Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Преди да отекне първият изстрел

Кризата от 2008 г. много прилича на тази от 1914 г. Този път обаче военният конфликт се размина Снимка: Getty Images
Кризата от 2008 г. много прилича на тази от 1914 г. Този път обаче военният конфликт се размина

Опашки в Лондонското Сити; банки, които отчаяно се нуждаят от държавна помощ; огромен интерес към златото... Звучи ли ви като септември-октомври 2008 г.? Всъщност говорим за края на юли и началото на август 1914 г. Още преди да е отекнал първият изстрел, пазарите били обзети от страхове какви ще бъдат последиците от един световен военен конфликт.

Това е една история, която е слабо позната даже сега - 100 години след избухването на Голямата война.

Нещо по-голямо от Голямата депресия

Бившият гуверньор на Bank of England Мервин Кинг каза в пика на банковата криза от преди няколко години, че тя е най-тежката от август 1914 г. насам. Като експерт по икономическа история, Кинг често посочва, че нищо подобно не се е случвало през 30-те години, макар точно Голямата депресия да беше често използвана от други икономисти за сравнение със случилото се след краха на Lehman Brothers.

Кинг вярва, че има ясни прилики между 2008 г. и 1914 г. - насочване към сигурни активи, "изсъхване" на ликвидността и скок на лихвите. Преди век това станало, когато финансовите пазари осъзнали, че войната в Европа е неизбежна.

Пред Bank of England се извили опашки от хора, които искали да обменят банкноти за злато (към онзи момент банката била задължена да предлага тази възможност, но правителството реагирало и наложило ограничения върху златния стандарт - б.р.). Търговските банки побързали да обърнат бондовете и облигациите си в пари в брой, в това число и за да гарантират заемите си към централната.

Така в рамките на дни лихвите по заемите на Bank of England литнали от 3% на 10%. На 31 юли 1914 г. стоковата борса затворила, а банките не работили с клиенти за седмица. Войната била официално обявена на 4 август, но по това време Лондонското Сити вече практически не функционирало.

Deja Vu

Затварянето на клонове е отчаяна мярка, която, колкото и страшна да изглеждаше ситуацията, не видяхме през 2008 г.

Според проф. Ричард Робъртс от „Кингс Колидж" в Лондон, събитията от лятото на 1914 г. са по-тежки за Лондонското Сити от всичко преди и след това. „Седмица преди Великобритания да влезе във война, финансовите пазари в Лондон се сринали", казва той и посочва, че около борсите и банките в цели 50 държави са се сринали.

Властите преди век спасили пазарите по същия начин, по който това стана и преди няколко години - било опънато безпрецедентното голямо „спасително въже". Според проф. Робъртс, общата държавна подкрепа за финансовата система през 1914 г. е по-голям процент от процент от националните приходи, в сравнение с това, което е било заделено през 2008 г.

Bank of England изкупувала от банките активи с тотално сринала се стойност - заради страховете от фалит на финансови институции във Франция, Германия и Италия. Правителството се съгласило да предостави на данъкоплатците гаранции срещу всички загуби, понесени от банката.

Дамгосаните банки

Дебатите в парламента и Лондонското Сити силно напомнят на тези около спасяването на RBS и Lloyds/HBOS. Притеснението, че банките, потърсили държавна помощ, никога няма да изчистят реномето си, било ясно изказано през 1914 г. Пак тогава закъсалите банки били обвинявани, че не предоставят финансиране на широките пластове от икономика.

Междувременно, премиерът Хърбърт Аскуит описвал водещите финансисти като хора „в състояние на паника като възрастни жени, които си бъбрят на по чаша чай". Не е много по-различно мнението на Гордън Браун за банкерите 94 години по-късно.

Дали са преписвали?

100 години по-късно, архивите на Bank of England от навечерието на Голямата война са публично достъпни. От срещата си с тази глава от икономическата история разбираме ясно как намесата на властите задържа финансовата система на Британската империя над водата даже и в хода на световния конфликт.

Събитията се повтарят век по-късно, но без кръвопролитията. Дали през 2008 г. Марвин Кинг и колегите му не са се консултирали с архивите, за да разберат как са се справили с кризата предшествениците им.

 

Най-четените