Във втори клас съм. В училище учителката споменава нещо за някакво "подигото". По детски чувам няколко пъти да се повтаря думата "подиго". Чудя се на ум какво ще да е това нещо, наречено "подиго" и се спотайвам зад гърба на съученика отпред...
После вкъщи, където обичайно си изяснявах понятия от заобикалящия ме свят, питам нашите. Вадят ми от библиотеката у нас книга в бяла подвързия от имитация на кожа, на която има рисунка на черешово топче и изписано заглавие с големи, печатни букви - "Под игото". Обясняват ми каква е тази книга, кой я е написал (знаех кой е Иван Вазов като автор на "Аз съм българче"), и че е първият български роман. Разбирам и че няма никакво "подиго". Че това са две отделни думи, а "иго" означава робство, гнет, владичество. Нашите ми дават поне три синонима на думата, която не знам.
По-късно същата вечер се зачитам в бялата книга. След седмица съм я свършила. Не са ме карали насила, нито са ме питали какво съм разбрала. Не си спомням и да съм имала особени затруднения с лексиката. Думи като чучур, бара, чорбаджия, калпазанин, глъчка и ятаган не са ме препъвали - бях ги срещала в народните приказки, които ми четяха вкъщи и в детската градина.
Чувала бях да ги употребяват от сцената в разни театри. Знаех значението им от екранизациите на елинпелиновите разкази и историческите кинопродукции. В часовете по музика пеехме български народни песни и учителката ни разясняваше смисъла им. Баба ми, която дори не беше селска жена, помнеше стотици гатанки и ме забавляваше с тях. Разказите на Чудомир знаеше наизуст и редовно ходеше да ги "изиграва" пред разни женски колективи, ученици, работници. Дядо ми - български турчин - говореше като мъдрец, а езикът му преливаше от онези турски и български вкусни думи, които слушах в песните.
Най-класическият роман на българската литература (не казвам най-добрият!) "Под игото" от Иван Вазов се появи "преведен" от оригиналния си български език на съвременен такъв. Тази информация се появи още преди месец в един обширен и много добър репортаж по bTV за неговата история, където само накрая се споменаваше, че скоро ще излезе последното му издание, в което 6000 оригинални думи са заменени с нови, модерни. Още тогава се учудих на тази бройка - цели 6000 неразбираеми думи си е направо превод на друг език! Скандал обаче не избухна. Избухна сега, когато изданието излезе на пазара, а с него изскочи наяве и един отдавна замитан под килима факт - че повсеместното опростачване и неграмотност са довели до абсурдната ситуация да не разбираме собствения си език. При това не говорим за старобългарски, където не само лексиката, но и граматиката е различна и трудна, а за език отпреди сто и няколко години. За езика на Христо Ботев, на Захари Стоянов и Любен Каравелов. Цяла езикова картина, която рисува едно не толкова далечно минало с неговата фактологична и емоционална история.
Разбирам напълно каква е била целта на този т.нар. съвременен превод на класическия Вазов роман - да замести точно тези родителско-учителски обяснения на непознатите понятия и думи, за които стана дума по-нагоре. Да е нещо като бързо и опростено адаптиране в името на разбирането на сюжета и смисъла. Литературен фаст фуд за деца, които няма защо да разчитат на "техните" да им попълват речниковия запас.
При това не само, защото много родители нямат време за това, но и защото голям процент от тях също са толкова лексикално безпомощни, колкото децата си. И това е така по една много проста причина - сега родители на деца на по 10-12 години са онези някогашни момчета и момичета, които пораснаха под звуците на чалгата, намираха знанието за досадно, а четенето и ограмотяването - за претенция.
Не мога да генерализирам, разбира се, но чалга културата, чиято мазна попара още сърбаме, въведе ново разбиране за духовна храна и го превърна в норма за няколко поколения. Как да знаеш какво е зефир, мараня или гранка, когато в колата ти дъни кючек класика, в която лирическата героиня (това е основният преживяващ в един поетичен текст) разполага с речников запас от пет думи и двуполюсна емоционална палитра "кефи ме - не ме кефи"?! Пък и какви претенции за имаме към езиковата култура на деца, растящи с телевизионни състезания за смяна на жени, биг брадъри, ферми и скрити певци, в които езиковото богатство е сведено до междуметия, възклицания от типа "уау!" и тук-таме някое побългарено английско слово (като "много съм ексайтната", "имам добър експириънс", "беше голям фън" и "това е по дифолт")?!
