Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Непознатите забележителности на Европа

Оставете Айфеловата кула и Колизеума! Снимка: Pixabay
Оставете Айфеловата кула и Колизеума!
Водопадът Кравица в Босна и Херцеговина може да бъде представен като мини Ниагарските водопади на Европа. Височината му е 25 метра. Кравица се намира в гориста област, а цялата местност около него е обявена за национален природен резерват.

Басейнът на водопада става за плуване през лятото, тъй като нивото на водата тогава е най-ниско. Най-подходящото време да посетите водопада обаче е пролетта и есента, тъй като тогава е най-пълноводен. Все пак е добре времето да е слънчево, защото тогава над водопада има дъга непрекъснато. Когато луната свети над Кравица, водите му придобиват сребрист отенък. 

Водопадът е само на два часа и половина път от Дубровник, а пътищата са много добри. 
Снимка: Pixabay
Водопадът Кравица в Босна и Херцеговина може да бъде представен като мини Ниагарските водопади на Европа. Височината му е 25 метра. Кравица се намира в гориста област, а цялата местност около него е обявена за национален природен резерват.

Басейнът на водопада става за плуване през лятото, тъй като нивото на водата тогава е най-ниско. Най-подходящото време да посетите водопада обаче е пролетта и есента, тъй като тогава е най-пълноводен. Все пак е добре времето да е слънчево, защото тогава над водопада има дъга непрекъснато. Когато луната свети над Кравица, водите му придобиват сребрист отенък.

Водопадът е само на два часа и половина път от Дубровник, а пътищата са много добри.

Почитателите на спокойствието имат късмета много малко хора да са чували за градчето Динан в Белгия като то не е посещавано от огромни тълпи от туристи. Динан е родното място на Адолф Сакс – изобретателят на саксофона. 

Един от символите на града е катедралата Нотр Дам дьо Динан. Tя е построена наново в готически стил, след като паднала скала унищожава римския храм, който е бил на негово място. Над катедралата се издига забележителна стена от скали, до чиито връх можете да се изкачите по издялани в камъка стъпала. През топлите месеци на годината можете да се качите и с въжена железница. Не бива да пропускате и цитаделата на Динан,построена на ръба на скала над града. В момента в нея се помещава военният музей на Динан, а гледката, която се разкрива, е незабравима. 

Старият град на Динан се простира по бреговете на река Маас. Той е идеално запазен, тъй като не е бил засегнат от Втората световна война. Главният площад е на цели 700 години и е изпълнен със сергии, от които да си вземете сувенири, както и с уютни кафенета и ресторанти. 

Къщите на Динан са характерни със своят по-малък партерен етаж и се разширяват постепенно нагоре. Формата им датира от времето, по което данъците са се определяли в зависимост от квадратурата на първия етаж на къщата. 
Снимка: Pixabay
Почитателите на спокойствието имат късмета много малко хора да са чували за градчето Динан в Белгия като то не е посещавано от огромни тълпи от туристи. Динан е родното място на Адолф Сакс – изобретателят на саксофона.

Един от символите на града е катедралата Нотр Дам дьо Динан. Tя е построена наново в готически стил, след като паднала скала унищожава римския храм, който е бил на негово място. Над катедралата се издига забележителна стена от скали, до чиито връх можете да се изкачите по издялани в камъка стъпала. През топлите месеци на годината можете да се качите и с въжена железница. Не бива да пропускате и цитаделата на Динан,построена на ръба на скала над града. В момента в нея се помещава военният музей на Динан, а гледката, която се разкрива, е незабравима.

Старият град на Динан се простира по бреговете на река Маас. Той е идеално запазен, тъй като не е бил засегнат от Втората световна война. Главният площад е на цели 700 години и е изпълнен със сергии, от които да си вземете сувенири, както и с уютни кафенета и ресторанти.

Къщите на Динан са характерни със своят по-малък партерен етаж и се разширяват постепенно нагоре. Формата им датира от времето, по което данъците са се определяли в зависимост от квадратурата на първия етаж на къщата.

Езерото Бохин в Северна Словения е предпочитано от любителите на дивата природа и на кристално чистите води. Водата е толкова чиста, че дъното се вижда ясно дори и на метри дълбочина. Плуването в Бохин е невероятно преживяване не само заради спокойствието, което цари около езерото, но и заради гледката към зелените планински масиви, които се извисяват над него. 

С Бохин са свързани някои любопитни легенди, които местните разказват. Те твърдят например, че тюрките спират своето нашествие на запад, след като се озовават пред езерото, тъй като считат, че това е краят на света. Друго предание разказва, че в горите около Бохин живее златорог, който понякога слиза, за да пие от водите на езерото.
 
