Далеч преди истерията по добива на криптовалути да обхване света, едно друго откритие отприщва човешката алчност до степен да промени историята завинаги. Златната треска в Сакраменто, Калифорния, започва през януари 1848-а, а с нея за няколко години от недрата на земята е добито злато на стойност повече от 2 млрд. долара.
Преди манията по добива на ценния метал долината под Сиера Невада е дом предимно на земеделци.
По онова време там живеят не повече от 170 хил. души - американци, индианци и така наречените калифорниос - испаноговорящи американци. Само година по-късно тяхната бройка нараства със 100 хил. души, прииждащи откъде ли не.
Първите открития на залежи на злато по тези земи са още от 1842-а, когато мъж на име Франциско Лопез намира парченца от метала в корените на див лук. Той информира властите за откритието си и не след дълго миньори откриват няколко находища. Работата им продължава четири години, докато през 1846-а борбата за независимост на Калифорния от Мексико кара мексиканците да избягат от региона.
Истинският бум идва на 24 януари 1848-а, когато Джеймс Уилсън Маршал - дърводелец и работник в дъскорезница - намира буца злато в реката близо до Колома.
Тогава Маршал, по произход от Ню Джърси, работи за агронома Джон Сатър и помага за изграждането на дъскорезница, задвижвана от водите на реката. В мемоарите си той споделя, че откритието е накарало сърцето му да спре за секунда - сигурен е, че това е злато, а обстойният оглед на находката потвърждават това.
Само дни след откритието на Маршал е подписан Договорът от Гуадалупе Идалго, който слага край на Мексикано-Американската война. Междувременно Маршал и собственикът на дъскорезницата се опитват да държат откритието си в тайна, но слуховете бързо се разпространяват и стигат до California Star - вестника на Сан Франциско.
В статията се твърди, че под и около мелницата на Сатър лежат тонове злато.
Въпреки че първата реакция на читателите разбира се е недоверие, редакторът на вестника - Самюел Бранън - бързо успява да промени общественото мнение. За това много спомага една негова обиколка по улиците на Сан Франциско със стъкленица със злато в ръка, крещейки "Злато! Открихме злато в реката!".
До средата на юни 1848-а една трета от мъжете напускат града, за да станат златотърсачи, а до август броя на миньорите, които търсят ценния метал, надвишава 4000.
Новината, че в Калифорния може да се изкара цяло състояние и то сравнително бързо напуска границите на щата.
Първо пристигат мигрантите от места, от които лесно се стига с лодка като например Орегон. Освен тях прииждат хора от Хаваи, Мексико, Чили, Перу и дори от Китай. Заради придвижването, което е предимно по вода, идващите в Калифорния биват наричани и аргонавти.
Малко по-късно новините ще достигнат и източния бряг, където съобщенията в пресата също отначало предизвикват по-скоро съмнение и повдигане на вежди. Въпреки това през декември Златната треска обхваща и Изтока, когато президентът Джеймс Полк обявява позитивните доклади за добива в Калифорния. Отчетите съобщават за невероятно изобилие от злато - толкова много, че на мнозина не им се вярва.
До началото на 1849-а мъже от всички щати взимат пари на заем, залагат собствеността си или дават последните си спестяванията, за да успеят да стигнат до Калифорния.
Те преследват мечтаното несметно богатство, което никога през живота си не са имали, и оставят зад себе си семействата си. По тази причина фермерството и бизнеса в голямата си част поемат жените им.
За да отговарят на нуждите на прииждащите златотърсачи, градовете на щата се разрастват, изпълвайки се с магазини, бръснарници, барова и бардаци.
Земеделието също се развива със зашеметяващи темпове, за да може да изхранва пришълците. Всеки се опитва да направи пари от Златната треска, не само копачите. Нарастващият брой хора и то предимно мъже обаче постепенно започва да създава и хаос и беззаконие.
Непропорционалния брой на мъжете спрямо жените създава и цели хомосексуални общности и публични домове, в които клиентите си плащат за секс с женствено изглеждащи момчета. Сан Франциско от своя страна се обособява като столица на тази държава в държавата и процъфтява икономически.
В дългосрочен план Златната треска спомага на Калифорния да се обособи окончателно като 31-вия щат на Северна Америка.
За добро или лошо обаче след 1850-а залежите от злато в долината бързо започват да се изчерпват. Освен това копаенето е времеемко и опасно занимание, което освен доста работа изисква и огромна доза късмет. Това, което допреди две години копач е можел да изкара само с пикела си, е намаляло поне два пъти. Големите находки вече започват да изискват ужасно много труд.
Докато златото става все по-труднодостъпно, индустриализацията на добива му започва да променя пейзажа - буквално и преносно. Новите техники за хидравлично копаене докарват огромни доходи, но и започват да изменят природата много сериозно. От своя страна миньорите все повече преминават от независим труд към такъв за фирми, които ги наемат, докато и последните залежи се изчерпят.
Заради това, че щатът процъфтява във всички отношения, заселването му продължава и до края на 1860-а населението му вече е 380 хил. души. Златната треска освен надежда за бързо забогатяване на мнозина, дава вдъхновение и на писатели като Марк Твен, Джек Лондон и Франсис Брет Харт. А Калифорния малко или много все още е известна като "Златния щат".
