Жеравна се състои от малко над 200 дървени къщи, които обаче пазят толкова много история в себе си, че пред тях неусетно се чувстваш малък и незначителен.
Селцето, дало на България Йордан Йовков, Тодор Икономов и Сава Филаретов, изглежда живописно, независимо дали е горещо лято, златиста есен или снежна зима. В слънчевото време ходенето по прашния калдъръм е една идея по-лесно, а същото важи и за преминаването с автомобил по тесните сокаци.
Жеравна се обикаля с лекота за един ден, но със сигурност са необходими поне 2-3 дена, за да се насладите на пълната ѝ прелест.
Аз се озовах в къща за гости във високата част, откъдето се разкрива прекрасна гледка към потъналото в зеленина селце.
Няма да крия, че изкачването с автомобил до горе беше истинско предизвикателство, особено като се има предвид ниския профил на моята японска бързохода стрела. Пейзажът, ширнал се пред мен, бързо разсейва умората и нервите.
За разлика от много други подобни села, Жеравна успява да съхрани автентичната си архитектура със своите дървени фасади и леко издадени еркери.
Уютните къщи за гости, ресторантите и кафенетата са почти неразличими и не се набиват на очи и е прекрасно, че никой не е посмял да развали хармоничния вид на селото.
Къщите на по-богатите са варосани в бяло и отдалеч си личи, че са по-просторни, с по-големи дворове и с повече орнаменти покрай прозорците. В почти всяка къща има резбовани тавани и иконостаси - спомен, че в селото се е живеело охолно и че благодарение на занаятчийството и търговията е кипял живот.
Първата спирка за мен в Жеравна беше къщата на Йордан Йовков, която също се намира в по-високата част.
Едноетажният фамилен дом на писателя, разбира се, в момента е къща-музей с внимателно поддържана градина и скулптура на Йовков в единия край. Вътре са изложени предмети от бита на семейство Йовкови, както и лични предмети на автора като една от писалките му.
Докато сте в Жеравна, не бива да пропускате и къщата-музей на Сава Филаретов, художествената галерия и храма "Свети Николай". Последният беше затворен, докато аз бях в селото и имам за спомен от него само тежките му порти и резбован надпис над тях.
Друга забележителност там обаче е почти постоянно отворена - Димчовото кафене. "Къща като слънце" са наричали местните кафенето на Димчо Кехая заради бялата ѝ фасада.
Сега скулптурата на най-видния кехая на Жеравна посреща гостите и ги приканва да изпият едно кафе на пясък под сайвана, както му е обичаят.
Кафенето предлага и глезотии към кафето като домашен локум, старомоден орехов сладкиш, домашна баклава, пестил, захарни петлета. В топлото време сайванът е истинско спасение от жаркото слънце, което се комбинира с автентичната атмосфера и домашни изкушения.
Да, докато обикалях из Жеравна, имах чувството, че всичко е застинало във времето, толкова добре съхранено е селцето. Кухнята пък е типично котленска.
Сред специалитетите са както познатият ни сач, така и супа от сухи гъби, находчиво наречена "Супа от сиромашки мръвки", и къпаната пита с нейната златиста коричка. Ресторантите на Жеравна предлагат онова, което обичаме да наричаме "традиционна българска кухня" - комбинация от големи салати и меса на скара или сач, поднесени в механджийска обстановка.
Къщите за гости предлагат и закуска към нощувките и не е никак изключено да ви нагостят с току-що изпържени мекици и бухти, още топли дебели палачинки, подобни на катми, и някое домашно сладко и сирене.
На мен и компанията ни сервираха именно такива палачинки за закуска и си беше събуждане за шампиони. Особено в допълнение към кристално чистия въздух и спането на абсолютна тишина.
Жеравна е чудесна отправна точка и към околните населени места. След като се наситите на запазената през вековете история, можете да отскочите до Медвен, където е и водопадът Синият вир - не много висок, но живописен водопад, за който някога се е мълвяло, че под него се таи съкровище.
Котел от своя страна е задължителна дестинация, най-малкото заради Музея на котленските възрожденци, който пази в себе си сърцето на Петър Берон.
Бях изключително изненадана както да видя сърцето на автора в стъкленица пред очите си, така и да установя колко богата е експозицията в музея. В последната, внушителна по размери зала, е и саркофагът с тленните останки на Георги Сава Раковски.
В градчето се намира и изворът на река Камчия.
От Котел нататък имате избора да потеглите обратно към Жеравна за кафе и домашни сладкиши или за отдих, последван от изобилна вечеря.
Аз за съжаление трябваше да се отправям обратно към София. На тръгване обхванах с поглед отново Жеравна и си обещах да се върна там отново, но през зимата, за да я видя потънала в сняг и с димящи над къщите комини.
* * *
Жеравна се намира на 350 километра от София или около четири часа път с автомобил. До селцето има и организирани дву- и тридневни екскурзии. Има и възможност да стигнете с автобус до Котел и оттам да хванете един от бусовете, които ходят до Жеравна два пъти дневно.
