Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Как да не сме идиоти в ресторанта

И заведенията биха били едно далеч по-приятно място... Снимка: iStock
И заведенията биха били едно далеч по-приятно място...

"Момиче, я дай менюто, макар че супа, мусака, секс - всичко знаем къде е...", казва мазно възпълен чичо зад мен на сервитьорката и хрипти от хилеж.

Бузи, брадичка и шкембе се затрисат синхронно от вехтия виц, който може и да бил особено забавен във ведомствения стол на завод "Осми март" някъде през 1978 г.

Хриптенето пък заглушава поточето, което ромоли до кръчмата, и съвсем ми скапва дзена...

Да, ресторантите биха били едно далеч по-приятно място, ако нямаше подобни клиенти, които...

Пускат нескопосани шеги към персонала

Да беше само чичото със супата, мусаката и секса - с шампанско да го почерпиш! От скъпото! Можеше и някой да се позасмее ей така, от възпитание, че и за забавно да го приеме, ако е по-скаран с хумора.

Само че почти винаги, когато седна в заведение, на съседните маси има човек с боботещ глас, който хем си вярва, че е забавен поне колкото Джим Кери, хем всъщност е забавен колкото Къци Вапцаров в златната му ера.

И обикновено плоският му хумор започва да извира още със сядането и хващането на менюто. Той (по-рядко тя) не се притеснява да нарече късата пола на сервитьорката "Панорама де ла пичоне" и то пред самата сервитьорка.

Или да обяснява на сервитьора-карък, който го обслужва, че мента и мастика поотделно било "разкъсана облачност". Хъхъхъ, схващате ли, разкъсана облачност, хъхъхъхъ...

Схващаме, но не е смешно.

Дават акъли кое как се готви

Доста млади и напъпили инфлуенсърки се захванаха с готвене и водят кулинарни блогове, в които пишат, че вчера са сложили индрише на гювеча със син домат и се е получило У-НИ-КАЛ-НО!

Направо да ти окапят зъбите от учудване...

Към тях прибавяме и орда ветеранки в кухнята, за които канелата е подправка само за сутляш и са готови на убийство, ако я усетят в солена манджа. Общото между двете клики е, че понякога някой се лъже и ги води на ресторант, където дамите илюзорно вярват, че готвачите там имат нужда от безценните им съвети.

Идва гарсонът и се почва: Виждам, че пилешкото ви консоме е с тортелини, аз го правя с ръчно точена юфка, текстурата е по-добра. Или: Гледам, че слагате розмарин на телешкото, само че аз го подправям с Бабина душичка и става да си оближеш пръстите.

На третата препоръка вече очаквам да настане тишина, защото сервитьорът е заклал многознайката с химикала си.

Не настава...

Говорят шумно по телефона

През 90-те имаше мобифони.

Бяха грозни като изплют далак и тежки половин тон, но за сметка на това бяха почти непосилно скъпи за обикновен човек. Тогава беше адски престижно някъде на публично място да демонстрираш, че имаш мобифон, легендите твърдят, че даже е имало и припаднали от удивление.

Годината е 2024-а и някои още смятат, че да имаш преносим телефон е символ на небивал просперитет в живота.

Те сядат в ресторант, вадят смартфона и започват разговори - коли от немски марки, пари на пачки, бизнеси, сделки, контракти и пътувания "по работа, знаеш как е, без мен нищо не могат да свършат", а цялото заведение неволно слуша.

Припаднали няма, защото ако се припадаше от досада, нямаше да можем ни да ходим по ресторанти, ни да работим в офис.







 

Най-четените