Новината за уволнението на Франк Лампард от Евертън беше очаквана, въпреки че собственикът на "карамелите" Фарад Мошири се правеше, че треньорът се радва на доверие от негова страна. Трагичните резултати на отбора и бунтът на феновете обаче доведоха до закономерна рокада.
10 мача без победа във всички турнири, място в зоната на изпадащите във Висшата лига след три победи в 20 кръга и само 15 отбелязани гола - всичко това е трудно да се преглътне от запалянковците. Освен това Евертън загуби и последните си два мача срещу преки конкуренти за оставане в елита като Саутхемптън (1:2) и Уест Хем (0:2). Раздялата беше предопределена.
Франки прекара начело на клуба точно година, след като бе назначен в края на януари 2022-ра. Под негово ръководството отборът изигра 38 мача в Премиършип, постигайки 9 победи, 8 равенства и 21 поражения.
Очевидно е, че бившият национал пое "карамелите" в тежък момент, но като че ли отборът затъна в още по-голяма посредственост през изминалите 12 месеца. Да не навлизаме в изброяването на статистики, но Евертън е пълна скръб по почти всички показатели. А що се касае до Лампард - колкото брилянтен футболист беше, толкова несигурен изглежда като мениджър и траектория на кариерата му очевидно се движи в грешна посока.
Златното поколение се насочи към медиите
Случаят на Франки обаче не е частен за златното поколение на Англия от началото на хилядолетието. Бившите звезди на "трите лъва" като цяло не са изкушени от треньорството, а тези, които декларират амбиции в занаята, правят трудни първи стъпки.
Лампард не успя да остави отпечатък в Челси, а след успеха си в Рейнджърс - Стивън Джерард се провали начело на Астън Вила. Уейн Рууни се опита да закрепи изпадналия във финансово затруднение Дарби Каунти, а сега води Ди Си Юнайтед в американската МЛС. Джон Тери прекара три години като асистент в Астън Вила, но в края на декември 2021-ва се завърна в Челси, където е консултант в академията на клуба и не се очертава скоро да започне самостоятелна кариера.
Останалите в по-голямата си част са телевизионни експерти - Гари Невил и Джейми Карагър са звезди на Sky Sports (Невил се опита да води неуспешно Валенсия през 2016-а), Пол Скоулс, Майкъл Оуен и Рио Фърдинанд са други, които често се изявяват по медиите. И няма да е пресилено да се направи изводът, че представителите на последното английско златно поколение стават за коментатори, но за треньори - не.
Всъщност страната преживява истинска треньорска криза. Греъм Потър бе сред светлите лъчи с невероятната работа, която свърши в Брайтън, но засега престоят му в Челси е челен сблъсък със суровата действителност.
Планът "2022 година"
Връщаме се към 2012 година, когато ФА одобри 10-годишен план за развитие, чиято кулминация трябваше да бъде спечелването на световната купа през 2022-ра. В Катар нещата не се получиха, но пък "трите лъва" бяха полуфиналисти на предишния Мондиал в Русия и играха финал на Евро 2020. Освен това Англия постигна сериозни успехи на юношеско и младежко ниво, което е знак, че академиите работят успешно.
Но с местните треньори на най-високо ниво просто не се получава.
Настоящата кампания във Висшата лига стартира с петима английски мениджъри, което е точно 25%. След всички оставки и смени, броят им остава същият, след като Лейтън Бейнс бе назначен за заместник на Лампард до намирането на нов треньор на Евертън. Сред останалите има трима испанци, двама италианци, датчанин, французин, германец, американец, нидерландец и португалец.
Преди пет години, в началото на сезон 2017/18, ситуацията беше приблизително същата: шестима англичани започнаха първенството, а до края на кампанията оцеляха четирима от тях. Преди десетилетие (2012/13) пак започнаха петима англичани и си останаха петима до края. Нали забелязвате тенденцията - около 25% местни мениджъри.
В огромното мнозинство от случаите обаче става дума за наставници на средняци или дънни риби. В класическия топ 6 (Манчестър Юнайтед, Манчестър Сити, Ливърпул, Арсенал, Челси, Тотнъм) английските треньори са табу.
От сезон 2012/13 насам само Лампард и Потър в Челси и Тим Шърууд в Тотнъм са изключенията. Шест клуба, десет сезона и само трима английски наставници... Това със сигурност е показателно за упадъка на английския треньор.
