Фетучини "Алфредо" са сред онези ястия, на които италианците по-скоро биха се нацупили. Подобно на спагетите с кюфтенца и салатата "Цезар" с десетки добавки отгоре, и фетучините имат апетитен и скромен оригинал, който в САЩ се е превърнал в тежка смес от паста, сметана, пиле и зеленчуци.
Дотолкова, че в Италия на много места при запитване за тази паста, сервитьорът директно отговаря, че в заведението не се приготвя.
Оригиналните фетучини "Алфредо" всъщност са образец за cucina povera - вкусна, но семпла комбинация от паста, масло и сирене.
Ястието е създадено в Рим в началото на XX век от Алфредо ди Лелио.
Той поема семейния ресторант "Роса", където помага в кухнята от съвсем малко дете. Малкото ресторантче е било сред онези автентични места на Вечния град, където ястията са домашни, приготвени от семейството сякаш за собствената трапеза.
През 1908 г. съпругата на Алфредо - Инес - претърпява тежко раждане и дълго време не може да се вдигне на крака. Готвачът започва трескаво да мисли какво да ѝ поднесе, което да е хем калорично, хем лесно за храносмилане.
Накрая приготвя домашни фетучини от твърдо пшенично брашно, като ги овалва в краве масло и пармезан. Поднася ги на Инес с думите, че ако не ѝ харесат, той ще ѝ сготви нещо друго, а фетучините ще изяде сам. Излишно е да казваме, че съпругата на Алфредо намира пастата за невероятно вкусна.
Дотолкова, че настоява тя веднага да попадне в менюто заради кадифения сос от масло и пармезан.
Фетучини "Алфредо" се превръщат в сензация, особено заради атрактивния начин, по който той ги сервира, овалвайки ги в пармезан пред очите на клиентите.
Американците, които посещават Рим и ресторанта на Алфредо и Инес, са запленени от рецептата.
Те са изумени как толкова простички съставки могат да се превърнат в магично апетитно ястие. Освен това готвачът не крие как точно приготвя пастата си и доволно показва пред клиентите подготовката на фетучините и начинът от масло и пармезан да се получи гладка емулсия около пастата.
Когато прелита през Океана обаче, рецептата започва да търпи странни и непонятни за италианците метаморфози.
През 70-те години на XX век компания от Пенсилвания започва да продава комплект фетучини и готов сос "Алфредо", който съдържа и швейцарско жълто сирене и течна сметана. Малко по-късно популярната псевдоиталианска верига Olive Garden поднася фетучини "Алфредо", в които има и пилешко месо и магданоз.
Въпреки че професионалните американски готвачи настояват пастата да се придържа към трите си съставки, в САЩ вариантът с пиле измества оригинала.
За ужас на италианците, за които е почти табу да смесват пиле и паста.
Американците са луди и по готовите сосове "Алфредо", макар и те да са далеч от римския си първоизточник. В супермаркетите в САЩ се продават подобни полуфабрикати, понякога дори под формата на прах, и за сосовете "Карбонара" и "Болонезе".
Макар че фетучини "Алфредо" всъщност са елементарна рецепта, за която са ни необходими:
- 4 чаши брашно семолина
- 4 големи яйца на стайна температура
- 300 грама масло
- 300-400 грама пармезан
- Зехтин
- Сол и по желание - черен пипер и скилидка чесън на ситно
Начин на приготвяне:
В голяма купа се изсипва брашното и щипка сол. В средата се прави кладенче, чукват се яйцата и се налива струйка зехтин. С вилица започваме да смесваме съставките, след което продължаваме да месим с ръце до получаването на еластично, лъскаво и лесно за работа тесто.
Разделяме го на четири равни топки и покриваме с кърпа или кухненско фолио за около час.
После разточваме на тънко всяка топка и с остър нож оформяме фетучини. Овалваме в малко брашно, за да не залепнат, и варим в подсолена вряща вода за около 2-3 минути.
През това време в дълбок тиган разтопяваме маслото, подправяме със сол (черен пипер и чесън) и добавяме и настъргания пармезан. Бъркаме до разтапяне на пармезана и веднага след това изсипваме и фетучините.
Бъркаме внимателно, докато пастата се покрие със соса, и сервираме с още малко пармезан отгоре.
Сервираме ястието горещо. И се наслаждаваме!
