Телефонното обаждане не е мъртво. Въпреки че много журналисти/блогъри/параноични Интернет коментатори се опитват да ви убедят в обратното, смартфоните все още могат да се използват и за това да се чуете с някого.
Естествено, това не значи, че телефонните разговори не са в процес на бавна, но сигурна смърт. Ако имате поне малко достойнство и човещина, време е да отървете всички, които използват мобилните си телефони по предназначение, от мъката им. Време е да убием телефонния разговор, както убиваме тежко болно животно, за да го избавим от мъката
Нещата не винаги са били такива
Телефонните разговори някога са изпълнявали наистина необходима функция - незабавна комуникация. И тя тотално е променила начина, по който светът е функционирал през 1844 г. Не, не сме допуснали грешка - наистина говорим за 1844; оттогава има почти два века на телефонни разговори, и това е адски много време, за да може технологичният напредък да остава като цяло неизменен.
Все пак е разбираемо защо е така, предвид факта, че разговорите на стотици и хиляди километри разстояние са били хем фундаментално новаторски, хем адски лесни.
Мобилните телефони са допринесли за превръщането на света в едно по-добро място; реагирането в критични ситуации е една от основните причини, поради които хората си купуват мобилни телефони в момента. Но с есемесите, имейлите и вездесъщите смартфони, които почти всеки притежава, сме изградили вече култура, която е много чувствителна към това, което някога е било просто, невинно телефонно обаждане.
Есемесите са по-бързи, по-лесни и по-неангажиращи
Те е и по-малко вероятно да ви въвлекат в дълъг едночасов безцелен разговор. Телефонните обаждания, за сравнение, изглеждат все по-сериозни. Дори на моменти застрашителни. Живеем в свят, в който трябва да планираме кога ще се обаждаме, а не да се обаждаме кога сме планирали нещо. Ако нещо е достатъчно спешно, че да си заслужава непланираното обаждане, по-често то ще се окаже нещо наистина важно - и най-често това означава важна лоша новина. Неочаквано телефонно обаждане? Мамка му, кой е умрял?
За почти всеки тип несвързани със смърт или апокалипсис вести има нещо, което гарантирано да е по-подходящо и уместно от телефонното обаждане.
Свързване с другите хора
Есемеси, имейли, Twitter, Facebook, Skype, Yo! - никога не е имало повече начини да се свържеш с друго човешко същество. Което е чудесно, като се има предвид, че телефонните разговори са, ако говорим в чисто технически понятия, най-лошият вариант. Както преди време обясняваше Клайв Томпсън в Wired:
Ако изведнъж реша, че желая да ви се обадя, няма как да зная дали не сте заети, а вие нямате представа защо се обаждам. Трябва да отваряме всеки път кутията на Шрьодингер, провеждайки разговор, за да разберем дали има проблем да проведем разговор. Плюс това, гласовите разговори са емоционално разхитителни, ето защо е толкова странно изтощително да проведеш непредвиден такъв разговор.
Ако вдигнете телефона, комуникацията изведнъж е лишена от всички прекрасни социални нюанси на разговора лице в лице (закачливото намигване, стеснителната усмивка, простичката жестомимична пантомима, наподобяваща мастурбация и т.н.) и изпълнена с още повече скучни, затъпяващи любезности, които да компенсират това: Ало. Как си. Сори, чувам те зле. Какво каза? Би ли повторил? Не, не се смея аз, а някой от другите 193 940 души около мен на това обществено място. Извинявай, какво? Пак не те чух? Довиждане. С други думи, всички най-лоши части на разговорите, но без нито едно от предимствата.
