Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Нещата, които старите телефони правеха, а младите никога няма да разберат

Времената, когато телефоните нямаха TiKTok Снимка: iStock
Времената, когато телефоните нямаха TiKTok

Помните ли кой бе първият ви мобилен телефон? Моят беше един малък и сив Siemens C55.

Да, толкова съм стар, че първият ми телефон е модел от 2002 г., когато беше световното в Япония и Южна Корея, по кината вървеше "Властелинът на пръстените", a най-добрите игри в компютърните клубове бяха GTA Vice City, Counter Strike 1.5 и Warcraft 3.

Най-голямата гъзария обаче си оставаше GSM-a. Колкото бе по-малък, толкова бе по-скъп. Сега е обратното и мобилните телефони стават по-големи и по-големи заради нуждата и търсенето на все по-добри дисплеи. 

Някога екраните бяха просто едни пикселизирани парченца стъкло и течен кристал, които предлагаха точно два цвята и не ставаха за нещо повече от това да видиш кой те търси по телефона. А пък днес можем да се снимаме как си бъркаме в носа в 4К Ultra HD резолюция и после да броим лайковете в TikTok.

Днешните хлапета никога няма да разберат как се действаше с някогашните телефони, към които днес по-старите гледаме с известна носталгия, а пък новобранците - с насмешка.

Ето някои от нещата, които те никога няма да разберат:

Т9 клавиатури

Снимка: iStock

Преди интегрирането на удобни QWERTY клавиатури, благодарение на новите тъчскрийнове, съобщения се пишеха директно чрез натискане на бутоните за набиране на телефонни номера. Точно това и значи T9 - Текст на 9 клавиша.

Всеки клавиш отговаряше за три букви от английската азбука, като четирите последни стояха на "9". Ако искате да напишете латинската буква "B" например, ще трябва да натиснете цифрата 2 (там са abc) два пъти, за да достигнете до "B". Звучи като досадно и сложно, но всъщност с малко практика се свиква лесно. Даже се провеждаха и международни състезания по бързо писане на съобщения по този начин.

Телефоните бяха неуязвими

С годините мобилните устройства станаха по-големи, по-сложни, но и по-делкитани, защото вече се прилагат скъпи, високи технологии. Неслучайно често пъти смяната на спукан дисплей може да струва колкото целия телефон.

От своя страна старите машинки бяха с изцяло пластмасови корпуси и малки екранчета. Стига да не попаднат във вода, просто нямаше какво да им се случи.

Нямаше проблем дори и след падане от третия етаж на блока. Най-много някоя и друга драскотина и нищо повече. Изобщо не са измислица всички легенди и майтапи за класиката Nokia 3310, като например, че ще бъде едно от нещата, които могат да оцелеят след ядрен апокалипсис. Тогава почти всички модели бяха подобни.

Бърза справка в офиса показа, че сред колегите има такива, които са отваряли бутилки бира с GSM, и такива, които са играли хек или кърлинг с GSM.

Батериите също бяха неуязвими

Когато археолозите на бъдещето разкопават земята след 2000 години, за да търсят останки от днешната цивилизация, ще намират работещи Нокии 3310 само с наполовина изхабени батерии. Действително човек можеше да си изкара почти цял ден на "Змията" и накрая батерията да е мръднала едва с няколко процента.

Просто тогава телефоните консумираха далеч по-малко енергия, тъй като нямаха UHD екрани и не поддържаха десетки мобилни приложения, интернет, Bluetooth и какво ли още не.

"Змията"

И тъй като я споменахме, това е една от най-пристрастяващите игри, която някой, някога е правил. Трябваше да контролираме една пикселизирана змия, която в своето движение поглъща квадратчета и с всяко едно изядено става все по-голяма. Проблемът е, че колкото по-голяма става тя, толкова по-трудна става играта.

И днес продължават да излизат нейни модернизирани клонинги, но оригиналът си остава един.

Сами си създавахме или плащахме за рингтонове

Един SMS за 1,20 лв. и мобилното устройство с гордост можеше да дрънчи монофоничен вариант на последния хит на Азис или новото парче на Arash (по-младите го гугълнете). В повечето случаи обаче въпросните мелодийки нямаха почти нищо общо със своите оригинални версии.

Малко по-късно се появиха по-нови и усъвършенствани модели апарати, които поддържаха полифонични рингтонове с няколко звукови канала. Те даваха възможност сами да си създаваме кратки мелодийки и след това да се радваме на творението си, колкото и безмислено да бе то.

Инфрачервени портове

С появата на първите цветни дисплеи, телефони с камера и поддържането на MP3 аудио формат, така че вече телефона да звъни с някоя истинска песен, а не с подобие на такава, изникваше и въпроса дали можем да си споделяме подобно съдържание.

Най-удобният начин в продължение на няколко години беше чрез използването на така наречените инфрачервени портове. Това е стара безжична технология, използвана за свързване на две електронни устройства (например дистанционно и телевизор), която използва лъч инфрачервена светлина за предаване на информация. Изисква пряка видимост и работи само на къси разстояния.

В случая на телефоните ставаше въпрос за 10-20 сантиметра и така се случваше, че се налагаше почти да прилепваме един до друг два телефона, за да можем да си изпратим някоя снимка или песен. И отнемаше дълги минути. После дойде Bluetooth и нещата отидоха в космоса.

---
Присъединете се към групатa Webcafe.bg във Facebook за свежи истории през целия ден:

   

Най-четените