В страната на огъня и леда се очаква поредното вулканично изригване и цял свят се сеща за вулкана с непроизносимото име, който през 2010 г. спря въздушния трафик над Европа и доведе до най-мащабното затваряне на небето на континента от Втората световна война и отмяна на 50 000 полета.
Данните засега обаче показват, че вероятността да се повтори ситуацията след изригването на Ейяфятлайокутъл е минимална. По-скоро тя напомня за изригването на Фаградалсфял в същия район на страната през 2021 г., което беше увековечено с кадри на местните хора, които си пекат наденички на лавата, и стана туристическа атракция.
И тук, както и преди 2 години, става дума за подземна река от магма, която си пробива път към повърхността. Преди две години изригването беше в ненаселен район близо до столицата Рейкявик и отвори 700 метрова пукнатина в долината.
При такова изригване лавата просто изтича от земята и няма голям взрив.
Сега се случва нещо подобно - 15 километровият коридор магма стига до Атлантическия океан. Ако има изригване и то стане в морето, би било по-експлозивно, отколкото ако разтопените скали си пробият път към повърхността на сушата.
На сушата ще има не особено силни фонтани и реки от лава, която постепенно се охлажда и втвърдява, без огромни експлозии. Проблемът е, че това може да стане прекалено близо до населено място и да го разруши.
Затова и експертите не очакват особени последици за въздушния транспорт - разликите с 2010 г. са съществени.
Ейяфятлайокутъл е на височина от над 1600 метра и има ледена шапка - покрит е с милиони тонове лед. Именно взаимодействието на магмата с леда и разтопената вода водят преди 13 години до изригването на огромни количества пепел, които стигат на километри височина и застрашават самолетните двигатели.
Топящата се вода от глетчера охлажда бързо лавата, която става на миниатюрни частици. Така 250 млн. тона вулканична пепел се изстрелват от парата от експлозията на над 8 км. нагоре в атмосферата през 2010 г., а югоизточните ветрове ги понасят към Европа.
Именно този тип изригвания са сред най-опасните, но Исландия има доста вулкани, които могат да доведат до всевъзможни катастрофи.
Ето и най-страховитите от тях:
Катла
Това е вулканът, който буди вероятно най-много страхове и е най-наблюдаваният в Исландия. Дори има шега, че ако някой кихне в близост до Катла, сеизмолог в Рейкявик ще отчете активността.
Причината е местоположението на вулкана. Макар и сравнително голям остров, Исландия е населена основно по крайбрежието си, а вътрешните части са пустош, заета от планини и ледници, където са и доста от вулканите. Катла обаче е близо до брега и евентуално изригване би застрашило хора, ферми и имоти.
Катла и близкият до него Ейяфятлайокутъл са причината по южното крайбрежие на Исландия да има и малко населени места. Както и за съществуването на черни плажове, включително и прочутия Рейнисфяра, който е точно под двата вулкана.
Изригване на Катла би представлявало същото, както това на Ейяфятлайокутъл през 2010 г., но с потенциално далеч по-страшен мащаб. Причината отново е ледникът над вулкана - стотици метри дебел лед, а експлозията би причинила това, което исландците наричат jökulhlaup - ледников потоп, брутално наводнение от топящия се глетчер, което помита всичко по пътя си с огромен дебит.
Става дума за неописуема приливна вълна, която унищожава всичко по пътя си към океана - калният поток може да достигне обем от 300 000 кубични метра, генерирани за секунда - по-мощен от течението на Амазонка.
Последното голямо изригване на Катла е от 1918 г. и притесненията са, че това може да стане във всеки момент, тъй като откакто има летописи, не е имало толкова дълъг период между две големи изригвания - над 100 години понастоящем.
През 1918 г. експлозията и последвалото наводнение са толкова големи, че са образуват нови 5 кв. км. крайбрежие заради довлечените от калния поток остатъци от пепел и отломки. Потокът е влачил и огромни късове лед и дори се съобщава за айсберги с големината на няколко къщи.
