Като човек прекарал и прекарващ достатъчно време от живота си в САЩ, басистът на "Ахат" би могъл да бъде съвсем безразличен към страна, която продължава да стои на ръба между Запада и носталгията по соца.
Би могъл и да се включи в алчната философия на чалга рейтинга, правейки повече компромиси (от позицията си на продуцент). Денис Ризов обаче все така стъпва с тежките си рок обувки и развява дългата си коса - своеобразен символ на убедеността му, че няма връщане към соца (и вероятно на вярата му, че младостта ще спаси света).
По-скоро стабилен реалист, отколкото романтичен позитивист, според когото всички извън димитровградския лайфстайл се намират за дискриминирани. Ако вярваме в силата и бунта на онеправданите обаче, те няма как да не си изкрещят нуждата от по-нормална култура.
Личностите
Последните десет години станахa толкова странни неща, че няма как да не спомена Бойко Борисов - поне като феномен. Много често ходя в Америка и смятам че това, което се случва с него тук е типичен пример за осъществяването на американската мечта. Само в Америка се случват такива неща с кариерата на един човек. Не е типично за България...
Въобще не съм му фен, но винаги съм казвал, че трябва генерал да дойде в България, за да строи диваците - просто тази страна заслужава такъв управник. Но мисля, че това не е нито положително, нито отрицателно. Просто хората го харесват в образа му на управник, който застава и казва нещата на прост език, така че и тези, които са на майната си, да го разберат.
Друг такъв феномен е Слави Трифонов - единствената звезда у нас. Mога да кажа, че го уважавам, но и съм му сърдит, че с много от нещата, които прави, допринесе за това България да се чалгаризира. Но Слави Трифонов се наложи безапелационно в ефира и това е нещо, което се случи в България през последното десетилетие.
Ако говорим за наистина положителни личности, такъв е Бербатов. Наложен българин в световен мащаб - край. Всички, които го плюят са тъпанари според мен.
Много странно, че не мога да се сетя за жена. Освен може би за Албена Денкова, която стана два пъти световен шампион в двойка с Максим Стависки.
Събитието
Не може да се отбележи нищо друго освен едно - влизането на България в ЕС. Моите надежди са, че с падането на визите българинът вече може да отиде и да види какво става в нормалните държави - и да се опитаме да направим и нашата такава.
Това, че можем да пътуваме наистина е много важно. И има време да даде резултат - десет години са малко. Европейският начин на живот и стандарт насила ще ни накара да направим някакви промени, защото е ясно, че никога няма да ги направим сами.
Хората се оплакват, че влизането в ЕС не се усеща - защото не сме забогатели. Но България по принцип е бедна държава, тя няма да стане богата никога. Ако някой очаква всички да цъфнем и вържем това няма да стане въобще.
Българинът има няколко особени черти, които за съжаление го правят мързелив и беден - и една от тях е егото му. Затова сме слаби в колективните спортове - защото всеки е ярка индивидуалност, всеки е велик, всеки е недоразбран.
Но докато тук българинът никога няма да работи каквото и да е - защото хората го познават и смята, че ще се изложи - отивайки навън той е принуден да бачка на три места, за да бъде като другите и някакси няма нищо против. Все пак трябва да се плащат сметките.
Навън на всички им се променя мисленето, защото има правила и те се спазват. Това идва от силна власт. Американецът например не е по-работлив и не е по-малко бандит. Той е дисциплиниран, защото наказанията са огромни и се изпълняват - и това кара хората да станат съвестни.
Явлението
Няма положително явление. Има отрицателни - легализирането на чалгата, опростачването. Другото е, че кадърниуте хора вече не са у нас - това е положително само за тях, защото те ще успеят да се реализират някъде, или поне имат по-голям шанс.
Това са явленията. Върнах се от Америка преди седмица и гледам на кориците на почти всички списания чалга певици, по новините, сутрешните блокове, вечерните ток шоута - пак чалга. В България чалгата просто се е превърнала в традиция и това не е въпрос само на музикални предпочитания - модните тенденции, целият лайфстайл се командва от Димитровград.
Очевидно е, че това не води до нищо добро - интелигентни хора, които произвеждат телевизия - като Магърдич Халваджиян и Нико Тупарев - са принудени, заради рейтинга, да промотират чалга, без да са такива. Същото важи въобще за хората, които управляват телевизиите. Което е грешка - вместо те да задават модели, тъй като носят отгворност за културата, масовият зрител влияе на това, което се излъчва.
Признавам си, че правейки турнето на Слави Трифонов в Америка, аз също съм работил за популяризирането на чалгата - въпреки че там репертоарът му беше повече фолклорен. Но просто и Слави и Иван Несторов ме помолиха, тъй като бях единственият човек, който можеше да свърши тази работата, заради контактите ми в Щатите.
Естествено, смятам, че няма нужда от чалга, за да имаш рейтинг. В моето предаване "Търси се" например няма чалга - а има доста стабилен и постоянен рейтинг.
Аз съм сигурен, че вече има обратно явление - както в САЩ има обратна дискриминация. Всички, които не са чалгаджии, са дискриминирани и трудно живеят, трудно се веселят, трудно гледат телевизия . И това определя нуждата от по-различен вид среда.
Откритието
Младото поколение не е мързеливо като старото - много от младите хора учат и работят на няколко места. За разлика от израсналото по време на соца поколение, което е склонно да няма пари, но да си седи вкъщи, младите хора типично по западен образец се опитват да учат, да се реализират, да работят на няколко места, да създават някакви правила.
Работя с много млади хора и затова мога да кажа, че те освен това работят професионално и имат по-космопилитен мироглед и освободено мислене.
Творбата
Театрите се напълниха с публика. Доживях да няма билети за някоя театрална постановка с месеци. Което преди 10 години беше немислимо.
Другото положително е, че в България дойдоха много топ изпълнители. Иначе не смятам, че имаме кой знае какви творчески постижения.
Повратната точка
Социализмът никога няма да се върне. Защото преди десетина години все още имаше шансове да се прецакаме...
Мисля, че само мързеливите хора изпитват носталгия към онова време, в което независимо дали работиш, или не, всички са равни. Носталгията по соца не е нищо друго, освен носталгия по активното мързелуване.
По какво друго да имаш носталгия - по това, че не можеш да си купиш нищо, че са ти забранени стотици неща, че не можеш да ходиш облечен както решиш и да правиш нещо различно от другите?
Незабравимото
Незабравимо за мен е как расте дъщеря ми.