От едната страна над Бохин има мост, наречен Дяволския мост, а преданието гласи, че е построен от самия дявол.
Пътят до езерото е изключително живописен и минава през села, които изглеждат като от картина. Близо до Бохин се намира водопадът Савица – два водоскока с височина 25 и 78 метра, над които има беседка и пейки за туристите.
Снимка: Pixabay
Езерото Бохин в Северна Словения е предпочитано от любителите на дивата природа и на кристално чистите води. Водата е толкова чиста, че дъното се вижда ясно дори и на метри дълбочина. Плуването в Бохин е невероятно преживяване не само заради спокойствието, което цари около езерото, но и заради гледката към зелените планински масиви, които се извисяват над него.

С Бохин са свързани някои любопитни легенди, които местните разказват. Те твърдят например, че тюрките спират своето нашествие на запад, след като се озовават пред езерото, тъй като считат, че това е краят на света. Друго предание разказва, че в горите около Бохин живее златорог, който понякога слиза, за да пие от водите на езерото.

От едната страна над Бохин има мост, наречен Дяволския мост, а преданието гласи, че е построен от самия дявол. Пътят до езерото е изключително живописен и минава през села, които изглеждат като от картина. Близо до Бохин се намира водопадът Савица – два водоскока с височина 25 и 78 метра, над които има беседка и пейки за туристите.

Ако навалицата от туристи във Венеция ви се струва в повече или просто мислите, че катедралата Сан Марко и гълъбите на площада са банални – можете да се насочите към близкото Бурано, който най-точно би могъл да бъде определен като архипелаг. Посетителите му могат да останат леко объркани заради изобилието от цветове в пейзажа – от многоцветните къщи до дълбоко зелените канали, всичко изглежда като извадено от анимационен филм.

Бурано е разположен на четири малки острова, които са свързани помежду си с три канала. Ярките бои на къщите всъщност следват специален модел на подредба на цветовете, който е установен още през “златната ера“ на островите. Ако жител на Бурано иска да пребоядиса къщата си, той трябва да изпрати писмо до общината, откъдето ще получи отговор точно в какъв цвят да я боядиса. 

Според легендата първите, които са боядисали къщите си в електрикови цветове, са рибарите на островите с цел да ги забелязват отдалеч. 
Буранската дантела е друг символ на града. Дори Леонардо да Винчи е ходил до Бурано, за да си купува дантела, чийто мотиви след това е използвал при изографисването на дуомото в Милано. И до днес в Бурано има десетки магазини за дантела и дантелени изделия, от които можете да си купите сувенири. 
Снимка: Pixaby
Ако навалицата от туристи във Венеция ви се струва в повече или просто мислите, че катедралата Сан Марко и гълъбите на площада са банални – можете да се насочите към близкото Бурано, който най-точно би могъл да бъде определен като архипелаг. Посетителите му могат да останат леко объркани заради изобилието от цветове в пейзажа – от многоцветните къщи до дълбоко зелените канали, всичко изглежда като извадено от анимационен филм.

Бурано е разположен на четири малки острова, които са свързани помежду си с три канала. Ярките бои на къщите всъщност следват специален модел на подредба на цветовете, който е установен още през “златната ера“ на островите. Ако жител на Бурано иска да пребоядиса къщата си, той трябва да изпрати писмо до общината, откъдето ще получи отговор точно в какъв цвят да я боядиса.

Според легендата първите, които са боядисали къщите си в електрикови цветове, са рибарите на островите с цел да ги забелязват отдалеч. Буранската дантела е друг символ на града. Дори Леонардо да Винчи е ходил до Бурано, за да си купува дантела, чийто мотиви след това е използвал при изографисването на дуомото в Милано. И до днес в Бурано има десетки магазини за дантела и дантелени изделия, от които можете да си купите сувенири.

Град Пиран в Словения може и да не е от най-известните дестинации, но е един от най-фотогеничните градове на Средиземноморието. Автентичната му средновековна архитектура е изцяло запазена, а самата форма на града е уникална, тъй като е построен на тънък издължен полуостров. 

Най-голямата забележителност в Пиран е площад Тартини. Той се намира в самия център на града и е кръстен на цигуларя Джузепе Тартини. Пристанището се намира точно до площада в централната част. Над града се издига църквата “Свети Георги“, а светецът е обявен за покровител на Пиран. От наблюдателната кула на храма се вижда целия град и околността. 

Крайбрежната улица на Пиран е изпълнена с ресторанти и барове като оттам се разкрива страхотна гледка към морето, особено по залез слънце. Ако искате да потопите крака във водата – градът има няколко плажа, но те са скалисти или покрити с малки камъчета.
 
