Гледката от наденици, бекон, яйца, гъби, домати и боб в доматен сос рано сутрин може да преобърне стомаха на по-чувствителните.
Именно това е гледката на традиционната английска закуска, която озадачава много от нас. Кой е способен да погълне толкова храна, особено сутрин? Кой въобще е решил да яде месо и боб малко след ставане и какво му се е въртяло в главата, когато го е направил?
Отговорът не е еднозначен.
Данни за английската закуска се срещат през XIV век около дребно дворянство.
Това обикновено са британци с дребни и незначителни благороднически титли, които обаче имат имоти и не мислят особено за насъщния, защото разполагат със защитата на званията си и със земите си.
Рентиерството им позволява да бездействат и да се отдават на гуляи, не по-скромни от тези на далеч по-богатите им знатни роднини. А нищо не пречи запоят да започне от сутринта.
Това е една от теориите - богатата и калорична закуска е помагала на незначителните благородници да се заситят и веднага да се захванат за чашката, без да се напият за минути. Около алкохола се върти и друго предположение - след тежка вечер стомахът иска нещо мазно и тежко и английската закуска е именно такова.
Историци обвързват закуската и с религиозното схващане, че първото ядене за деня е най-важно, трябва да е най-изобилно, а за най-вярващите трябва да остане и единствено извън дребни похапвания като плод и ядки.
Английската закуска е незаменима за британските ловци от XV-XVI век, както и за пътуващите търговци.
По британските страноприемници на последните често за закуска се сервирало плато от месо, сирене, зеленчуци, малко хляб и яйца без оглед на точна рецепта. Търговците искали да се заситят, преди да продължат по работа, и им стигало ястието да е стабилно, да има поне малко месо и да е топло.
Във Викторианската епоха все пак английската закуска започва да придобива по-конкретни очертания.
През 1861 г. в книга за домакинството на журналистката и писателка Изабела Бийтън се появява точно описание на ястието, като някои продукти са заместени с по-достъпни опции - трюфелите са подменени с печурки, скъпите колбаси - с черен пудинг (тип кървавица) и бекон, неща като артишок и аспержи - с домати.
Дори аристократите одобряват версията на Бийтън, защото съдържа възможно най-любимите им съставки на закуска.
Висшето дворянство не се въздържа и вместо колбаси сервира гъши дроб и редки филета, но идеята на английската закуска строго се спазва.
Тя трябва да е комбинация от поне два вида месо, източник на протеин, и боб, който пък е богат на фибри. Гъбите и доматите внасят малко свежест, хлябът и яйцето са задължителни за попиване на соса, в който всичко се пържи и след това сервира.
Оттам нататък започват споровете.
И до днес сайтове като Tasty и Tasting Table получават десетки гневни имейли, след като публикуват някоя конкретна рецепта за английска закуска. Британците са способни да се скарат дали яйцата да са на очи, или бъркани. Дали хлябът да е просто запечен, или да е паниран.
На места към английската закуска предлагат хаш браунс - запържени кюфтета от картофено пюре. Дори черният пудинг не е пощаден от дискусии - има ли го, няма ли го в традиционната рецепта. А истината е, че традиционна рецепта няма.
Вместо рецепта ето насоките на шеф Том Керидж, собственик на ресторант със звезда "Мишелин", за английска закуска за четирима:
- 300 грама мазен бекон
- 8 наденички
- 4 парчета черен пудинг (в България трудно се намира черен пудинг и може да се замести с кървавица, но вкусът категорично не е еднакъв)
- 4 големи яйца
- 4 едри гъби - печурки или портобело
- 2 дребни, но месести домата тип "Ръгби"
- 2 консерви боб в доматен сос
- Тостерен хляб - по филия или две на човек
- Сол, пипер, малко чесън и малко риган
Начин на приготвяне:
Голям плосък тиган или електрическа плоча се загряват на максимална степен.
След това се намазнява с много малко олио или зехтин (все пак сме в XXI век) и първо се запържват наденичките, а след това и беконът. Ако има черен пудин/ кървавица - това е моментът да се запече.
Без да се отцежда мазнината, се запичат и гъбите, нарязани грубо, и доматите на кръгчета. Докато се пекат, се подправят със сол, пипер, малко чесън на паста и малко риган. Зеленчуците трябва да имат приятна кафеникава коричка, но не и да са прегорели.
Ако тиганът или плочата станат твърде сухи, добавяме още мазнина, съставките не трябва да се готвят на сухо.
Следват яйцата, които, по сравнително общ консенсус, се правят "на очи" с течен жълтък, както и хлябът, който ще попие ароматите на всички съставки преди него.
Английската закуска задължително се сервира в затоплени чинии.
Чиниите могат да се затоплят на много ниски градуси във фурната или в микровълновата, да се облеят с гореща вода и подсушат или да се използва миялната машина.
В чиния се сервират парчета бекон, две наденички, няколко парчета домат и гъба, както и по едно яйца и хляб. В купичка или директно в порцията се слага и бобът в доматен сос, като е въпрос на избор дали да е леко затоплен, или студен.
Възможни добавки са сос Уорчестър, майонеза, кетчуп, картофки или аспержи.
Английската закуска се сервира традиционно с черен чай, но с нея си върви и бира. Още повече, че закуската вече се превръща повече в ястие за брънч, към което се сервират бири и отбрани вина.
О, да, и наистина чудодейно цери махмурлук.