Само преди няколко години Джорджа Мелони дойде на власт в Италия с обещание да спре мигрантите от Африка да влизат в страната.
Сега "Черният континент" е в основата на нейната стратегия, която тя представи в началото на седмицата на среща с лидерите на над 25 африкански държави.
В основата на този план се залагат засилване на икономическите връзки, създаване на енергиен хъб за цяла Европа и справяне с миграционните потоци от Африка, като това ще включва и серия от инициативи на стойност 5,5 милиарда евро.
"Това е едва началото. Има много дълъг път пред нас. Днес правим рестарт", заяви министър-председателят на Италия.
Мелони подчерта, че сътрудничеството ще се основава на "нов подход - не хищнически, не патерналистичен, но не и благотворителен". По нейните думи е отворена нова страница на равноправни отношения между Европа и африканските страни.
Италианският план е разработен по пет основни стълба - образование, селско стопанство, здравеопазване, водоснабдяване и енергетиката.
От една страна идеята е да се повиши качеството на живот в редица африкански страни, така че младите хора да не искат да бягат към Европа, като същевременно с това се цели Италия да се превърне в енергиен хъб за пренос на природен газ от Африка към Европа и по този начин да се преодолее енергийната зависимост от Русия.
Тук централно място ще заеме италиански енергиен гигант Eni. Неслучайно и целият план е кръстен "Матеи" по името на основателя на компанията Енрико Матеи, който загива в съмнителна самолетна катастрофа през 1962 г.
Мелони представи и няколко примера за пилотни проекти, свързани с плана.
Подчертава се, че това са само начални проекти, които тепърва ще бъдат разширявани в мрежа от взаимоотношения с държавите между Мароко и Мозамбик:
- център за обучение по възобновяема енергия в Мароко;
- преустройство на тунизийски училища;
- подобряване на грижите за майки и новородени в Кот д'Ивоар;
- подкрепа на фермери в северен Египет;
- развитие на сектора на биогоривата в Кения;
- подобряване на водопреносни мрежи в Република Конго.
Очаква се планът да бъде върхът на външната политика на Мелони, която дойде на власт през октомври 2022 г. именно с обещания за преодоляване на мигрантската криза в Средиземно море и подсигуряване на енергийната независимост на страната.
Още първото ѝ официално двустранно посещение бе в Алжир, където окончателно договори с местното правителство дългосрочно подсигуряване на газови доставки през Транссредиземноморския газопровод.
Така Мелони завърши започнатото от нейния предшественик Марио Драги, който вече на два пъти бе говорил пo темата с алжирския президент Абделмаджид Тебун. Оттогава насам Алжир се превърна в основен доставчик на газ за Италия, измествайки по този начин зависимостта от Русия.
Последваха посещения в Либия, където Мелони договори с признатото от ООН правителство в Триполи сделка за доставки на петрол на стойност 8 милиарда евро. Неин основен изпълнител, както и в сделката с Алжир, е Eni.
Малко по-късно през май премиерът посрещна в Рим и лидера на правителството в Бенгази - генерал Халифа Хафтар, с когото е обсъждана мигрантската криза.
По същата линия са и редицата посещения на Мелони в Тунис, където заедно с ЕС договарят спорни споразумения за мигрантите с управлението на президента Каис Сайед.
В своята комуникация с авторитарни лидери като Сайед, Хафтар и Тебун премиерът залага най-вече на интересите и прагматизма и по-малко на темата с човешките права, за което получава и немалко критики.
Мелони посочи Африка като ключова тема на италианското председателство на Г-7, което започна през януари, и очевидно има сериозни амбиции за региона.
Тя не е първият италиански премиер от последните години с желание за укрепване на отношенията с Африка. Преди нея Романо Проди и Матео Ренци имаха собствени инициативи, но в случая Мелони изглежда доста по-целенасочена и конкретна.
За нея обаче има няколко много сериозни проблема.
Континентът сякаш е по-нестабилен от всякога. Редица държави в Магреб, Сахел и Африканския рог са раздирани военни конфликти.
Само за последните няколко години в Сахел се извършиха осем военни преврата, което при всички положения ще създаде затруднения в привличането на частни инвеститори за развитие на каквито и да е проекти.
Италия трябва да се справя и с изключително сериозна конкуренция за влияние.
Франция вече си изпати от намесата на Русия в Мали, Нигер, Буркина Фасо и Централноафриканската република и не е много сигурно дали Рим има инструментите и възможностите да се справи по-ефикасно с безскрупулността на Москва.
Още повече, че Русия досега не се колебае да използва хибридни кампании с агресивна антизападна и антиколониална реторика, които със сигурност не биха подминали Италия и нейното мрачно колониално минало.
Другият голям играч е Китай. Италия със своите първоначално обявени 5,5 милиарда евро трудно може да се съревновава с ресурсите на Пекин, които заливат целия континент вече две десетилетия.
Затова Мелони има нужда от Европейския съюз.
Фиаското на Париж би трябвало да е бил достатъчен знак за всеки да разбере, че нито една амбициозна политика в Африка не може да се случи самостоятелно и без подкрепата на Европа.
