата и лесна вечеря се ражда през 50-те години на 20 век. Тогава обаче в Западна Европа и САЩ много от книгите, предлагащи подобни рецепти, са спонсорирани от концерни за производство на полуфабрикати.

Съответно - и идеите за вечеря са наистина прости. Яхния със зелен боб например се прави, като се разбъркат и стоплят една консерва зелен боб и една с крем-супа от гъби Campbell. Въпросите за качеството, съдържанието на сол и калориите, естествено, са по-различни.

Здравословната еко-вълна започна като опит да се коригират грешките в миналото и да се върне хранителността и чистотата на продуктите в чинията.

Масовата популярност на кулинарията увеличи страниците с рецепти в списанията и роди тв-предавания, дори цели кабелни канали. Ентусиастите у дома започнаха да купуват специални тигани и пасатори, научиха какво е джинджифил и куркума. Неизбежно хората започнаха да търсят все по-интересни рецепти.

В този кулинарен бум обаче бе загубено усещането на реалните усилия и време, нужни за приготвянето на истинска вечеря. Както и преди - рядко има семейство, в което единият или двама от членовете да могат да отделят часове наред за готвене всеки божи ден.

Но желанието нещата да стават бързо и лесно си остана.

Процъфтяващата в момента кулинарна индустрия няма как да се издържа и да продължи да просперира, ако разчита само на наистина бързи и лесни рецепти.

Дори да сте завършили в Париж, колко пъти можете да подобрявате миш-маша? Колко вариации на таратора можете да измислите? А кулинарните предавания трябва да се снимат всяка седмица, книгите с рецепти да се продават, сайтовете пък се обновяват всеки ден...

Затова дори да осъзнават, че ентусиастите у дома нямат нито тренинга, нито познанията, за да нарежат пет зеленчука за 60 секунди, професионалните кулинари продължават да ни убеждават, че дадената рецепта ще стане в рамките на 20 минути.

Проблемът не е само в индустрията, а донякъде и в самите нас. През юни в САЩ например излезе книгата Good and Cheap. Eat Well on $4/Day ("Добро и евтино. Яжте добре за по четири долара на ден"). Авторката й Лиан Браун създава рецептите като част от курсова работа по време на магистратурата си.

Оригиналната идея на книгата е да помогне на хора в неравностойно положение да се хранят добре и здравословно. Рецептите рядко имат повече от пет-шест съставки, няма екзотични, скъпи или трудно достъпни подправки, техниките на приготвяне не са сложни и са ясно обяснени.

За няколко месеца Good and Cheap стана бестселър и много от читателите й могат да си позволят доста по-голям бюджет от 4 долара на ден. Лъскави и авторитетни издания от ранга на сп.Time и Cosmopolitan посветиха дълги ревюта на книгата. Кулинарни критици обявиха, че Лиан Браун не само предлага наистина бързи и лесни рецепти, но е на път да започне революция за опростяване на ястията, без те да губят качеството си.

Good and Cheap обаче има и своите критици. Най-често недоволните читатели се оплакват, че рецептите са много прости, че всеки човек с основни познания знае техниките на приготвяне, че храната не изглежда интересна и децата не искат да ядат толкова много зеленчуци.

Тези, които критикуват, наистина са в малцинство, но пък те остават ясно впечатление, че достатъчно много хора очакват вечерята им да е нещо по-засукано от проста паста с домати и патладжан, например.

През по-голяма част от човешкото развитие събирането и приготвянето на храната е изисквало време, ако не и целия ден за половината от населението, т.е. жените. Едва индустриалната революция започна значително да олекотява бремето.

И до днес обаче сложните гурме-храни изискват време, ресурси и умения. Няма начин да ги заобиколим.

Признавам, че това е сравнително минимален проблем на фона на геополитическите сблъсъци и топенето на ледниците в Антарктика.

Но докато пишех този текст не можех да избягам от усещането, че за пореден път мисля как модерността моделира живота ни и колко малко я разбираме.
Технологиите едновременно правят живота ни по-лесен, но и забързват всекидневното му темпо почти до изтощение.

A може би най-подценяваният страничен ефект на прогреса е заблуждението, че сложни и изпипани процеси биха могли да бъдат снижени до някакви си петнайсетина минути.

Най-четените