Кацането на Луната - най-великият филм на Стенли Кубрик. Това е една от многото шеги по темата за кацането на американски астронавти на Луната и всичките конспирации около него, които твърдят, че подобно нещо не се е случило.
Всеки, който пише за “Аполо” и говори за “Аполо”, все в един момент ще бъде обстрелян с въпроси за това как със сигурност знае, че човечеството е стъпило на лунната повърхност.
Дори не е нужно питащият реално да е фен на конспирациите. Но, така де, как всъщност знаем, че това се е случило наистина и не е продукция на Холивуд например?
Това е донякъде като да питаш как знаем със сигурност, че е всяко нещо в историята се е случило - не си там, как можеш да знаеш? Къде са доказателствата? Може би това е нещо, просто измислено от сегашното (американско) правителство, за да ни застави да мислим за света по определен начин.
И ако за много исторически събития си има съответните исторически извори, доказателства има и за мисията на "Аполо" 11 и за надпреварата за кацане на Луната. И отговорът тук е именно фактът, че Луната е била обект на жестока и оспорвана надпревара.
Успехите на съветската космическа програма - от “Спутник” до Белка и Стрелка и Юрий Гагарин - са причината за появата на “Аполо”. Джон Кенеди е изпратил американски астронавти на Луната, точно за да изпревари руснаците, които също са искали да изпратят там свои космонавти.
Когато Кенеди е бил обезсърчен от факта, че Съветският съюз първи е постигнал всички важни стъпки в космоса, той е поискал от вицепрезидента Линдън Джонсън да измисли какво да направи Америка, за да навакса - и то бързо. Първият въпрос от меморандума на Кенеди до Джонсън е гласял:
"Имаме ли шанс да изпреварим СССР, като изпратим лаборатория в Космоса, или като направим обиколка около Луната, или ракета да кацне на Луната, или ракета да отиде до Луната и да се върне с човек на борда. Има ли някаква друга космическа програма, която да обещава драматични резултати, с които да победим?"
Победа. Кенеди е искал да знае как да победи Съветския съюз - как да победи в Космоса.
Този меморандум е писан месец преди драматичната реч на Кенеди за "отиването до Луната". Надпреварата за спътника на Земята, която той стартира, продължава, когато “Аполо 11” каца на Луната, почти 100 месеца по-късно.
Надпреварата определя американската и съветската космически програми по деликатни, но и по очебийни начини.
"Аполо 8" е първата американска мисия, каца на Луната: капсулата на "Аполо" и сервизният модул, с Франк Борман Бил Андърс и Джим Ловел, летят до Луната по Коледа на 1968 г., но без лунен модул. Лунните модули изостават от графика, и тогава още е нямало готов модул за полета.
"Аполо 8" е изисквал трескаво разместване на графика за полети на НАСА, за да се съобрази агенцията с липсата на лунен модул. Идеята е била проста: да бъдат отведени американци до Луната възможно най-бързо, дори и те да не са готови да кацнат на нея. Да се направи "ласо около Луната", преди руснаците да успеят го сторят.
В момента, в който мисията е била решена и графикът е бил разместен, сред представители на НАСА се загнездват опасения, че руснаците може някак да реализират абсолютно същия тип мисия: да качат космонавти в капсула и да ги изпратят в орбита около Луната, без да кацат. Тогава Съветският съюз би стигнал пръв до земния спътник. Именно това е и целта на "Аполо" 8 - да не позволи такова нещо да се случи.
В началото на декември 1968 г. всъщност конкуренцията между двете държави е била толкова силна, че сп. Time й посвещава водещата си статия - "Надпреварата за Луната" с корицата, на която се виждат американски астронавт и съветски космонавт в скафандри, скачащи към повърхността на Луната.
Седем месеца по-късно, когато "Аполо 11" с Майкъл Колинс, Нийл Армстронг и Бъз Олдрин на борда си влиза в орбита около Луната на 19 юли 1969 г., там вече има съветски космически кораб, който ги очаква.
Той е "Луна 15", и той е изстрелян няколко дни преди "Аполо 11". Целта му е да кацне на Луната, да събере лунна почва и камъни, и после да кацне обратно в Съветския съюз, преди американците да успеят да направят това.
Ако това се беше получило, Съветският съюз би могъл поне да твърди, че е донесъл първи на Земята лунна почва (дори и без руснак да е стъпвал на повърхността на спътника).
Освен това - самата идея за фалшивото кацане, което няма да се разчуе до две седмици след това, е абсурдна.
Над 410 000 американци са работили върху мисиите на "Аполо", като представители на повече от 20 000 компании. Фалшификация ли е била работата им? Или всички те са били част от конспирацията? И също така от всичките им роднини и близки - повече от 1 милион души - от никой никога не е казал и дума за тази конспирация?
Ами репортерите? Стотици репортери, отразяващи космическата тематика, пишещи материали не само за драматичните моменти, но и за всички местни компании, произвеждащи космически технологии, от Калифорния до Делауеър. Тук не говорим за съветската преса, която пише това, което казва държавата, а за медии, които в голямата си част се гордеят със своята независимост.
Освен това налице са и хилядите часове аудиозаписи - между космическите кораби и центъра за контрол на мисията; в центъра, където десетки контрольори са разговаряли помежду си; в самия космически кораб, където има отделни записи на астронавтите, разговарящи помежду си в космоса. Има 2502 часа полети на “Аполо”, повече от 100 дни.
Би било поразително начинание не само да се подготви сценарий за всички тези разговори, но и освен това да бъдат накарани хора да го изиграят с автентичност, настойчивост и емоция. И можете да слушате всички тези записи онлайн.
За тези, които вярват, че мисиите са били измислица и са били фалшифицирани, всичко това някак може да бъде отхвърлено с лека ръка. Странна сянка в снимка от Луната, особеност в един момент на аудиозаписа едва ли не разкриват, че всичко е огромна фалшификация.
Но да оставим всичко това настрана. Ако САЩ бяха фалшифицирали кацането на Луната, една група със сигурност не би могла да участва в конспирацията - Съветският съюз. СССР биха разобличили на мига каквато и да е измама, не само без колебание, но и с задоволство и удовлетворение.
Всъщност руснаците са сторили точно обратното. Съветският съюз е бил едно от малкото места на Земята (наравно с Китай и Северна Корея), където обикновените хора не са можели да гледат кацането на “Аполо 11” и разходката на астронавтите на Луната в реално време. То е било достатъчно реално за руснаците, за да не искат собственият им народ да може да го види.
И това е най-доброто доказателство, което може да му е необходимо на човек. Ако в кацането на Луната имаше нещо съмнително, измислено или дори само преувеличено, СССР щеше да първо място да го каже пред света. Съветски експерти са гледали какво се случва през цялото време. До самия край, те са имали собствени амбиции да стъпят първи на Луната, по единствения достъпен за тях начин към този момент.
И това е доказателство, което феновете на конспирациите няма как да оборят.
Но това е проблемът с конспиративните теории - няма как да убедиш някой искрено вярващ в тях, че те са просто измислици.
