Миеко Нагаока започва да тренира плуване на 80-годишна възраст, за да се възстанови по-бързо от операция на коляното. Травмата си пък получава, докато участва в пиеса на своята самодейна театрална трупа.
На 100 години Нагаока издава книга, озаглавена "Аз съм на 100 години и съм най-добрият плувец в света", а след това влиза в книгата с рекордите на Гинес като преплува дължината от километър и половина.
На 105 години тя още се състезава и освен това поставя още 17 световни рекорда.
През септември миналата година Нагаока обявява своето "пенсиониране" от плуването, но не и преди да постави рекорд във възрастовата категория 105-109 години. 79-годишният й син е непрекъснато до нея като й помага в тренировките и казва, че няма по-голямо удоволствие от това да плуват заедно.
Друг популярен столетник е Хидекичи Миязаки, който до последно тренира спринт бягане и умира на 108-годишна възраст през 2019 г. Той е наричан "Златния Болт" - закачка с името на златния медалист Юсеин Болт. Миязаки става популярен на 105 години, когато спринтира на 100 метра за рекордно за възрастта си време и е записан в рекордите на Гинес.
Приемаме, че добрите хранителни навици и спортът са ключови за остаряването "като катедрала". Но дали не ни убягва някоя друга тайна, която възрастните японци знаят?
Застаряващите общества стават все по-често срещано явление - и в Азия, и в Западна Европа и САЩ. С какво обаче Япония е по-различна?
Там демографската картина се променя драматично и японците са сред нациите с най-много възрастни хора - тези на възраст над 65 години съставляват около 28 процента от цялото население. При формирането на японските политики за повишаване на брутния вътрешен продукт правителството вече взима предвид не само нивата на раждаемостта, но и тези на застаряващата демографска група.
Затова и всички погледи са насочени към Япония, където държавата мисли еднакво и за младите, но и за по-възрастните членове на обществото.
Ясно е, че са необходими нови социални промени за справяне със спада в икономическата производителност поради застаряваща работна сила и нарастващите разходи за пенсии и здравеопазване. Но това, което все още често се пренебрегва, е, че държавите трябва да преосмислят как да опазят менталното здраве и щастие на своите възрастни граждани.
Именно тук Япония служи като пример за страна, в която манталитетът на по-възрастните не е обвързан задължително със страха от старостта и смъртта. Още от млади японците са приучавани да не са в тежест на никого, а предложението за помощ често бива отклонявано именно с този аргумент. Чак когато ти се предложи помощ втори път, се смята за възпитано да приемеш.
Тази упоритост се проявява още по-силно с напредването на възрастта, при което японците все по-усилено се опитват да не зависят от никого - не само финансово, но и психически.
Амбицията на възрастните граждани на Япония да бъдат напълно независими си личи в това, че те продължават да работят и да са активни въпреки годините си. Според едно проучване, цитирано от "Би Би Си", над 50 процента от японците на възраст над 70 години или работят, или участват в различни благотворителни инициативи, или активно се занимават с разнообразни хобита.
Да имаш социален живот, който не зависи от семейството и роднините ти, е основната причина японските пенсионери да се захващат с нови хобита.
Едни започват да спортуват активно като например Нагаока, която се отдава на плуването на преклонната възраст от 80 години. Други се залавят с традиционни за Япония дейности като калиграфия, бродерии, танци и свирене на музикални инструменти. Така възрастните японци демонстрират далеч по-добри способности за запаметяване и усвояване на нови умения в сравнение с хора на същата възраст в останалата част на света.
Това не означава, че всеки японец катери планини и чупи рекорди, но леките упражнения, дългите разходки и хобитата наистина спомагат за по-добрите когнитивни функции на пенсионерите в азиатската държава.
Японците разбират по-добре от останалите нации как работи човешкото тяло и че неговите мускули, както и мозъкът, могат да бъдат тренирани и да функционират ефикасно дори и в напреднала възраст. Докато по света вярват, че работата на тялото се забавя с годините, в Япония смятат, че "възрастта е просто цифра".
Тайната на това достойно остаряване на японците е и в тяхната дисциплина и самодисциплина. Те работят упорито, за да останат достойни членове на обществото, да са активни и да са в полза на околните.
Освен това осъзнават колко е важна връзката между различните поколения и как тя в никакъв случай не бива да бъде прекъсвана.
Японските пенсионери с удоволствие се включват в различни инициативи в училища и университети, където да си сътрудничат с по-младите, а в зоопарка в Токио възрастни доброволци помагат на гостите да се ориентират из алеите и клетките с животни. Повишаването на компютърната грамотност също е приоритет сред по-възрастното население.
В Япония не са рядкост бабите и дядовците, които поддържат активно профили в социалните мрежи. И ако възрастните японски атлети са пример за дисциплина, воля и сила, то пенсионерите инфлуенсъри са образец за несломим дух и оптимизъм към живота.
Всички тези японци помагат за премахването на стигмата върху остаряването, а държавата им се отплаща като въвежда все повече политики с мисъл и грижа за възрастното си население. Разбира се, за достойното остаряване спомагат и японската диета, както и вече споменатият манталитет, който не позволява някой да бъде в тежест на околните.
И ако си мислите, че под "японска диета" се разбира същата безкомпромисна дисциплина, с каквато японските пенсионери се отнасят към спорта и хобитата си, грешите.
Вземете за пример Нагаока, която споделя, че сред навиците й са не само тренировките, но и ежедневната й чаша с голям бърбън с повече лед.
