"Кога за последно сте яли алабаш?". Въпросът ми увисна над смълчания офис, а колегите ми ме гледаха с почти детинско любопитство в очите.
Оказа се, че няколко дори не са чували за този зеленчук, какво остава скоро да са си го приготвяли. Затова се изкуших да продължа с въпросите.
Ами пащърнак? Райска ябълка? Земна ябълка? Все позабравени български вкусове, които си струва да си припомним.
И нека първо да се върнем на алабаша...
Той е със скромен и леко неугледен вид, особено ако зеленчукът е по-едър. Среща се на пазарските сергии и из супермаркетите изключително често, особено през есента и зимата, само че го подминаваме и дори не го забелязваме. Което е огромен пропуск.
Алабашът е зелен или червено-виолетов на цвят и някои го оприличават на ряпа, докато за други вкусът му е близък до този на стъблото на зелето. Истината е, че зеленчукът е със сравнително неутрален вкус - не люти като някои видове ряпа и не сладни излишно.
Тъй като е издръжлив на студ и лошо време, той е подходящ, ако искаме хем да ядем пресни зеленчуци през зимата, хем те да са сезонни.
Бели се и е най-вкусен суров, подправен със сол, оцет и мазнина.
В Европа и Азия има традиции за консервирането на алабаш в кисели и сладко-кисели маринати подобно на киселото зеле, но в България нямаме този навик.
В някои случаи при готвене зеленчукът се използва за заместник на по-калоричните и въглехидратни картофи - в мусака, яхния или огретен. Но дори и сготвен, той си остава по-твърд и с повече характер във вкуса.
Същото може да се каже и за пащърнака, който може би е придавал на бабината супа онзи неповторим вкус. Онзи, който днес се тюхкаме, че не можем да наподобим.
Пащърнакът е далеч по-разпознаваем - на форма наподобява морков, само че е по-голям и е с бял или белезникав цвят. Всъщност обаче е от семейството на целината и магданоза и е познат по нашите земи още от древните гърци и римляни.
Именно вносът на картофите от Южна Америка изтиква пащърнака и го прави все по-непопулярен. Въпреки това той си остава доста търсен на места като Великобритания, Полша и в скандинавските страни, най-вероятно заради издръжливостта си на студ и сняг.
За разлика от алабаша, пащърнакът трудно се яде суров.
Обикновено се реже или стърже и се добавя в супи, яхнии и основни ястия, за да освободи аромата и вкуса си след термичната обработка. Добавки като магданоз, зелении, лук и праз само усилват още повече качествата на пащърнака и го карат да изпъква още повече в ястието.
Особено много си подхожда в яхнии с червени и по-мазни меса. Невероятно вкусно се получава и пюре от кореноплодни като картофи, ряпа и моркови с прибавен и един пащърнак вътре.
А какво ще кажете за една райска ябълка за десерт?
Дали е наречена така заради сладкия си вкус, или заради това, че наподобява Дървото на познанието - не можем да сме сигурни. Както и защо райската ябълка от добре познат и обичан плод се превърна в рядко срещана и нерядко скъпа гледка с цена около 3 лева за 600 грама.
Райската ябълка дава плодовете си през късна есен - наситено оранжеви до червени на цвят.
Уловката е, че те не се ядат, веднага набрани от дървото. Вместо това райските ябълки се прибират на сухо и хладно, но не много студено място, и се оставят да доузреят.
Вътрешността им омеква и става кремообразна и плодовете се похапват с лъжичка.
Вкусът леко наподобява добре узряла кайсия или праскова, само че има и стипчива нотка. Райските ябълки биха могли да се превърнат и във вкусен мармалад, влагат се и в сладкиши и кремове.
Чак да се чудим защо пренебрегваме нея и апетитните, доскоро характерни за есенната българска трапеза зеленчуци като алабаш...
