Едно "подиго", две "подига", много "подиги"...

Опростяването на езика на днешното поколение деца инподтастващи е общоцивилизационен феномен и като за сефте (Касимова да преведе думата) чалгата не можем да я обвиняваме за това. Да не мислите, че речникът на американчетата, шведчетата или австрийчетата е кой знае колко по-богат от този на нашите тийнове! Не че ме кефи фактът, че се “превеждат” по тоя профански начин стари книги (аз за такъв “превод” на Шекспир или Чосър не съм чувал!), ама това постоянното носталгично лигавене по миналото малко ми идва позьорско. Вижте аз какви думи знам, пък 12-годишното ви дете не ги. А насила “преведеното” стихотворение накрая е много lame. Или зян, за да не ми се скарат, че ползвам недостойна английска думичка.

Опростачването на езика е предизвестено от годините на налагане на агресивната простащина в изразяването (баце, батка, комп и т.н) и профанизацията на обществата. Идва времето на тротинетките, вечните заеми, липса на ценности, нежелание да се развиват (щото няма смисъл) и провързаност към латексовите изделия (разбирай кукли).

Според мен в случая пропускаме да направим съществената разлика между богатството на езика, което е желана негова характеристика, и съхраняването на стари думи, което е един, но не единственият, начин да запазим това богатство. Може да се говори, че старите думи носят и културни традиции, заради което допълнително си струва да ги запазим, но това само по себе си не е аргумент за консервирането на езика, замразяването му във времето и предпазването му от развитие. Несъмнено старите думи имат нюанси, които може да са полезни за изразителността на езика дори днес, но модерните думи и чуждиците също имат нюанси, при това такива, които липсват на старите думи, които ги правят удобни и полезни - именно това е основната причина хората да ги използват. Не е ли по-добре да се отърсим от фалшивото, разделящо, токсично и деструктивно противопоставяне на стари думи срещу модерни думи и чуждици, и да се фокусираме върху това, което наистина има значение - богатството и изразителността на родния ни език?

В тази книга и голи снимки да сложат, пак никой на възраст под 30 няма да иска да я прочете...

Минаха няколко часа, след като за първи път прочетох статията и установих (за себе си), четова е поредният писък на псевдо-интелектуалците да се върнем към архаичното. Понеже там ни е най-добре, там се чувстваме сигурни, царе на света и над всички, които са решили да мръднат малко напред. Истинският интелектуалец обаче, алфа-интелектуалецът, ще го нарека аз, е ОК с времето, в което живее, защото съзнава, че човечеството следва някакъв път на развитие, който, колкото и да е страшен, няма как да бъде спрян. Същото като с грамофоните, да кажем. Ако продължаваш да ги ползваш, си просто хипстър, не значи, че някога ще се завърнем наистина към тях. Алфа-интелектуалецът не се вози в каруца, за да докаже тезата си, че миналото е яко, а настоящето е шитня отвсякъде. Алфа-интелектуалецът анализира грешките на настоящето и предлага целесъобразни решения. Той не се прави на интересен като поставя уж закачливи лингвистични заигравки и надменно ви пита дали знаете какво е людоед, синури, синеви и прочее. Човек може да се изразява интелигентно и добре и без да ползва тези претенциозни, пуснали отдавна бяла брада, думи и изрази. Но пак казвам, против съм превода на "Под игото", но също и против ретроградната позиция на автора.

Доhilip Apostolov,отворко ,гледам ръсиш мозък наляво и надясно хайде обясни ми значението на думата "инподтастващи", уж си грамотен човек.

Кумчо Вълчо (тъп прякор, между другото), веднага обяснявам. Това е "тайпо" или грешка при набиране на текста. За съжаление, системата за коментари на този сайт не позволява човек да редактира текста си, така че да обръщаш внимание на подобни неволни грешки и да ги наричаш проява на неграмотност, е толкова повърхностно, че няма докъде!

