Докато в края на миналия месец лидерите на най-богатите държави в света се събраха във формата Г-7, по същото време се случи и онлайн среща на върха на страните от обединението БРИКС (Бразилия, Русия, Иран, Китай и Южна Африка).
През последните години то все повече започва да се счита за алтернатива на Г-7 на фона на противопоставянето между Изтока и Запада.
На последната среща руският президент Владимир Путин разкри, че се работи по план за изграждане на международна резервна валута, която да бъде заместител на американския долар.
Той добави още, че в момента банките на петте държави имат възможност свободно да работят с рускатаза финансови cъoбщeния (ЅРFЅ), paзpaбoтeнa oт Цeнтpaлнaтa бaнĸa, заобикаляйки по този начин системата SWIFT, откъдето Русия бе изключена.
От своя страна китайският заместник-министърът на търговията на Уанг Шоуен предложи да се създаде споразумение за свободна търговия между петте държави. Според него, въпреки че те колективно заемат около една пета от световната търговия, само 6% от нея се осъществява помежду им. Към момента все още няма дори едно двустранно споразумение между членове на БРИКС.
Все пак може би най-значимата новина бе, че китайският лидер Си Дзинпин за първи път отбеляза сериозно възможността групата да бъде разширена.
"Внасянето на свежа кръв ще влее нова жизненост в сътрудничеството на БРИКС и ще увеличи представителността и влиянието на държавите ни", каза той. "Важно е да се ускори този процес, за да се позволи на единомислещи партньори да станат част от семейството на БРИКС."
И под единомислещи партньори той има предвид Иран и Аржентина.
Още същия ден от иранското външно министерство потвърждават, че са изпратили молба за присъединяване към организацията, тъй като това "би довело до добавена стойност за всички страни."
Седмица по-късно се получи потвърждение и за южноамериканската държава след среща между аржентинският външен министър Сантиаго Кафиеро и китайският му колега Уанг И, които се видяха по време на срещата на Г20 в Индонезия.
"Уанг И официално потвърди подкрепата на страната си за членството на Аржентина в групата БРИКС, в съответствие с това, което беше договорено между лидерите на ѝ", казаха от външното министерство в Буенос Айрес и добавиха, че ако страната бъде приета, тя ще "укрепи и разшири своя глас в защита на интересите на развиващия се свят".
Колкото до самото приемане, то не следва някакъв преговорен процес или изпълнението на каквито и да е икономически, политически или идеологически критерии за членство. Нужна единствено и само покана.
Самата организация пък не разполага с формална структура или секретариат.
Първата официална среща на лидерите на блока е от 2009 г. в Екатеринбург, но тяхното съвместно сътрудничество започва няколко по-рано. През 2010 г. е присъединена Южна Африка след покана от страна на Китай.
Досега петте държави са създали институция за финансиране на инфраструктура, нова банка за развитие и също така "фонд за ликвидност", който служи за подкрепа на членовете в случай на финансова криза. Провеждат се и ежегодни културни програми, наред със спортен турнир на БРИКС.
Извън това нивото на сътрудничество е почти никакво, тъй като всички членове са безкрайно различни помежду си и дори нямат много общи цели.
Търговските и инвестиционните връзки между тях все още са слаби. Няма реален ръст в търговията им през последното десетилетие, като нейният баланс се състои най-вече в износа на суровини от Бразилия, Русия и Южна Африка към Китай, от където връщат промишлени стоки.
С изключение на Китай, вътрешната търговия в блока е по-малко от 3% от общия износ на Бразилия, Русия и Индия и 6% за Южна Африка.
Въпреки че Уанг И говори за потенциала за споразумение за свободна търговия в рамките на БРИКС, подобно нещо не се споменава във финалното комюнике след срещата.
А и Индия явно демонстрира нежеланието си да се присъединява към каквато и да е търговска сделка, включваща Китай, като още през 2019 г. оттегли от Всеобхватното регионално икономическо партньорство на страните от Източна Азия.
Колкото и да се опитват Китай и Русия да превърнат блока в алтернатива на Г-7 и да го представят като начин за противопоставяне на бедните икономики от развиващия се свят срещу богатия Запад, всъщност ситуацията е далеч по-сложна.
Например лидерите на Индия - Нарендра Моди, и Южна Африка - Сирил Рамафоса, след срещата на БРИКС отлетяха право за Германия, където присъстваха като наблюдатели на срещата на Г-7.
Това е трето поредно подобно участие за Моди, който само преди няколко седмици бе важна част и при събирането на така наречения Четиристранен диалог по сигурността, познат просто като Четворката, събрал на едно място в Токио лидерите на САЩ, Япония, Австралия и Индия във формат ясно насочен срещу Пекин.
Именно Китай е най-големият геополитически противник на Индия, като двете държави съвсем неприкрито са вплетени в борба за политическо и икономическо влияние в Азия.
В Ню Делхи не само недоволстват срещу китайско-пакистанския икономически коридор, част от инициативата "Един пояс, един път", но и откровено смятат гигантския проект като опит за ограждане.
През последните 20 години именно в Индия се роди теорията за "китайската перлена огърлица", която се свързва най-вече с икономическата и търговска експанзия на Пекин и нуждата от геостратегическо подсигуряване на морските маршрути и стратегическите точки по тях.
Всяка една "перла" представлява конкретен пристанищен проект по крайбрежието на Индийския океан, а тяхното свързване би създало верига от хъбове, служещи както като икономически центрове, така и като потенциални военни и разузнавателни пунктове за китайската армия и флот.
Така от най-верния съюзник - Северна Корея, през Камбоджа, Мианмар, Бангладеш, Шри Ланка, Малдивите, Пакистан и още 11 африкански страни, където Китай управлява дълбоководни пристанища, Пекин влага ресурси в опитите за директен достъп до влияние.
Това се случва чрез инвестиции или пряк контрол върху ключови пристанища, летища или инфраструктура, както и чрез насърчаване на по-силни политически и дипломатически отношения.
Ако към това се прибави и разширението и модернизацията на флота, налице се получава една многокомпонентна стратегия за трайно придобиване на морско превъзходство на прага на Индия.
В допълнение идват и традиционните гранични спорове между двете държави, които периодично ескалират.
На подобен фон много трудно би могло да се окаже, че тези две държави могат да бъдат дългосрочни съюзници в блок, ръководен от Китай или Русия. Начело на страните от БРИКС стоят лидери, които са обединени от твърде малко общи неща.
Техните отношения трудно могат да бъдат нещо повече от продукт на политически и икономически реализъм, както и чувство на споделено недоверие към Запада, което е и водещият компонент в случая.
Много мъчно се изграждат дългосрочни стратегически връзки, ако те са основани единствено и само на прагматизъм при отсъствието на споделени ценности и идеали.
