Арсенал е на косъм от привличането на Артур Мело от Ювентус. Или поне така пишат медиите на Острова.
"Артилеристите" имат нужда да попълнят полузащитата си, която бе доосакатена от легионерите, играещи в Купата на африканските нации. Идеята на Микел Артета е да вземе бразилеца под наем до края на сезона, с което да запълни дупките в халфовата линия. Томас Партей и Мохамед Елнени задълбочиха проблемите в полузащитата, заминавайки за Африка, и Арсенал остана почти без халфове.
В родината си Артур бе наричан Бразилския Андрес Иниеста. 25-годишният халф е двукратен шампион на Бразилия с Гремио, както и носител на трофея от Копа Либертадорес.
Мело бе смятан за следващото голямо име, което ще излезе от Бразилия, заради което Барселона извади 31 млн. евро за него. Идеята на каталунците бе бразилецът да се превърне в заместник на Иниеста, който си тръгна през 2018-а.
Артур обаче изпитваше проблеми на "Камп Ноу" и въпреки това през лятото на 2020-а Ювентус реши да плати 76 млн. евро за него. Впоследствие се оказа, че сделката е сред съмнителните, заради които италианските власи разследват "бианконерите" за финансови измами.
В Торино също не успя да покаже на какво е способен и след смяната на Андреа Пирло с Масимилиано Алегри е все по-рядко използван. Според някои информации 25-годишният бразилец е изпитвал сериозни трудности с по-физическата Серия "А" в сравнение с Ла Лига.
Ако е така, тогава как изобщо би се справил във Висшата лига, за която знаем, че е физически най-тежкото първенство сред елитните в Европа?
Когато бе на само 21, изглеждаше, че светът е в краката на Артур. Спрягаха го за един от топ талантите на Южна Америка и му предричаха големи неща.
Артур бе сред ключовите играчи на Гремио по пътя към спечелването на Копа Либертадорес, а играта му дъхаше на магия. Точно като Иниеста, бразилецът притежава нужната техника и баланс да получава топката навсякъде на терена, след което да я пренасочва, където си поиска.
Скаутите на европейски грандове бяха омаяни от него. Барселона спечели наддаването с останалите кандидати месец преди Иниеста да обяви, че напуска Барселона, за да се отправи към непознатата Япония за края на кариерата си.
Каталунците платиха над 30 млн. евро, което показваше високото мнение, което имат в клуба за бразилеца. Артур подписа договор за шест години, а настоящият наставник на Барса - Шави, го посрещна с думите: "Артур може да стане символ на цяла ера в Барселона."
Но короната се оказа прекалено тежка. Артур не успя да устои на напрежението, нито да влезе в обувките на Иниеста. Бразилецът не бе това, което всички очакваха, и дори бе публично критикуван за играта си от треньора Ернесто Валверде и съотборника си Луис Суарес.
Критики получаваше за липсата на тактическа дисциплина, невъзможността да стои на позицията си и заради пасовете му, които в голямата си част бяха назад или по ширина на терена. А се очакваше точно обратното от него - да се превърне в мотор на отбора, който да раздава точни подавания към всяка част на терена.
Положението изглеждаше неспасяемо, но изведнъж, от някъде се появи офертата на Ювентус. "Старата госпожа" плати над 70 млн. евро въпреки финансовите трудности в разгара на пандемията от Covid-19. Впоследствие стана ясно, че трансферът всъщност е на стойност около 16 млн. евро, тъй като на "Камп Ноу" пристигна Миралем Пянич за сумата от 60 млн. евро. Просто двата клуба си "помогнаха" със свеж приток на пари в кризисна ситуация.
"Не исках да се вдига толкова шум - каза Артур при представянето си в Торино. - Когато разбрах, че ще си тръгвам, исках да го направя по правилния начин. Барселона ми даде много. Това е клубът, който отвори вратата към Европа за мен - нещо, за което мечтаех от малък. Това е клуб с велика история, в който са играли велики бразилци.
Субективно е дали клубът се отнесе добре към мен. Аз си имам своята версия, моята история; бих искал някои неща да се бяха развили различно. Сигурен съм, че според тях те не са направили нищо грешно. Но всичко това е в миналото. Сега съм част от велик клуб, в който работят много сериозни хора, които могат да ми помогнат да постигна големи неща."
Големите неща обаче отново трябваше да почакат. Артур пристигна в Юве в момент, в който италианският гигант загуби не само титлата след девет поредни шампионски сезона, но и себе си. Експериментът с назначаването на Андреа Пирло се провали с гръм и трясък, което беше последното нещо, от което бразилецът се нуждаеше.
Пирло го похвали в едно интервю: "Знам, че предпочита да играе в по-предна позиция и да оставя дефанзивните задължения на другите. Прави го добре и всеки път, в който започваме да градим атака, той е готов и на точното място. Има визия, справя се добре с топка в краката и избира точния момент да се отърве от нея."
Въпреки че имаше моменти, в които и той го критикуваше, Пирло му беше фен. Същото обаче не може да се каже за Макс Алегри, който бе привикан по спешност, за да връща отбора в правилния път.
Но този процес отново остави Артур забравен. Алегри изисква по-физически подход от играчите си - нещо, с което бразилецът не може да свикне, според информациите в Италия.
Откакто напусна Бразилия, Артур не успява да намери клуб, в който да демонстрира напълно способностите си и който отново да върне любовта му към футбола. След Барса и Ювентус следващата дестинация изглежда Англия. Ще видим дали в Арсенал ще му се получи.
