Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Един ден в обувките на... инженера със свръхвисочините и нечовешките гледки

Един ден в обувките на... инженера със свръхвисочините и нечовешките гледки Снимка: Мирослава Дерменджиева

Вятър, дъжд, сняг, слънце - без значение от атмосферните условия, когато има проблеми с връзката, той е един от хората, които имат задължение да я оправят.

Багер го е вадил от блато, газил е в кал над коленете, знае какво е да те духа вятър на 40 м над земята при -10 градуса навън, а офроудът е нещо като негова втора работна природа. Но е виждал и някои от най-прекрасните гледки в България.

Става въпрос за Валентин Кръстев - един от най-дългогодишните служители в България на технологичната компания CETIN, занимаваща се с изграждането на телекомуникационна инфраструктура и решения в сферата на информационната сигурност.

Длъжността на Вальо е Старши инженер поддръжка на мрежата и телекомуникационната инфраструктура. Когато има някакъв проблем на терен, той и колегите му - около 30 в цялата страна, са тези, от които се очаква да ги отстранят.

Той е от инженерите, които не работят в офис.

"Професията ни е специфична. Работим на голяма височина. Най-сладката работа е, когато мобилната клетка е на някоя сграда. Но имаме и "мачти" - пилони с височина от по 40-50 метра", разказва ми при срещата ни.

Снимка: Личен архив

Със сигурност всички сте виждали подобни антени по сградите. Те са нужни както за телефонната връзка, така и за ползването на мобилен интернет. Когато се гради инфраструктура извън населените места обаче, височината на сградите се компенсира чрез високи пилони, на върха на които се поставя въпросната клетка. Веднъж поставена, тя се превръща в отговорност на Валентин и колегите му.

Общата платформа на Webcafe.bg и Money.bg за кариерни съвети, която свързва талантите с бизнеса.

Работят като полицаите - винаги по двама, винаги с партньор.

"Винаги работим с колега, защото сме задължени - работим с напрежение и на голяма височина. С партньор, в кола и на път", обяснява инженерът.

Завършил е Техническия университет във Варна и през цялата си кариера се занимава с телекомуникации. През януари ще празнува юбилей - 20 години в CETIN. Започва в клона на компанията в Плевен, а преди около осем години се мести в София.

"Преди години екип от двама души трябваше да се грижи за 60 станции в региона си. Сега бройката е над хиляда. Техниката стана много по-надеждна, но все още не е безаварийна. Колкото и да е надеждна, природата си казва думата и може да се появят проблеми по ел. захранването, токови удари, изгоряла апаратура. Панелите са изложени на постоянното влияние на слънце, вятър, дъжд."

Въпреки предизвикателствата казва, че работата му харесва, а толкова дълго на едно и също място го задържа добрият екип, който компанията подбира.

Снимка: Мирослава Дерменджиева

Сигурен е, че колкото и да напредват технологиите, от хора като него и колегите му винаги ще има нужда.

"Технологиите изпреварват това, което мога аз да си представя. Но каквото и да крие бъдещето, без поддръжка няма как да минем. От поддръжка винаги ще има нужда за каквото и да е."

А с поддръжката идват и интересните истории. Те се случват на терен, когато обектът е далеч от населено място и има проблем по вече споменатите 40-50-метрови "мачти". До тях няма прокаран път. Инженерите пътуват офроуд и разчитат само на "картата", която са си изградили в главата. GPS за офроуд няма.

Снимка: CETIN

"В нашата професия има една такава поговорка: "Колкото по-проходима е колата, толкова от по-далече те вади тракторът". Нашите автомобили могат да се справят с много препятствия, но не са всъдеходи. Кал, блата, мочурища, почти вертикални височини - всичко това е част от маршрута ни. Сега не ме притеснява, но в началото дори самото каране по черен път беше предизвикателство."

И Вальо не е изключение. Преди години се налага с колегата му да извикат човек с багер от близкото село, за да ги извади от едно подобно блато.

Снимка: Личен архив

"Край Етрополе трябваше да преминем през малко поточе. Едно пате мина преди мен и аз си казах: "Патето мина, аз ли няма да мина!". Да, ама не. Колата заседна. Разполагахме с лебедка на предната броня, но около нас нямаше нито едно дърво, за което да се закачим. Накрая с колегата намерихме един багер, който ни измъкна. Сега ми е смешно, но тогава изобщо не беше", спомня си той.

И въпреки това работата си заслужава. Не само защото му харесва и му е специалността, а защото докато е горе, на 30-40 м над земята, за да поправи нещо по клетката, пред него се разкриват едни от най-прекрасните гледки в България.

"Гори, поля, язовири... Всичко е пред очите ти - гледки, които няма как по друг начин да видиш. Дори не може да се обхване при снимка с телефон, картината не може да се предаде по същия начин. Техниката явно все още не е напреднала толкова много, че да го възприемеш, както когато го виждаш на живо. Много е красиво."

Няма нищо по-хубаво от това да комбинираш работата с хобито си. В ежедневието си Валентин има шанса да съвместява две от нещата, които обича най-много - телекомуникациите и обикалянето сред природата.

"Въпреки че съм навън постоянно, обичам да се разхождам сред природата и в свободното си време. Обичам и да карам колело. В София е малко по-трудно, но го правя винаги, когато имам възможност."

Почитател е на по-спокойните и закътани места, колкото и малко подобни да са останали.

"Любими места са ми Крушунските водопади, Деветашката пещера, Божия мост. Ние имаме уникални места, които не рекламираме достатъчно. Навън експлоатират на макс забележителностите си, докато ние имаме уникална природа, но, за жалост, не правим нищо", мисли инженерът.

Снимка: Мирослава Дерменджиева

Преди красивите гледки обаче идва страхът. В началото на кариерата си, както и регулярно в момента, Валентин и колегите му минават височинно обучение. На първото си такова водещият обучението - Петко Тотев, български алпинист, покорил Еверест, ги кара да се спуснат по въже от 10-етажна сграда. Това се е оказало предизвикателство за всеки от "новобранците".

"По нашите мачти е лесно, винаги има къде да се хванеш, но по гладката фасада няма. Да разчиташ само на едно въже, спускайки се от 30 метра, си беше предизвикателство както за мен, така и за останалите колеги. Когато гледаш 30 метра под себе си, си е страшно. Все пак накрая успяхме", спомня си Валентин.

20 години по-късно той продължава да се катери и да поправя проблеми. И продължава да бъде сигурен, че колкото и да се развиват технологиите, винаги ще има нужда от поддръжка с човешка ръка.

И е щастлив да я осигурява.

---

"Твоето БЪДЕЩЕ" се реализира в партньорство с ProCredit Bank, Cargotec, Experian, Cetin, LIDL, Първа инвестиционна банка, UNIQA Software Service, Flutter, Kaufland, Credissimo, Entain, tbi bank.

 

Най-четените