На пръв поглед това е обикновен десерт.
Прилича на пудинг или на свой друг турски събрат - казандиби. С първата лъжичка обаче усещаме, че структурата му е по-плътна и някак изненадваща. Сладкишът все пак е деликатен, а и доста засищащ.
Името му е тавук гьогсю и се прави от... пилешки гърди.
В миналото, дори и да ни се струва странно, не е било необичайно пилешкото да се прави на десерти.
Накъсаното на парчета или почти смляно пилешко, обикновено обрано от костите и останало от друго ястие, се е смесвало с брашно, захар, вода или мляко и се е получавал гъст сладкиш с плътен сладък вкус и прилична трайност.
Тавук гьогсю обаче е не едно, а много нива над този десерт за простолюдието. Легендата за него ни води в XV век и времето на султан Мехмед II, още наричан Мехмед Завоевателя. Султанът може и да бил смел военен предводител, само че нямал зъби и готвачите му непрекъснато се чудели какво да му сготвят.
Така един от придворните готвачи стигнал до идеята за тавук гьогсю, който е кремообразен и не изисква дъвчене.
Някои летописи подсказват, че десертът може да е и още по-древен - от Римската империя.
Подобен сладкиш се среща в записките на Апиций, който е документирал деликатесите на римляните. От запад десертът се прехвърля на изток във Византия, а от Византия - в Османската империя. Сходно ястие се описва и в някои арабски летописи.
В сравнително съвременния си вид тавук гьогсю се сервира първо на Мехмед II в двореца Топкапъ.
Дълго време десертът е привилегия на султанския двор и на османската аристокрация, защото съставките му са скъпи. Това води до друга легенда, която разказва, че една нощ султанът поискал десерт, но готвачът разполагал само с пилешко и оризово брашно и така стигнал до рецептата на тавук гьогсю.
Митът се подкрепя от данни за европейски десерти с пилешко месо, които разчитат колагенът в него да желира сладкиша и да му осигури сравнително апетитен външен вид.
Според тази легенда въпросният готвач посред нощ се сетил именно за такова сладко ястие и "сглобил" тавук гьогсю.
Всъщност всички, опитвали сладкиша, са категорични, че пилешкото в него не се усеща. Освен това ако се сложи повече оризово брашно, десертът се яде по-скоро с вилица, отколкото с лъжица. Основното е пилешкото да се свари до разкапване на месото.
Докъм XVIII век тавук гьогсю си остава аристократичен десерт.
Дотогава пилешкото месо е по-скъпо от телешкото, агнешкото и овнешкото, и се смята за деликатес.
Оризовото брашно също било по-луксозно от пшеничното. Въпреки това рецептата оцелява и в началото на XX век в Турция започват да отварят сладкарници, специализирани в тавук гьогсю.
А ето и рецептата за десерта според Turkish Food Chef:
Необходими продукти:
- 250 грама ориз - най-добре сорт Балдо
- 100 грама пилешки гърди
- 1 литър прясно мляко
- 1 чаша захар
- ванилия и канела
Начин на приготвяне:
Чашата ориз се накисва за една нощ във вода, която го покрива на 3-4 пръста.
На другия ден се изсипва в блендер и се смила до получаването на гладка смес. Пилешките гърди се сваряват до пълно омекване - трябва да са на крачка от разваряването, след което се накъсват и се накисват в студена вода.
Водата на пилешкото се сменя няколко пъти, като целта е да няма ясно изразен мирис на сварено месо.
Литърът мляко се кипва в дълбока тенджера с пакетче ванилия и се добавя пилешкото с енергично разбъркване. После постепенно се прибавя и оризовата смес. Когато усетим, че десертът се сгъстява, започваме да бъркаме по-бавно с дървена лъжица. Необходими са само още 10-15 минути.
Маха се от котлона и се оставя да се охлади много добре. После се реже на парчета и се сервира, поръсен с канела. Може да се прибави и шамфъстък.
В някои модерни турски рецепти млякото е заменено от ванилов сладолед.
