Когато кметът на богатия немски град Кьонигщайн Лудвиг Хелм научава, че една от вилите в града използва по 80 000 литра вода на ден - около 625 пъти повече от средната дневна консумация на едночленно домакинство за Германия, той решава, че нещо с водомерите не е наред.
Оказва се, че те работят в пълна изправност.
Проблемът идва от това, че в градче, намиращо се по гористите склонове близо до Франкфурт, общо 98 от всичките му 16 700 жители, имат годишни доходи от над 1 млн. евро.
И на част от тези богати жители въобще не им пука за ограниченията, наложени от местната управа върху потреблението на питейна вода.
Самите ограничения са поставени, за да защитят доставките на вода за града, докато той се бори с тежката суша, обзела цяла Европа това лято (а и от няколко лета насам).
По думите на Хелм, цитиран от Politico, потреблението на вода от някои от домакинствата в общината му е напълно неограничено. Богаташите в Кьонигщайн искат своята английска морава, нищо че такова нещо не е типично за планинските райони на Германия.
Те просто са решили, че ще имат зелена морава, дори това да означава хиляди и хиляди литри вода на ден да отидат за напояване, докато регионът е застрашен от суша.
Хелм признава, че докладите показват, че нивата на подпочвените води в района около Кьонигщайн намаляват сериозно. Именно тези доклади стоят и зад наложените ограничения относно поливането на градини и пълненето на плувни басейни.
Целта е да не се стигне дотам, че градът да остане без питейна вода.
Този казус е започнал да настройва жителите на иначе мирното градче едни срещу други, като местните власти изпитват все по-сериозно безпокойство - както за реда, така и за водните си запаси.
За съжаление проблемът съвсем не е ограничен до планинските части на Германия. Все по-голям брой общини в Европа се опасяват, че може да се стигне до ситуация, в която подпочвените води вече няма да са достатъчни, а с тях ще дойде сушата.
Близо една трета от европейците са засегнати от недостиг на вода, според данни на Европейската агенция по околна среда. Очаква се ситуацията да се влоши, тъй като сушите стават по-чести и по-интензивни с продължаващите климатични промени.
От 2018 г. насам летата в Европа стават все по-горещи и по-горещи, а проблемът със засушаването се превръща в реална и болна тема за редица държави и региони.
По-рано тази година френската община Шатоньоф-Грас, близо до Кан, влезе в новините, след като местните власти обявиха, че богатите собственици на имоти, по-голямата част от които чужденци, консумират повече вода за седмица, отколкото повечето местни за цяла година.
Оплакването дойде на фона на това, че във Франция в момента общо 120 общини са изправени пред недостиг на питейна вода.
"В моята община има няколко частни хеликоптери. Никой, който може да си позволи да зарежда редовно хеликоптер с гориво, не изпитва неудобство от това да плати глоба от 1500 или 3000 евро при повторно нарушение. В този случай глобите не решават проблема с липсата на вода", коментира Еманюел Делмот, кмет на Шатоньоф-Грас, пред в. "Фигаро".
Местните власти и неправителствени организации сега се опитват да накарат правителствата на някои от държавите в Европейския съюз, както и самия ЕС, да се концентрират върху прокарването на мерки за контрол над употребата на питейна вода.
Активисти също искат да се преосмисли самият начин, по който питейната вода се разпределя между жилищните домове, индустрията и селското стопанство.
Едно от предложенията, които според Лудвиг Хелм ще проработят, е драстично повишение в цената на водата след определено изразходвано количество. Подобен ход, по думите му, ще даде знак към богаташите, че поведението им на прекомерно потребление "просто не е нормално".
Сп. Nature публикува наскоро свое проучване, според което "неустойчивото използване на вода от елитите може да изостри водните кризи в някои градове поне толкова, колкото и измененията в климата или рязкото увеличаване на населението".
Темата вече влиза в дневния ред на управляващите на места. В Германия през март тази година беше приета национална водна стратегия, в която е заложено, че страната ще пести вода чрез интегриране на дъждовна вода във водните системи за непитейни цели.
Тъй като недостатъците в настоящите системи за управление на водите стават все по-очевидни, призивите към ЕС да предприеме действия стават все по-шумни.
Дори в момента Брюксел има редица правила за защита и управление на сладководните ресурси, включително основният закон за питейната вода, но тази нормативна уредба е разхвърляна, не е интегрирана добре в повечето държави членки, както и в самите политики на ЕС, предупреждават от Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК) - граждански орган, който съветва институциите на ЕС.
От ЕИСК предвиждат през октомври представянето на Синя сделка на ЕС, която по метода на Зелената сделка да постави опазването на питейната вода като приоритет на целия блок.
Едно от ключовите предложения засяга цените за питейна вода - според ЕИСК до определен праг тя трябва да бъде безплатна за потребление, но след него да се прилагат тарифи. Оттам смятат също така, че цените за домакинствата трябва да са по-ниски от тези за индустрията.
Това, което обаче остава на преден план, е нуждата от регулация.
Като например за пълненето на басейни да не се използва питейна вода, а гражданите да се призовават да измислят по-иновативни системи за поливането на градините си, които не включват вода от чешмата.
Колкото до богаташите с тяхното огромно потребление, за кметове като Лудвиг Хелм те остават сериозен проблем, който изисква решения много отвъд глобите.