Огромните обеми вода може рязко да повишат нивото на океана и да наводнят големи части от южното крайбрежие - с нещо подобно на малко цунами.
Да не забравяме и пепелта, лавата и отровните газове около вулкана и възможността за влияние върху въздушния трафик, особено при подходящ вятър към Европа.
На пътя на всичко това лежи малкото градче Вик, което е и особено популярна точка за туристите. Неговите над 300 жители са добре подготвени и периодично се правят учения за реакция при евентуално силно изригване на Катла.
Протоколът за реакция гласи, че при експлозия всички ще получат съобщения на телефоните си да се евакуират. Те трябва да оставят на видимо място табела, че са напуснали дома си, за да не губят време спасителите, които ще минат през района, за да се уверят, че всички са се спасили.
Хората във Вик биха имали около 20-тина минути да се спасят от идващото наводнение, затова и повечето от тях имат подготвен багаж за спешна евакуация.
Лаки
Липсата на ледници над вулкана не гарантира, че той е "по-безопасен". Най-катастрофалното изригване в Исландия е това на Лаки през 1783-1784 г., когато се отваря 25-километрова пукнатина със 130 кратера, която изхвърля лава, пепел и сяра в продължение на 8 месеца.
Фонтаните лава стигат до височина от 1400 метра, а под пукнатината има подземни води, които взаимодействат с магмата.
Резултатът застрашава оцеляването на населението на Исландия, усеща се по цял свят и дори се спекулира, че допринася за Френската революция - пепелта е толкова много, че води до падане на температурите в Европа и липса на реколта.
В Исландия пепелта покрива цялата земя на острова. Около 25% от населението умира от глад. Отровени са и реките. Измира и огромна част от добитъка. Една трета от хората емигрират, за да оцелеят.
Пепелта се понася към Европа, а резултатът е мъгла, която затваря пристанищата, отравя десетки хиляди хора и обрича още повече на глад. Тъй като това се случва и във Франция, ето защо някои историци смятат, че вулканът е допринесъл за избухването на революцията от 1789 г.
В Египет падат температурите, валежите намаляват, Нил пресъхва и една шеста от населението на страната измира.
Хекла
Наричан "Вратата към ада" през Средновековието, той също е стратовулкан, подобно на Катла - с конична форма и приличащ на планина.
Хекла е силно активен и смятан за един от най-опасните. Изригвал е 23 пъти за последните 1000 години. Последният път - през 2000 г., експлозията от пепел, газ и пара стига на височина 12 км. в небето. През 1947 г. изригването стига до стратосферата - на 30 км. височина.
За разлика от Катла, Хекла няма голяма ледена шапка и активността му не води до огромни наводнения, но пепелта, която може да изхвърли, е в състояние да промени климата в Северното полукълбо за години.
Хекла изхвърля и огромни потоци лава - толкова големи, че около 10% от вулканичните отломки в земната маса на Исландия идват от този вулкан.
Бардарбунга
Стратовулканът се намира в района на най-големия ледник в Исландия - Ватнайокул. Калдерата му заема 80 кв. км., а вулканът е покрит с дебел 850 метра лед.
Не е толкова изследван, тъй като се намира в отдалечен район и изригва сравнително рядко. Последното е от 2014 г., когато се отваря пукнатина в близост до кратера, от която излиза лава с месеци.
Смята се, че това е най-голямото изтичане на лава след катастрофата с Лаки, но заради отдалечеността на вулкана - в централната част на страната, няма поражения за населените райони, макар че серният диоксид оказва влияние върху качеството на въздуха в страната и дори стига до Западна Европа.
Животът под постоянната заплаха от вулкани и земетресения е част от исландския начин на живот. Но освен опасност, вулканичната активност дава и възможности на страната - голяма част от икономиката и инфраструктурата разчитат на геотермалната енергия от тях.
И освен всичко друго прави Исландия толкова специална.