В самия текст на модерното "Под иго" "остарелите" думи всъщност не са заменени, а обяснени. При това не по класическия начин със звездичка и кратко описание под линия, а непосредствено до думата, в скоби.
Така авторите, вместо да предадат на децата културата на четене и навика да търсят и ползват бележките под линия, профанизират процеса на среща с една книга.
Придобиването на култура не е лесен процес - това е осъзнато усилие. Усилие е да четеш, усилие е да се изкажеш разбираемо и красиво, усилие е да учиш. Смисълът на образованието е да те научи на-напред на това да полагаш усилия и да оценяваш резултата от тях, а не да ти ги размита по пътя, та белким нещо ти влезе в главата.
Другата основна грешка в осъвременения Вазов роман е в самото обяснение на "трудните" думи. Според преводачката се стигнало до него, благодарение на картинки, които показвали на децата и ги питали какво виждат. Или пък разчитали на тяхната понятийна и езикова култура. Само че децата не са родени с имплантирани речници на български език в мозъците си. Затова в процеса на порастване и образование именно наша е задачата да обогатяваме речниковия им запас, а през синоними и метафори, чрез идиоми и пословици да обогатяваме и понятийната им парадигма, и начина им на мислене и изразяване, и комуникационните им умения, а и психологическия им и морален баланс. Ако това не сме го разбрали досега, много сериозно сме навредили на поколенията след нас. Защото с всяко опростачено преподаване и отношение сме кастрирали въображението, любознателността и интелигентността на децата си.
Всъщност така направихме. Не ги учим вече да са любезни, защото никой не е. Не настояваме да поздравяват, да говорят на „Вие", да благодарят и да се извиняват, за да не ги помислят за лигави или слабаци. Вием хора по градските площади, но не си познаваме родната литература. Твърде е сложно, а и четенето е самотен процес, не е като да те види цял свят с трибагреника да ситниш и натрисаш (за справка какво означават тези два глагола, ползвайте тълковен речник на българския език, има такова нещо). Предпочитаме да тикнем в детските ръце технологични джаджи вместо книжки, където да плъзгат пръсти нагоре-надолу, само да не разлистват. Пък ако случайно допуснем да се докоснат до детска книга, сакън да не е с по-различни илюстрации от наивистично-анимационните в стил "розов еднорог с блестящи копитца и пухена къща", че току-виж се подтиснали за цял живот.
Въпросното окастрено и опростено "Под иго" не е изненада. То е следствие от много години, в които да си културен е обида. Нали успяващите в това общество не само, че не са културни, но и се гордеят с това? Та нищо чудно фаст фуд версията на дядовазовата класика да има за цел да привлече читателския интерес и на някои видни български политици. В този му смилаем аватар романът току-виж станал втората прочетена книга в живота им...
Покрай търсенето на тези шест хиляди обяснени стари думи в "превода" на "Под игото" се замислих какво ще ги правим другите ни класици. Че децата как ще го разберат Йовков с неговите "дохожда", "ритла", "върволица", "баир", "първескиня" и "кривак? А Елин Пелин? Не може да оставим да се вихри с разни там "душегубна любов" , "задуха", "прижурено лице", "ратай", паткопасец", "томление", "притома", "цафара", "мразници" и "мижешката"? И със Смирненски имаме голям проблем - какви са тия "всуе", "изнурен" и "разблуден"?! Пък Пенчо Славейков? Ужас някакъв - вие разбирате ли нещо от: "Понякога му сал повърхнини / дълга от лист отронен сепва." (из стихотворението "Спи езерото")?! Пък, когато стигнем до Йордан Радичков, направо да закриваме, викам! То не е "пупаво време", то не е "араламбене", "термитник", "осврачвам", "предземие", че и "верблюд", ама не камила на руски, ми нещо си друго!
Накрая имам едно предложение. Да вземем по примера на хоротеките да основем литературотеки. В тях да ангажираме малкото останали хора с по-богат речник на родния ни, иначе прекрасен древен език, да превеждат литературата ни по съвременному. Аз направих такъв опит и тук, на полза роду (за да се ползва от целия народ), ви го предлагам.
Дами и господа, превод от поетичен и напълно отживял български на модерен такъв на стихотворението "Сън" от Яворов:
Оригинал:
Сън
Сънувах те и тая нощ, о мила,
Сънувах те, бленуваща до мен,
Глава на рамото ми прислонила
Тъмите бяха ярко озарени:
очите ти - през погледа ми замъглен -
горяха, в бъдещето устремени...
