"Кървавия януари".
Така останаха известни събитията в Казахстан от първите дни на 2022 г., при които загинаха стотици при серия от сблъсъци в цялата страна между демонстранти и силите за сигурност.
Събитията доведоха не само до съществени промени в самата страна, но и цялостно разместване на баланса на силите в Централна Азия, от което най-недоволни могат да бъдат в Кремъл
Всичко започна след серия от протести заради увеличената цена на горивата в една от най-богатите на природни ресурси страни в света. Недоволството се разраства бързо с искания за смяна на властта и се стига до въоръжени сблъсъци, като демонстранти успяват да се сдобият с оръжие от полицейски управления и военни складове.
Ситуацията става толкова критична, че правителството на президента Касъм-Жомарт Токаев моли за помощ ръководената от Русия Организация на договора за колективна сигурност (ОДКС).
Казахстанският президент Касъм-Жомарт Токаев представи пред света безредиците като резултат от външна намеса с цел да бъде направен държавен преврат и обяви положението за критично.
Само ден след пристигането на първите миротворци ситуацията е овладяна, а хилядите организирани и екипирани "терористи" сякаш се изпаряват.
И докато Токаев използва определението "тероризъм", за да може да разчисти по-лесно улиците, в същото време той прави и нещо много повече - укрепва властта си и се отървава от влиянието на бившия президент Нурсултан Назарбаев и неговото семейство, което управлява страната повече от три десетилетия.
В момента основни обвиняеми в разследването са Карим Мисимов, началник на казахстанската разузнавателна служба, както и трима негови заместници.
Сред тях е и Самат Абиш - племенник на Назарбаев и началник на специалните части "Арастан", действащи под шапката на разузнаването и с приоритет контратерористична дейност.
Освен Абиш засегнати от промените са и други от най-близкото обкръжение на Назарбаев, включително дъщеря му Дарига, която е вече бивш председател на парламента, тримата му зетьове, които са сред най-богатите и влиятелни бизнесмени в страната, брат му, както и няколко други племенници и братовчеди.
Самият Назарбаев е отстранен от поста си на председател на Националния съвет по сигурността и са му отнети всички правомощия, които е имал до началото на миналата година. Макар и да предава властта на своето протеже Токаев още през 2019 г., Назарбаев запазва достатъчно начини, по които да налага волята си, а страната в продължение на повече от две години се управлява от двамата.
Именно това са част от исканията на демонстрантите по време на размириците - да бъде демонтиран целия режим на Назарбаев, маркиран от корупция и непотизъм. Макар и да обвинява демонстрантите и протестиращите в тероризъм и опит за преврат, всъщност той изпълнява част от исканията им.
Към всичко това Токаев добавя и промени в конституцията (одобрени след референдум от лятото), които прехвърлят правомощия от изпълнителната власт към законодателната и също така провежда предсрочни президентски избори през ноември с обещания за по-справедливо преразпределение на огромното богатство на страната от нейните природни ресурси.
В тази връзка е създаден така нареченият Национален съвет с консултативни правомощия, който включва представители на гражданското общество, неправителствени организации и обикновени граждани.
Токаев много видимо се дистанцира от старото управление, въпреки че самият той е част от него и се издига благодарение на предишната система. Това, което прави в действителност той, са промени на повърхността с цел да изглежда по-реформистки и демократично настроен лидер от своя предшественик, така че да си отвори вратите за по-лесно сътрудничество с Европа в контекста на войната в Украйна.
Реалността е, че вместо действително да премахне олигархичната система, Токаев иска да направи бизнес и политическите елити зависими от новата рамка.
Другото събитие, което разтърси Казахстан в новата ера на Токаев, без съмнение е войната в Украйна.
Миналата година може и да започна с пример за отлични отношения между Казахстан и Русия заради подкрепата на Москва по време на размириците, но без съмнение завърши по съвсем различен начин.
От началото на конфликта през февруари казахстанския президент дистанцира страната си от изпадащата в международна изолация Русия и укрепва отношенията си с Европа, Турция и най-вече Китай.
По време на посещение през май в Анкара Токаев подписа споразумение за задълбочаване на сътрудничеството в сектора на сигурността и съвместно разработване на военни дронове.
Няколко месеца по-късно пък китайският лидер Си Дзинпин направи първото си международно посещение от две години и половина не къде да е, а в Казахстан. Там даде обещание за "решителна подкрепа в защитата на нейния суверенитет и териториална цялост" с ясно предупреждение срещу "намеса на всякакви сили във вътрешните работи на страната".
От една страна се наблюдава задълбочаване на икономическите връзки в контекста на мащабната инициатива на Пекин "Един пояс, един път", наред с мащабни инвестиции в казахстанския енергиен сектор.
В същото време Москва на няколко пъти през годината блокира износа на казахстански петрол през своя територия, използвайки различни поводи. По-вероятно истинската причина е отказът на Токаев да изрази твърда подкрепа за руските действия в Украйна и да признае анексията на украинските области Донецк, Луганск, Херсон и Запорожие.
Не на последно място остават и срещите на високо ниво с Франция, Германия и ЕС, където са обсъждани варианти за доставки на казахстански фосилни горива и инвестиции в Транс-каспийския икономически коридор, свързващ Югоизточна Азия с Кавказ и Европа
Все пак Русия и Казахстан остават силно свързани една с друга държави не само в чисто географско отношение, споделяйки една от най-дългите граници в света, но и в историческо, икономическо и културно.
Токаев не може да се откъсне изцяло от хватката на Москва, но има възможност да избегне съдбата на своя беларуски колега Александър Лукашенко, който е превърнал страната си в придатък на Русия, без шанс за каквото и да е стратегическо маневриране.
Войната в Украйна и текущата ситуация в международните отношения откриват възможност пред Токаев да преследва многовекторна политика във външните си отношения и да използва в максимална степен ключовата позиция на Казахстан между Европа и Азия.
При всички положения Русия остава важен играч в Централна Азия, но неблагоприятното развитие на войната в Украйна намалява влиянието на Москва и може да доведе до историческо разместване на баланса на силите в региона.
Под повърхността обаче Казахстан ще си остане същата държава.
