Първо фактите.
Международният валутен фонд и Световната банка твърдят, че по Брутен вътрешен продукт Русия се нарежда на осмо място в света. Преди нея - САЩ, Китай, Япония, Германия, Франция, Великобритания и Бразилия. По БВП на глава от населението Русия е на 43-о или 58-о място в зависимост от източниците.
Тоест - преди нея има петдесетина страни, да не ги изреждам. Поправете ме, ако греша, но руският език в момента е официален в 5 страни - Беларус, Казахстан, Киргистан, Таджикистан и Русия. Иначе руски се говори в 11 страни, френски в 34, английски в 67 и т.н.
По икономически показатели Русия не е по-богата от Чили, Гърция, Полша или Бразилия.
По дипломатически показатели - също. Всяка страна би трябвало да е равноправна, колкото е възможно това. Външният министър на Полша или Бразилия да беше дошъл при външния министър на България, радушното посрещане би трябвало да е едно и също.
Онзи ден на политическата и дипломатическа сцена се срещнаха Сергей Лавров и Кристиан Вигенин.
Прекрасно ще различавате двамата министри на екраните на вашите телевизори, както казват футболните коментатори. Лавров, без бакенбарди, външен министър на Русия, напада отляво, и Кристиан Вигенин, с много дълги бакенбарди, външен министър на България, в мнима отбрана. Двамата дадоха в съвместна пресконференция. Лавров, на 64 години, и Вигенин, на 39, казаха по няколко думи, след това отговориха на въпроси на журналистите.
В речта на Вигенин се откроиха молбите към хората в залата да не говорят така високо, тъй като говори българският външен министър. В речта на Лавров не присъстваха молби за тишина, хората слушаха внимателно, а някои от тях дори разбираха какво говори Лавров. Вярно, всички чуха за любимата "братска дружба", но доста от останалите неща останаха неясни. Лавров говореше на руски, както си му е редът. Превод на български нямаше, както не му е редът.
Принципно подобни пресконференции не са най-интересното нещо на света, но винаги им хвърляш едно око. Човек си спомня поне две-три сравнително скорошни - Путин с Първанов, Хилъри с Бойко. При едната от тях дори имаше лек проблем с превода, но той след това се случи и беше на отлично ниво. Да не говорим, че преводът на подобни изяви не изисква кой знае какъв висш пилотаж - изявленията са ясни предварително.
Липсата на превод от руски по време на пресконференцията на Лавров и Вигенин обаче оставя лош вкус в устата.
Това не е гаф или пропуск, а криворазбрана арлекинада, която изпраща България в жанра "панаирна комедия". Малките страни имат няколко възможности да бъдат поне забелязани на световната сцена и две от тях липсват на родна територия - достойно поведение и достоен външен министър.
На срещата в България руският външен министър Сергей Лавров показа познатата си класа, при това без да прави каквито и да било усилия. Пред човек като Лавров, който някак си успяваше да изкара извън нервите последните четирима държавни секретари на САЩ - Колин Пауъл, Кондолиза Райс, Хилъри Клинтън и Джон Кери - е трудно да се държиш адекватно, но винаги можеш да покажеш достойнство и класа. Даже се учудвам, че и Вигенин не говори на руски, което е възможно, как не се е сетил.
Естествено, че не може да сравняваме двамата - почти 30 години разлика, огромен опит и интелигентност - тези показатели са на страната на Лавров. Но човек, който не може да привлече вниманието на присъстващите, които са дошли да го чуят и няколко пъти ги моли да замълчат, как точно привлича вниманието на госта си? Или как привлича вниманието към страната, която представлява? Като прибавим към това и осанката на Лавров - доста висок, добре сложен и атлетичен. Последовател на дипломатическата школа на Александър Горчаков - онзи руски дипломат, който върна влиянието на Руската империя на Стария континент, без да се пролее кръв.
Лавров обича италиански костюми, не обича бакенбарди, пуши, пие уиски - все мъжкарски елементи от дипломатическия жаргон, които няма как да останат незабелязани.
Лавров, макар да пише и поезия, е мъж, който стои на мястото си. Вигенин, от друга страна, очевидно е мислил не как да се представи на ниво (като прочете един доклад в началото на пресконференцията, в който отчетливо се повтарят стотина думи), а как да се представи под ниво. Самият жанр "Лавров - Вигенин пред журналисти" беше някаква стъкмистика на външно министерство, прокрустово ложе, изкуствен момент без превод, който трябваше да покаже любовта между двата народа. Но както е казано, с каквата мярка мерите, с такава ще ви се отмери.
Ще кажете - какво пък като е нямало превод от руски, този пък какво се прави, все едно не е учил руски в училище, не е слушал руски плочи от книжарницата на Раковска и не е гледал "Взгляд" (гледал го е, ама заради MTV Top 20, но това е друга тема).
Да си го кажем - при такива визити българското поведение е толкова комично, че прилича на сватбена торта, оставена под градушката. Вигенин, горкият, с прилежните си бакенбарди, стои на сцената току-що разбрал, че нито сватбата ще се състои, нито гостите искат да останат в тоя дъжд.
Поведението на България към Русия понякога прилича и на поведението на бебето към кучето в познатата шега - онази, в която бебето било леко грозновато, така че трябвало да вържат пържола на врата му, за да си играе с него кучето. Но Лавров със сигурност вечеря добре и няма как да бъде примамен така лесно.
