За да създаде и развие BlackLine, Терез Тъкър прежалва всичките си спестени за пенси пари. Нещо повече, тя хвърля абсолютно всичко, което има, и надхвърля лимитите на всичките си кредитни карти и прави втора ипотека на дома си. Междувременно дори двама нейни приятели й дават пари назаем, така че да плати заплатите на персонала си през най-трудните месеци. Този риск - и за Тъкър, и за нейните приятели - обаче успява да се отплати многократно.
Стартиралата през 2001 г. BlackLine в момента се оценява на повече от 2 млрд. долара, а личното състояние на Терез Тъкър възлиза на 380 млн. долара. Всички онези заеми, дадени преди време са върнати, а Терез дори не мисли за пенсиониране.
Това я прави една от най-богатите самореализирали се жени в САЩ, по данни на сп. Forbes.
Тъй като базираната в Лос Анджелис BlackLine не продава на крайните потребители, това не е компания, за която много хора да са чували. Продукцията й обаче се използва от над 2200 фирми по света, на които тя осигурява облачен счетоводен софтуер.
С годишни доходи от 177 млн. долара през 2017 г. и 800 служители, сред нейните клиенти са Coca-Cola, eBay, Philips и Under Armour.
С розова коса и заразителен смях, Тъкър - която е на около 55 години - казва, че предприемачеството е в нейното ДНК, и че се чувства комфортно да поема рискове. И все пак, когато започва начинанието си BlackLine, тя дори не се е и замисляла да се опитва да намери рисков инвестиционен фонд, който да вложи пари в нейния бизнес. Самата Терез обяснява, че в онези времена не е знаела дори как да получи външен капитал, а и дори да е знаела, едва ли някой би се съгласил да вложи пари в начианието й.
Тъкър допълва, че тъй като е пробвала и се е проваляла в няколко стартъпи в миналото, тя е вярвала, че никой инвеститор не би я подкрепил в началото, защото не е имала "друг успешен стартъп в биографията си".
Така че вместо това тя разчита на всичките си налични спестявания и средства, както и на двамата си най-близки приятели. Дори и ако Тъкър беше търсила официално инвестиции, когато създава BlackLine през 2001 г., шансовете щяха да бъдат срещу нея заради простия факт, че е жена.
Въпреки времето, парите и дискусиите напоследък около опитите да се диверсифицира технологичната индустрия, само 15% от всички инвестирани рискови капитали в САЩ през 2017 са били за фирми с жена основател. Това е по сведения на All Raise, лобистка група, посветила се на борба за повече жени на висши постове в бранша.
Самата Тъкър израства във ферма в Средния Запад на САЩ. Дипломира се със специалност математика и информатика в университета в Илиноис, а първата й работа е за Hughes Aircraft в южна Калифорния, след което става софтуерен програмист на свободна практика.
Преди да започне BlackLine, тя е била технологичен директор в софтуерната фирма SunGard, пост, който напуска, за да прекарва повече време с двете си малки деца. Срещата с нейния личен финансов мениджър я вдъхновява да създаде BlackLine.
Тъкър забелязва, че данъчният софтуер, който компанията използвала, бил тромав и неефективен и също така знаела дълбоко в себе си, че е способна да създаде нещо далеч по-добро. Съответно решава и го прави.
Въпреки че BlackLine първоначално се самофинансира, в крайна сметка компанията успяла да си осигури 200 млн. долара инвестиции през 2013 от частната инвестиционна фирма Silver Lake, а през 2016-а компанията дебютира на Nasdaq борсата.
"В света на технологиите тези първоначални публични предлагания не са много, и фактът, че тя е могла да направи това, след като е финансира фирмата със собствени средства, е истинско доказателство за бизнес уменията на Терез," казва Кристи Питс, главен партньор в Backstage Capital, инвестиционен фонд, който подкрепя жени, представители на етнически малцинства и членове на ЛГБТ общността.
Питс допълва, че Тъкър изпъква в технологичния свят, защото е изградила толкова успешна компания като жена над 40-годишна възраст - нещо, коръо "тотално противоречи на обичайната технологична история". В свят, в който цари такова вайкане за липсата на жени-основатели на технологични компании, е изненадващо, че Тъкър не е особено познато име.
Самата тя признава, че технологичният бранш би трябвало да прави повече, за да привличаи задържа жени, но изпитва облекчение, че не е знаела това, когато е започвала. По думите й е била твърде заета да създава компанията си, за да се чувства обезкуражена или огорчена от неравенството на половете в индустрията.
Тя обаче признава, че сексуалният тормоз преди е бил част от ежедневието в корпоративния свят.
"Това беше средата, в която са работили всички млади жени на моя възраст," казва Тъкър, като допълва, че жените са се научили да реагират "с присмех на това колко отблъскващи са някои хора": "Просто се справяш с това. Не подаваш оплаквания, защото това би попречило на кариерата ти."
По нейни думи една от жените, с които тя е работила в миналото, се е оплакала от сексуални посегателства от техния шеф, и в резултат на това е била просто изритана от поста си и от целия бранш. Впоследствие Тъкър е назначила тази жена в своята фирма.
На съвременните работни места, Тъкър казва, че един голямплюс е, че по-младите жени са се научили да преговарят за по-добро заплащане и по-добри условия на труд.
"Мисля, че жените от моето поколение не преговаряха добре за условията си. Чувала съм жени да казват: "О, нямам нужда от увеличение на заплатата." Защо някой изобщо би казал нещо такова?", коментира тя и допълва, че твърде много жени, когато помагат за изграждането на бизнес, избират да жертват своите собствени заплати за благото на компанията.
"Чудесно е, ако всеки човек прави това, без изключения. Но мъжете традиционно са по-умели в преговарянето за повече пари и ценни книжа в замяна на труда си", казва Терез.
Тя споделя, че работата й във фермата на нейното семейство в Илиноис като най-малката от четири дъщери я е подготвила за живота на предприемач - в един свят на тежък земеделски и животновъдски труд, където бащите искат синове, за да им помагат, нейният баща е имал само дъщери.
Така от четирите момичета се очаквало да правят всичко и да помагат за всичко - да карат трактори, да поправят автомобили, да хранят прасетата и пилетата, да берат соята, царевицата и овеса.
"Хората ми заявяват: 'О, ти си счупила тези бариери', и аз отвръщам: 'Какви бариери?' Не съм знаела, че ги има," заявява тя. "Това беше неотделима част от израстването ми във ферма."