Ето защо все повече хора в последните години използват смартфоните си, за да изпращат имейли, вместо да провеждат реални телефонни разговори
Всяка от десетките форми на комуникация, възникнали след изобретяването на телефона, е по-ефективна в почти всякакви обстоятелства. Да не говорим,че все по-добрите сензорни клавиатури като Swype и Swiftkey направиха писането на текст на миниатюрен екран невероятно лесно. Това прави Twitter, Facebook, имейлите, Skype, дори SMS-ите много по-уместни от телефонните разговори. Twitter и Facebook са социални. Имейлите и есемесите са бързи и не изискват присъствието на другия човек. А Skype предлага изражение на лицето и дори вариант за голота.
В ситуации, в които наистина искаш да чуеш гласа на някого - партньор, намиращ се на голямо физическо разстояние, разговор с децата на другия край на света - е по-вероятно да го правиш на място, където си сам. Това означава, че видеочатът е приемлив вариант, а можеш да имаш не толкова напрегната и много по-удобна комуникация.
А ако се случи да бъдеш на обществено място, когато те сполети изкушението да споделиш мимолетна, безсмислена мисъл, просто вадиш телефона, пишеш каквото ти е дошло наум, и точка по въпроса
Няма нужда от отживели времето си любезности - в света на съвременните есемеси, подобни на разговор интерфейси ни позволяват да съществуваме постоянно в настоящия момент. Така че когато видите прекрасна дъга или абсурдно смешен дебелак в миниатюрна кола, просто може да ги заснемете и да изпратите снимката на приятел, без да изричате и дума. Не е ли чудесно това?
Тази липса на натиск прави комуникацията като цяло доста по-малко застрашителна. Ето защо в наши дни, преди да се обадим на някого, почти винаги изпращаме есемес или имейл предварително, питайки: нали е окей да ти звънна? Кога е удобно да ти се обадя? Не само че е проява на любезност, но е и необходимост. Както пише Скот Адамс:
Във всички телефонни разговори има жертва, т.е. човекът, получаващ обаждането. ВИНАГИ сте ангажирани и правите нещо, когато някой се обади да побъбри. Най-досадни са хората в коли, които нямат радио или аудиокниги, и просто се обаждат, за да е по-малко скучно шофирането им. Когато получа SMS, това винаги ме кара да се чувствам щастлив, дори преди да съм прочел съобщението. Когато ми звънне телефонът, си мисля: Олеле, на кой, по дяволите, пак съм притрябвал?
Затваряне на телефона - завинаги
Според Nielsen, откакто телефонните разговори са достигнали своя пик през 2007, те бързо са преминали в спад, вървящ към тотално изчезване.
Сбили сме времето, прекарвано на слушалката, в колкото може по-малко време, и сега единственото, което остава, е (да се надяваме) бързата, предстояща смърт на телефонния разговор.
Точно като книгите, вестниците, имейлите и езиковата грамотност, телефонните разговори вече са били обявявани за мъртви в различни моменти в миналото с различна степен на ликуване и паникьорство. И все пак те някак са успели да оцелеят досега. Те все още мърдат, и дори това да са предсмъртни спазми, все пак те още са живи. Така че проявете малко хуманизъм, и спрете да си вдигате телефона. Спрете да се обаждате на други хора.
Опитайте се да забравите, че зелената слушалка изобщо някога е съществувала
Естествено, винаги ще има потребност от съществуване на телефонни функции. Не можете да спрете, докато бягате от тълпа убийци в клоунско облекло в горите, за да пратите есемес на приятелите си, с който да им съобщите, че очевидно скоро ще се мре. Можете обаче да им звъннете. Всичко, което наистина е наложително и не може да чака, все така остава уместно като повод за телефонен разговор. Но тези случаи, за щастие, са малобройни иредки. А за всичко останало, може просто да си спестите причиняването на ненужни инфарктни ситуации на другите и да се придържате към текстови съобщения.
Ако Александър Греъм Бел можеше да ни види сега... превърнали сме творението на живота му в туитваща GIF-ове, плъзгаща в Tinder, бълваща емоджита черупка на някогашното му "аз". И от това светът е станал много по-добър.
