Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Да се разболееш от гейминг

Предизвикват ли игрите психологическо разстройство - може да се поспори
Предизвикват ли игрите психологическо разстройство - може да се поспори

Притесненията, че децата играят твърде много компютърни игри, вероятно съществуват още от самото създаване на компютърните игри. Когато обаче в началото на седмицата Световната здравна организация обяви официално, че признава крайното пристрастяване към игрите за психическо разстройство, мнозина обърнаха по-сериозно внимание на темата.

То е поставено редом до манията по хазарта и други подобни активности, които водят до обсебване по тях в нов документ - ICD-11.

Това е последната чернова на новия документ, който догодина трябва да бъде приет окончателно. Дори и след това документът ще влезе в сила едва през 2022 г. преди лекарите да могат да започнат да го използват като официална референция.

Пристрастяването към игрите е определено като наличие на компулсивно желание за игра, което не може да се контролира и започва да пречи на нормалния живот на човек. При по-тежките случаи може да се наблюдават множество негативни ефекти върху живота на човека, докато той не може да спре да играе.

В документа СЗО описва типичния случаи на пристрастяването по игрите. То се заражда и проявява в рамките на около една година. Лекарите уточняват, че това не изключва и случаи, в които манията се проявява по-бързо и тя важи както за офлайн, така и за онлайн игри.

Оттам още наблгат и на разновидност на заболяването - рисков гейминг. Тук се увеличава риска от физически или психически увреждания за играча и хората около него. Може да включва различни проблеми от забравяне да се храни или пренебрегване на съня до други рискови действия заради прекалено голямата близост с виртуалния свят.

Въпреки това обаче мнозина експерти призовават да не се избързва с обявяването на гейминга за психическо заболяване, тъй като според тях доказателствата са противоречиви, а критериите - прекалено общи.

Според психолога Андрю Прибилски от Института за изследване на интернет към Университета Оксфорд нищо в този критерий не е свързано конкретно с игрите. Той специализира именно върху взаимодействието между компютърните игри и психичното здраве.

"Можете съвсем спокойно да извадите думата "компютърни игри" и да поставите на нейно място "секс", храна или дори "мачове от Световното първенство. Знаем как работят опиатите и никотина и какво ги прави пристрастяващи, но не знаем същото за игрите. Дефиницията на игралното разстройство не казва нищо за това какви игри или какви функции на игрите биха могли да бъдат пристрастяващи. Затова и понятието е твърде широко, за да бъде полезно. Това просто казва, че понякога хората, които играят игри, ги играят прекалено много", казва той и допълва, че всеки един аспект на живота, с който се прекалява системно, започва да става патологичен.

"Безспорно е, че има хора, чийто живот страда заради прекаляването с видеоигрите", казва Мишел Колдър Карас, изследовател по обществено здравеопазване от университета "Джон Хопкинс", чийто трудове са фокусирани върху проблематичното използване на технологиите.

Според нея обаче тези хора обикновено могат да получат психиатрично лечение при по-обща диагноза като депресия или безпокойство.

И тя, и Прибилски са част от група изследователи, които написаха писмо до СЗО през 2016 г., препоръчвайки да не се добавя "хазартно разстройство" към диагностичния наръчник, защото няма консенсус и повечето изследвания в областта са с ниско качество.

И какво не е наред с проучванията? Първо, ние дори не знаем колко хора може да имат подобно гейминг разстройство. Повечето статии събират данни от форуми за самопомощ или от игри, където хората публикуват за пристрастяването си към съответната игра или гейминга като цяло.

"Това е като да питате "Какво е разпространението на хероина?", а след това отидете да проведете изследването си край метадонова клиника", казва Прибилски.

В резултат на тези неясни моменти има сериозни спорове за това колко хора всъщност страдат от пристрастяване към компютърните игри - според някои става въпорс за по-малко от 1% от геймърите, но други проучвания предполагат темпове на разпространение до 100 пъти по-високи.

Някои изследователи на гейминг разстройството питат изследваните субекти за "пристрастяване към интернет" или за "пристрастеност към компютрите", според Карас, но това не е едно и също нещо и няма общо с реалното пристрастяване към игрите.

Съществуват и по-общи проблеми. Често учените не споделят данните си и не казват какво точно изследват, преди да съберат информацията си, което малко или много улеснява учените да виждат в данните това, което вече смятат за истина, и да докладват очакваните констатации.

Тази широка, размита диагноза може да заклейми геймърите и да доведе до погрешни схващания. Карас посочва една скорошна статия в Observer, която предполага, че диагнозата може да помогне да се предотвратят стрелби на училище, намеквайки че именно видеоигрите са причина за масовото насилие в училищата и за някои публични масови стрелби в Америка. Авторът дори говори за "дигитален хероин" и "опасност за морала на децата".

Идеята, че игрите могат да доведат до разрушаващо живота пристрастяване, намира особено богата почва в страховете на родителите, въпреки че в огромната част от случаите тези поводи за паника са напълно необосновани.

Все пак, може да има потенциални положителни ефекти от това диагнозата да бъде офииално въведена. Тъй като обаче важността на темата става все по-голяма на фона на една индустрия за милиарди долари, това може да принуди изследователите да се върнат към изследванията, за да набавят по-стабилни и отговорни данни.

   

Най-четените