Пиран е леснодостъпен с кола или автобус – намира се на 16 км от словенската магистрала и на 34 км от италианската. 
Снимка: Pixabay
Град Пиран в Словения може и да не е от най-известните дестинации, но е един от най-фотогеничните градове на Средиземноморието. Автентичната му средновековна архитектура е изцяло запазена, а самата форма на града е уникална, тъй като е построен на тънък издължен полуостров.

Най-голямата забележителност в Пиран е площад Тартини. Той се намира в самия център на града и е кръстен на цигуларя Джузепе Тартини. Пристанището се намира точно до площада в централната част. Над града се издига църквата “Свети Георги“, а светецът е обявен за покровител на Пиран. От наблюдателната кула на храма се вижда целия град и околността.

Крайбрежната улица на Пиран е изпълнена с ресторанти и барове като оттам се разкрива страхотна гледка към морето, особено по залез слънце. Ако искате да потопите крака във водата – градът има няколко плажа, но те са скалисти или покрити с малки камъчета.

Пиран е леснодостъпен с кола или автобус – намира се на 16 км от словенската магистрала и на 34 км от италианската.

Пулия е една от по-слабо известните области на Италия, но пейзажът на град Алберобело лесно може да ви накара да си мислите, че сте в роман на Толкин. Старата част на града се състои от бели варосани къщи с конусовидни покриви. Те са повече от 1000 на брой и отдалеч напомнят на кошери. Подобен тип архитектура не се среща никъде другаде в Италия. 

Примитивната форма на тези къщи, наричани трули, създава впечатлението, че са древни, но всъщност датират от XVIII век. Днес се използват както като жилища, така и като магазини и складове. Дори църквата на Алберобело е с тази характерна форма. 
Най-интересни са трулите с мистични знаци, нарисувани с бяла боя по покривите им. Всъщност в тях няма нищо мистично – те са изрисувани през 30-те години на миналия век по нареждане на местното туристическо бюро в опит градчето да изглежда по-мистично пред туристите. 

В момента можете да наемете трула, в която да отседнете, а новата част на града е на няколко крачки от стария квартал. През лятото горещината е непоносима, тъй като Алберобело се намира в най-южната част на Италия. Месеците март-април и септември-октомври са най-подходящи да го посетите.
 
Най-близкият голям град е Бари – той има летище и уреден автобусен транспорт до Алберобело. 
Снимка: Pixabay
Пулия е една от по-слабо известните области на Италия, но пейзажът на град Алберобело лесно може да ви накара да си мислите, че сте в роман на Толкин. Старата част на града се състои от бели варосани къщи с конусовидни покриви. Те са повече от 1000 на брой и отдалеч напомнят на кошери. Подобен тип архитектура не се среща никъде другаде в Италия.

Примитивната форма на тези къщи, наричани трули, създава впечатлението, че са древни, но всъщност датират от XVIII век. Днес се използват както като жилища, така и като магазини и складове. Дори църквата на Алберобело е с тази характерна форма. Най-интересни са трулите с мистични знаци, нарисувани с бяла боя по покривите им. Всъщност в тях няма нищо мистично – те са изрисувани през 30-те години на миналия век по нареждане на местното туристическо бюро в опит градчето да изглежда по-мистично пред туристите.

В момента можете да наемете трула, в която да отседнете, а новата част на града е на няколко крачки от стария квартал. През лятото горещината е непоносима, тъй като Алберобело се намира в най-южната част на Италия. Месеците март-април и септември-октомври са най-подходящи да го посетите.

Най-близкият голям град е Бари – той има летище и уреден автобусен транспорт до Алберобело.

Някои казват, че ако не си видял Синтра, значи не си видял нищо от Португалия. Градът е интересна смесица от красива архитектура и много природа. Вековни секвои и богати дворци и имения съжителстват на едно място от векове. Синтра е разположен сред зелените хълмове на Ещорил. 

В центъра на града се намира Националният дворец, който има впечатляващо изрисувани стаи и два големи комина във формата на конуси. Той е построен като лятна резиденция на маврите и до началото на XX век изпълнява тази функция. Дворецът “Пена“ от своя страна впечатлява с пъстрите си цветове и бляскави детайли. Издига се на 1500 метра надморска височина и отдалеч напомня на замъка на Дисни. Около него има цели 270 хектара парк.
 