Само език който не се практикува от никого е замрял и не се променя , това е като вечната борба между поколенията.Езикът ни е жив защото се осъвременява. Иначе когато нещо е класика като Под игото , ами има и други начини да се представи на поколенията.

Богатството на един език се определя от богатството и дълбочината на мисълта, на въображението. Те са тези които извикват и появата на нови думи, и не всеки път чуждици. Езикът е в постоянна динамика, тъй като в постоянна динамика е и всичко друго. Културите на народите си взаимодействат /дори във фаза на война/, така че е невъзможно езикът да бъде консервиран, а и не виждам такъв призив в статията на Касимова. Но запазването на старите думи допринася за увеличаване богатството на езика. И ако вследствие на добро образование човек знае значението им, той много по-добре би усетил атмосферата от онова време, от времето на Елин Пелин или на Дедо Вазов. Има и друго - едни и същи думи днес и тогава, са се използвали с ралична цел.

>Богатството на един език се определя от богатството и дълбочината на мисълта, на въображението Всъщност е точно обратното, което, само по себе си, е чудесна причина да държим на това родният ни език да е богат и изразителен. С втория параграф съм напълно съгласен. От старите думи има полза и си струва да направим съзнателно усилие да ги запазим в езика до когато успеем, стига да не е тъпо и упорито, а с ясното разбиране, че езикът все пак е жив организъм, защото е средство за изразяване на хората, а нуждите им за изразяване вечно се променят защото времената вечно се променят.

Минаха няколко часа, след като за първи път прочетох статията и установих (за себе си), четова е поредният писък на псевдо-интелектуалците да се върнем към архаичното. ================================ Минаха няколко часа откакто прочетох това фундаментално умозаключение и все още по никакъв начин не мога да разбера как е възникнало. Никой не кара днешните деца да употребяват думи отпреди 100 или повече години, но не виждам и абсолютно никакъв пробблем да прочетат няколко такива текста и учителите да им обяснят коя дума какво означава. Въпросните думи са били също толкова стари и преди 30-40 или 50 години, но аз примерно не си спомням да съм имал затруднения да ги запомня, въпреки че не ги използвам. Поначало в училище се учат много неща, които имат за цел главно "гимнастика" за мозъка, така че от още малко никой няма да се спомине.

