Отначало никой не може да повярва, че върху наглед лунния пейзаж може да се отглежда нещо плодородно, камо ли лозя.
Вулканичните вдлъбнатини на испанския остров Лансароте изглеждат така, сякаш някой великан ги е изваял с палеца си. Това всъщност е един от най-необичайните лозови масиви на света.
Лансароте е част от архипелага на Канарските острови, който се намира на по-малко от 120 километра от Африка.
Виното на архипелага се прави от пет века и дори е споменато в "Хенри IV" на Шекспир.
Но на Лансароте обстановката е малко по-различна.
В средата на века един от вулканите там изригва и покрива голяма част от площта с черна пепел.
След като преживяват първоначалния шок, фермерите започват да дълбаят вдлъбнатини в пепелта, за да достигнат влажната почва под нея, и така се образува характерният пейзаж.
"Одеялото" от пепел и лава покрива около една четвърт от острова и е принудило онези, които не могат да се приспособят, да емигрират към по-плодородните острови от Канарския архипелаг.
Тези, които останали, обаче се превърнали в изкусни изобретатели и повелители на природата около тях.
Жителите на Лансароте установили, че почвата вече не е пригодна за зърнени култури, но в нея лозите виреят чудесно.
Винарят Хорхе Родригес Алонсо обяснява технологията за "Евронюз" - копае се конусовидна дупка, докато се достигне почвата под пепелта, и вътре се засажда лозята. Вулканичната пепел действа като щит и предпазва лозите от суша и студ, а обърнатият конус около тях - и от вятър.
От североизточната страна на всяка дупка се прави и стена от вулканични камъни, която допълнително защитава дърветата. Затова някои от лозите на Лансароте са на около 200 години и продължават да дават грозде.
В допълнение коничната форма на дупките събира и отвежда водата към корените на лозите.
"В дъното на всичко това се крие невероятна инженерна мисъл", отбелязва Алонсо. Той добавя, че заради локацията на острова лозите са защитени и от болести, които иначе засягат голяма част от лозовите насаждения на континентална Европа.
Вулканичните вина, които буквално се раждат от пепел на Лансароте, имат много малко еквиваленти по света.
На острова се отглеждат почти само бели сортове вино, които имат неповторим леко солен привкус.
Вкусът идва от микроорганизмите в почвата, които се концентрират и в гроздовите зърна и при ферментацията им по време на производството на виното започват да изпъкват.
Заради терена почти всичко на Лансароте се прави на ръка.
Беритбата започва в късния юли, когато температурите са около 27 градуса, и 20-килограмовите кошове с грозде се носят на рамене от лозето до камионите. Механичното събиране на гроздето и подрязване на лозите е напълно невъзможно.
Годишната реколта на острова е от около 2 милиона килограма грозде, а виното спокойно може да носи етикета "Био" заради средата, в която реколтата е отгледана и събрана.
"Живеем в златните времена на виното от Лансароте", отбелязва винарят Даниел Мартин.
Пред "Би Би Си" той посочва и една негативна тенденция - в момента средната възраст на винарите на острова е 70 години. Голямата надежда на Мартин и колегите му е с покачването цената на гроздето и виното от Лансароте все повече младежи да се захванат с винарство.
Мартин обаче има и друга надежда - островът да издържи на климатичните промени.
В последната година на Канарските острови е паднал рекордно малко дъжд и винарите разчитат най-вече на устойчивостта на лозите, и без това свикнали да оцеляват в крайно сурови условия.
"Ние сме нищо пред тези лози, които всеки ден се преборват за живота си", убеден е винарят.