Едно от най-любопитните места в Синтра е Кладенецът на посветените. Той е дълбок 27 метра и много прилича на кула, която е построена на обратно. Легендата гласи, че кладенецът е направен от масоните за техен обред по приемане в братството. Кладенецът има десет кръга, които символизират десетте кръга на Ада и на Рая. 
Снимка: Getty Images
Някои казват, че ако не си видял Синтра, значи не си видял нищо от Португалия. Градът е интересна смесица от красива архитектура и много природа. Вековни секвои и богати дворци и имения съжителстват на едно място от векове. Синтра е разположен сред зелените хълмове на Ещорил.

В центъра на града се намира Националният дворец, който има впечатляващо изрисувани стаи и два големи комина във формата на конуси. Той е построен като лятна резиденция на маврите и до началото на XX век изпълнява тази функция. Дворецът “Пена“ от своя страна впечатлява с пъстрите си цветове и бляскави детайли. Издига се на 1500 метра надморска височина и отдалеч напомня на замъка на Дисни. Около него има цели 270 хектара парк.

Едно от най-любопитните места в Синтра е Кладенецът на посветените. Той е дълбок 27 метра и много прилича на кула, която е построена на обратно. Легендата гласи, че кладенецът е направен от масоните за техен обред по приемане в братството. Кладенецът има десет кръга, които символизират десетте кръга на Ада и на Рая.

Ронда в областта Андалусия е един от най-интересните испански градове, въпреки че не е толкова популярен, колкото Мадрид и Барселона. Той е построен върху скални възвишения и е разделен наполовина от дълбок каньон, в който тече река Гуадалевин. 

Най-голямата забележителност на Ронда е Puente Novo – Новият мост. Височината му е 98 метра, а с него са свързани много предания. Според някои вътрешните помещения в моста са служили за затворнически килии през XVIII век. Други твърдят, че от Новия мост са хвърляли жени, обвинявани във вещерство. Мостът не е подходящо място за хора със страх от височините. 

Ронда е родният град на бикоборството. Там се намира Плаза дел Торос – най-старата арена за бикоборство в Испания, построена още през 1784-а. Тя е и най-голямата в страната с диаметър 66 метра и единствената арена, която има каменни заграждения около терена си. На Плаза дел Торос ежегодно се провежда “Корида Гоеска“ - най-прочутата и престижна борба с бикове, където тореадорите носят костюми от XVIII век, както ги е рисувал художникът Франсиско Гоя. 

Ронда е едно от любимите места на Ърнест Хемингуей, където той прекарва много от летата си. Писателят е имал резиденция в стария квартал на града, която е използвал през топлите месеци. 
Снимка: Pixabay
Ронда в областта Андалусия е един от най-интересните испански градове, въпреки че не е толкова популярен, колкото Мадрид и Барселона. Той е построен върху скални възвишения и е разделен наполовина от дълбок каньон, в който тече река Гуадалевин.

Най-голямата забележителност на Ронда е Puente Novo – Новият мост. Височината му е 98 метра, а с него са свързани много предания. Според някои вътрешните помещения в моста са служили за затворнически килии през XVIII век. Други твърдят, че от Новия мост са хвърляли жени, обвинявани във вещерство. Мостът не е подходящо място за хора със страх от височините.

Ронда е родният град на бикоборството. Там се намира Плаза дел Торос – най-старата арена за бикоборство в Испания, построена още през 1784-а. Тя е и най-голямата в страната с диаметър 66 метра и единствената арена, която има каменни заграждения около терена си. На Плаза дел Торос ежегодно се провежда “Корида Гоеска“ - най-прочутата и престижна борба с бикове, където тореадорите носят костюми от XVIII век, както ги е рисувал художникът Франсиско Гоя.

Ронда е едно от любимите места на Ърнест Хемингуей, където той прекарва много от летата си. Писателят е имал резиденция в стария квартал на града, която е използвал през топлите месеци.

Русия може и да не е първата страна, за която се сещате когато се спомене думата “очарователен“, но остров Кижи и неговите църкви са като излезли от поредицата за Хари Потър. В цяла Русия са запазени образци на дървената архитектура, но тези на Кижи са едни от най-забележителните. Любопитното за тях е, че при строежа им не са използвани никакви пирони.
 
Най-забележителна е църквата “Преображение“, която е построена по времето на Петър Велики и има 22 позлатени кубета. Основата и детайлите й са направени от борово дърво. Кубетата са разположени на пет реда, което придава на храма причудлив вид. Легендата за църквата разказва, че нейният майстор се е казвал Нестор и след като я завършил, хвърлил брадвата си в езерото Онега с думите, че не е имало и никога повече няма да има друга такава църква. 

