Тиквата може и да е с произход - Америка, но спокойно можем да я броим за българска гордост.
От години наред България е сред най-големите производители на тиква в Европейския съюз, като през 2017 г. дори оглавяваме тази класация. А на родна почва това е един от най-обичаните есенни и зимни плодове.
Българските рецепти за тиква далеч не се изчерпват с тиквеника. С вкусна тиква можем да си приготвим и:
Пълнена тиква с плодове
Или идеалният начин да се възползваме от изобилието на есенни плодове.
Освен една средна тиква, всичко друго като продукти е въпрос на въображение - можем да сложим ябълки, круши, сливи, дюля, сушени сливи, сушени смокини, фурми, стафиди. Плънката се минава през тиган с малко алкохол и масло.
Тя може да бъде подсладена със захар, изкуствен подсладител или мед, като внимаваме, защото плодовете и особено сушените плодове са сладки. Пълнежът се готви до леко покафеняване.
След това с него се пълни издълбаната тиква и се пече на 180 градуса до омекване на тиквата или за около 3 часа.
В някои краища на България към плънката се добавя локум, канела или малко булгур за повече плътност.
Тиква в бяло вино
Не, това не е някоя претенциозна западна рецепта, а българска такава, която хората са измислили за бързо и евтино оползотворяване на остатъци от готова изпечена тиква.
В дълбок тиган в малко олио и масло се запържва голяма глава лук и няколко скилидки чесън. След това към тях се прибавят парчета печена тиква и се разбъркват добре, за да поемат вкусовете.
Добавят се сол, пипер и щипка червен пипер, както и пълна чаша бяло вино. Могат да се сложат и зелени подправки - магданоз или розмарин.
Тиквата се готви до изпаряване на течността, като през това време парчетата леко се намачкват, за да стане по-кремообразна смес.
Сервира се топло. Към рецептата може да се добави и малко сирене или кашкавал.
Разядка от тиква
И тук можем да изпечем тиква специално за рецептата или да използваме изостанала вече изпечена.
Освен тиква са ни необходими един голям сварен морков, две глави лук, чесън на вкус, сол, пипер и люта чушка/лют червен пипер в зависимост колко пикантна искаме да е разядката.
Чесънът и лукът се нарязват много на ситно и се запържват в малко олио със сол.
След това се изсипват в купа заедно с останалите продукти и всичко се намачква на грубо пюре.
Подправките са въпрос на вкус, но все пак целта е разядката да е пикантна и даже люта. Сервира се с хляб. След ден-два престой в хладилника разядката е още по-вкусна.
Рачел от тиква
Вариации на рачела от тиква има по старите тефтери, откакто има тикви в България.
Този тип сладко от тиква е измислен, за да се съхрани вкусния плод, да се запазят качествата му и да се превърне в изкусителен десерт във времена, в които не е имало изобилие от сладкиши. Освен това рачелът се приготвя лесно.
За една доза са необходими 2 килограма изчистена и нарязана на не много едри кубчета тиква. Важно е тиквата да е естествено сладък сорт като "Цигулка" или "Матилда".
Освен това са ни необходими 2 килограма захар, 2 чаени лъжици лимонов сок и 1-2 пакетчета ванилия.
И най-важното след тиквата - разтвор от три супени лъжици хидратна вар, разтворена постепенно в 4 литра вода на слаб котлон. След като престои около 4-5 часа, разтворът се прецежда през тензух, за да остане така нареченото варно мляко.
В това варно мляко тиквата се изкисва за поне 3-4 часа, като на известен период се разбърква. След това тиквата се изсипва в дълбока тенджера, прибавя се вода, колкото да я покрие, и се добавят захарта, лимоновият сок и ванилията. Вари се до омекване.
Готовият горещ рачел се насипва в бурканчета, които се обръщат на капачка, за да се запечатат. Съхранява се на хладно и тъмно място.