Тъй нявга бе, - то бяха дни честити! -
додето ти разумно се смири,
додето ти на всичко се насити.
Пробудих се и в мрака безпросветен
заплаках аз - и роних сълзи до зори
за твоя край и моя дял несретен...
Превод на модерен български език:
Сън
Сънувах те и тая нощ, о бейби
Сънувах те - мечтаеща до мен
Глава на рамото ми подпряла
Тъмното беше силно осветено
Очите ти - през погледа ми леко недоскив
горяха, докато зяпаха в бъдещето
Така беше едно време - беше голям купон!
Докато ти си седна на г..а
Докато на теб адски ти писна.
Събудих се в егати тъмното
И ревнах - рев докато слънцето изгря
За това, че умря и адски съм се сдухал покрай тая работа.
Опростяването на езика на днешното поколение деца инподтастващи е общоцивилизационен феномен и като за сефте (Касимова да преведе думата) чалгата не можем да я обвиняваме за това. Да не мислите, че речникът на американчетата, шведчетата или австрийчетата е кой знае колко по-богат от този на нашите тийнове! Не че ме кефи фактът, че се “превеждат” по тоя профански начин стари книги (аз за такъв “превод” на Шекспир или Чосър не съм чувал!), ама това постоянното носталгично лигавене по миналото малко ми идва позьорско. Вижте аз какви думи знам, пък 12-годишното ви дете не ги. А насила “преведеното” стихотворение накрая е много lame. Или зян, за да не ми се скарат, че ползвам недостойна английска думичка.
Опростачването на езика е предизвестено от годините на налагане на агресивната простащина в изразяването (баце, батка, комп и т.н) и профанизацията на обществата. Идва времето на тротинетките, вечните заеми, липса на ценности, нежелание да се развиват (щото няма смисъл) и провързаност към латексовите изделия (разбирай кукли).
Минаха няколко часа, след като за първи път прочетох статията и установих (за себе си), четова е поредният писък на псевдо-интелектуалците да се върнем към архаичното. Понеже там ни е най-добре, там се чувстваме сигурни, царе на света и над всички, които са решили да мръднат малко напред. Истинският интелектуалец обаче, алфа-интелектуалецът, ще го нарека аз, е ОК с времето, в което живее, защото съзнава, че човечеството следва някакъв път на развитие, който, колкото и да е страшен, няма как да бъде спрян. Същото като с грамофоните, да кажем. Ако продължаваш да ги ползваш, си просто хипстър, не значи, че някога ще се завърнем наистина към тях. Алфа-интелектуалецът не се вози в каруца, за да докаже тезата си, че миналото е яко, а настоящето е шитня отвсякъде. Алфа-интелектуалецът анализира грешките на настоящето и предлага целесъобразни решения. Той не се прави на интересен като поставя уж закачливи лингвистични заигравки и надменно ви пита дали знаете какво е людоед, синури, синеви и прочее. Човек може да се изразява интелигентно и добре и без да ползва тези претенциозни, пуснали отдавна бяла брада, думи и изрази. Но пак казвам, против съм превода на "Под игото", но също и против ретроградната позиция на автора.
Кумчо Вълчо (тъп прякор, между другото), веднага обяснявам. Това е "тайпо" или грешка при набиране на текста. За съжаление, системата за коментари на този сайт не позволява човек да редактира текста си, така че да обръщаш внимание на подобни неволни грешки и да ги наричаш проява на неграмотност, е толкова повърхностно, че няма докъде!
Само език който не се практикува от никого е замрял и не се променя , това е като вечната борба между поколенията.Езикът ни е жив защото се осъвременява. Иначе когато нещо е класика като Под игото , ами има и други начини да се представи на поколенията.
Богатството на един език се определя от богатството и дълбочината на мисълта, на въображението. Те са тези които извикват и появата на нови думи, и не всеки път чуждици. Езикът е в постоянна динамика, тъй като в постоянна динамика е и всичко друго. Културите на народите си взаимодействат /дори във фаза на война/, така че е невъзможно езикът да бъде консервиран, а и не виждам такъв призив в статията на Касимова. Но запазването на старите думи допринася за увеличаване богатството на езика. И ако вследствие на добро образование човек знае значението им, той много по-добре би усетил атмосферата от онова време, от времето на Елин Пелин или на Дедо Вазов. Има и друго - едни и същи думи днес и тогава, са се използвали с ралична цел.
Еваларка ти бичим, Марче