До църквата “Преображение“ се намира храмът “Покров Богородичен“. Той е по-малък, но неговата дърворезба също е впечатляваща. Фасадата е украсена с резбовани дървени стълбове, а туристите много се впечатляват от нейната висока дървена камбанария. В епохата на Петър Велики двата храма са били заобиколени от стени, които и до днес могат да се видят на гравюрите от Кижи.

До острова се стига с кораб от град Петрозаводск, който е на 68 км от Кижи. 
Снимка: Pixabay
Русия може и да не е първата страна, за която се сещате когато се спомене думата “очарователен“, но остров Кижи и неговите църкви са като излезли от поредицата за Хари Потър. В цяла Русия са запазени образци на дървената архитектура, но тези на Кижи са едни от най-забележителните. Любопитното за тях е, че при строежа им не са използвани никакви пирони.

Най-забележителна е църквата “Преображение“, която е построена по времето на Петър Велики и има 22 позлатени кубета. Основата и детайлите й са направени от борово дърво. Кубетата са разположени на пет реда, което придава на храма причудлив вид. Легендата за църквата разказва, че нейният майстор се е казвал Нестор и след като я завършил, хвърлил брадвата си в езерото Онега с думите, че не е имало и никога повече няма да има друга такава църква.

До църквата “Преображение“ се намира храмът “Покров Богородичен“. Той е по-малък, но неговата дърворезба също е впечатляваща. Фасадата е украсена с резбовани дървени стълбове, а туристите много се впечатляват от нейната висока дървена камбанария. В епохата на Петър Велики двата храма са били заобиколени от стени, които и до днес могат да се видят на гравюрите от Кижи.

До острова се стига с кораб от град Петрозаводск, който е на 68 км от Кижи.

Ако искате да наблюдавате Северното сияние, Лофотенският архипелаг на Норвегия е едно от най-добрите места за целта. Островите на Лофотен са най-северната точка в света, на която средните температури целогодишно са около и над нулата. Все пак не очаквайте горещини – най-високата температура, измерена някога на островите е 30,4 градуса. 

Островите са свързани със система от мостове и тунели, част от които са прокопани под водата, а други – директно в скалите.

Северното сияние може да бъде наблюдавано от септември – нататък. С него са свързани голяма част от нордическите легенди. Викингите са вярвали, че светлините всъщност са воини, които препускат на коне през небето. Според ескимосите това са добри духове, които осветяват небето, за да показват пътя на мъртвите към отвъдното. 

Заради климата си островите са много подходящи за риболов, особено на риба треска, като голяма част от жителите им се издържат с него. Лофотен е страхотно място за любителите на сърфа. Традиционни хотели почти липсват, но можете да наемете малка едноетажна къща под наем. 

До там се стига с туристически кораби, които тръгват от град Бодо.
Снимка: Pixabay
Ако искате да наблюдавате Северното сияние, Лофотенският архипелаг на Норвегия е едно от най-добрите места за целта. Островите на Лофотен са най-северната точка в света, на която средните температури целогодишно са около и над нулата. Все пак не очаквайте горещини – най-високата температура, измерена някога на островите е 30,4 градуса.

Островите са свързани със система от мостове и тунели, част от които са прокопани под водата, а други – директно в скалите.

Северното сияние може да бъде наблюдавано от септември – нататък. С него са свързани голяма част от нордическите легенди. Викингите са вярвали, че светлините всъщност са воини, които препускат на коне през небето. Според ескимосите това са добри духове, които осветяват небето, за да показват пътя на мъртвите към отвъдното.

Заради климата си островите са много подходящи за риболов, особено на риба треска, като голяма част от жителите им се издържат с него. Лофотен е страхотно място за любителите на сърфа. Традиционни хотели почти липсват, но можете да наемете малка едноетажна къща под наем.

До там се стига с туристически кораби, които тръгват от град Бодо.

Почти всеки вече има снимки с Айфеловата кула, Колизеума и Биг Бен. Време е да погледнете по-далеч от големите градове като Лондон, Париж и Рим в списъка с европейски дестинации, които да посетите при следващото си пътуване.

Има места на Стария континент, които няма да срещнете в популярните брошури и сайтове за пътешественици, но си заслужава да видите.

За някои от тях е възможно да не са чували дори и туроператорите, което не прави тези дестинации по-малко привлекателни. Напротив, тези места могат да ви предложат невероятни пейзажи или интересни природни феномени като Северното сияние.

Какъв по-добър начин да опознаеш Европа от това да видиш не толкова известните й забележителности? А повярвайте ни, има много такива.

В галерията можете да видите десет места, които не са чак толкова известни, но си заслужава да ги посетите.

   

Най-четените