Касимова обаче пропуска някои неща. Остави, че заглавието на статията й е тотално сбъркано, доколкото множественото число не се променя, когато количеството стане над две, има го и момента, че изданието, което тя е чела, вече е било осъвременено веднъж. Ето така е изглеждало в началото: https://tvn.bg/wp-content/uploads/2019/06/pod_igoto05.jpg Цитатче: Докторъ Соколовъ ходъше развълнуванъ изъ стаята си. Нещо, което във варианта, който се намира из Нета поне, изглежда така: Соколов ходеше развълнуван из стаята си. --- Другото е, че ако целта ни е децата да се научат да използват бележки под линия, може би няма да е зле това да се направи с нещо на съвременен език. Бележката под линия далеч няма за цел единствено да разяснява някоя дума на страницата. Който е чел Тери Пратчет или Сузана Кларк, примерно, знае. Третото, което Касимова можеше да зачекне, е, че предназначението на скобите не е да се пояснява значението на разни думи. Примерно, в "Под игото", имаме това: Знаеш ли ти тоя кой е? (Той посочи Емексиза.) Той е, дето разплака дете в майка. Сега се отърва светът от тоя звяр. Да си жив, синко! --- (В случай, че не е ясно, не съм някакъв изключителен познавач на книгата, способен да намери употреба на скоби вътре. Просто използвах функцията за търсене на браузъра, за да намеря примера в Читанката.) (Ето така също може да се използват скоби.) Четвъртото е, че може би няма да е зле неща на тотално остарял език да се преподават на малко по-големи ученици. Как точно да възпитаме любов към четенето у някое детенце с ето такава боза (дълъг цитат): Под една кичеста круша в една от трендафиловите градини било постлано черно-жълто китено чердже, на което седели две лебеници или, както ги наричат казанлъчени, две дини, които представляват едносъщност и неразделност, или, да кажа по-понаятно, едната лебеница, която била твърде голяма и малко продълговата, седяла на черджето, а другата, която била малка и туплеста, седяла на първата лебеница, така щото от тия две разновидни лебеници произходило едно неразделно мазно тяло, което се наричало Нено чорбаджи. Но аз заборавих да ви кажа, че голямата лебеница е била облечена в копринена риза, в ленени гащи и в бяло копринено, с червени пръчици елеченце, и че малката лебеница е била покрита с бял фес. --- Когато взехме това *нещо* в училище, четях горе-долу по книга на ден. Вече не мога с тая скорост, между другото, не знам защо. Под "книга" имам предвид, примерно, романите на Александър Дюма. Е, "Маминото детенце" го влачих със седмици и го дочетох само защото ми трябваше за училище. Не само защото книгата просто е тъпа и скучна, особено за тринайсетгодишен читател, съжалявам, а и заради езика. Все едно чета нещо на македонски... Вземи нещо на Артър Конан Дойл, примерно, дето е писал почти по същото време, обаче преводите му звучат в пъти по-разбираемо за млад читател, и, нали... Как? А на Чудомир значимото му литературно творчество (понеже той се самоопределя най-вече като художник, между другото) е от десетилетия по-късно - и това има значение, доколкото... Ами, като дете го обожавах, обожавам го и сега. Обаче не ми е звучал като чужд език, плюс, че е писател от огромна класа, способен чисто художествено да използва разликата между изказа на своето съвремие и този от преди това. (Справка - разказът "Българи", примерно.) Или, с други думи, Касимова може би нямаше да е зле да седне да направи едно проучване, преди да сътвори онова горе. А скандал, всъщност, нямаше, защото текстът, както е написано и в самата статия, не е подменян за новото издание. Така де...

Уф, тъпа грешка съм допуснал във второто изречение в предишния коментар. Сори.

Аз пък така и не разбрах какъв е проблемът думите да бъдат обяснени "под линия" или в случая, понеже най-вероятно са повечко, в края на книгата под формата на речник. В "Опасни връзки" на Лакло има издания, в които писмата и събитията в тях са дообяснени в края на книгата. В други категорично съм виждал "речник", защото иначе с твърде много думи "под линия" се криви текстът. Не съм съгласен и че само чалгата е виновна, аман ми е от хора, които две неща са на устата им - чалгата е виновна и/ или Костов е виновен. Или преходът е виновен. Или нещо такова, абе, някакво колосално явление, което е виновно за всички вини, няма друго виновно. Що па да не е виновна българската "интелигенция", която със сложния си изказ отказа дори и наистина интелигентните хора да я слушат? Изчитам с мъка текстовете на някои "видни интелектуалци, политолози и социолози. Свръх претенциите в театъра и българското кино също отказаха немалко хора - там гледаш само Маймуни през зимата, Шебеци през лятото, Есенен мензис, Пролетно изнасилване на млади козички... Неведнъж съм ходил на театър и съм се псувал за изхабеното време, щото не само няма нищо възпитателно, а просто няма НИЩО. На какво ще ми възпита децата Стефан Командарев - да си прережат вените още като станат на 12 ли? На какъв език ще ги научи, като филмът му пак е "к*чки, к*рви, ш*бании, ти е*а майката"? Или понеже е Командарев, той може, пък Анелия, щото е чалга, не може. Ако екранизираме Весела Тотева е ок, въпреки че не бих показал този филм на лица под 25, ама ако на Галена й се види йонито - не е ок. Сиктир. Така че нито чалгата е виновна за всичко, нито пък Вазов не може да бъде обяснен - може. Не е сложно.

Еваларка ти бичим, Марче