Вече е следобяд, а все още не съм си оправил леглото. Макар че се събудих преди обяд.
Около мен ЦАРИ абсолютен хаос. Опаковки и кутии от кроасани, вафли и други сладки истории. Всички телевизори са включени, различни гласове и тематики от всеки. Музиката от колоните ми и някакъв документален филм формират немислим дует.
Мислите и спомените ми отразяват кочината около мен. Рошавата ми глава също.
Поначало този ден с нищо не е по-различен от предишните. Същото се повтаря всеки ден. Сезонът, в който CHAOS REIGNS SUPREME ON NEARLY EVERYBODY.
Днес обаче е денят преди ДЕНЯТ. След около осем часа настъпва Първият учебен ден. Началото на Новата Учебна Година. Ние, българчетата:) сме щастливи, че този Ден не е 1 септeмври, както е в голяма част от Европа.
На какво дължим това щастие? Малкоизвестен факт е, че принципно до 15 септември се е събирала последната селскостопанска реколта. В тази дейност са се включвали и децата и това е възпрепятствало появата им в класните стаи.
Все пак прехраната е по-важна от това да научиш абзуката петнадесет дни по-рано. Така че Ние, Децата на Демокрацията, благодарим на немързеливите поколения преди нас.
Какво му е толкова неприятното на първия учебен ден. Естествено, училището. А то с какво чак ПЪК толкова!?
Училището е мястото, където KNOWLEDGE REIGNS SUPREME ON NEARLY EVERYONE - буквално. Без образованието и знанията да са ми омразни по никакъв начин. Просто данъкът, който налага това управление, е изключително тежък.
Сега пиша - спокоен, доволен, изпънал краката си на кревата. Толкова ми е сладко и приятно, че чак мед ми капе по пръстите, докато бетовенски тропам по клавиатурата. Напълно различно от дните, в които съм си вкъщи след училище.
Тогава се прибирам изтощен, недоволен, гладен, мръсен, жаден, нагърбен с няколко изпитвания, 1000+1 нови думи, ненужни химически уравнения, плазмодий, микроби и други микроорганизми и, разбира се, още и още и още. Когато хвърлям раницата си в средата на стаята, за да мога да я подритвам всеки път, когато минавам покрай нея.
А телевизори и музика? В тези дни нито един нерв от системата ми не може да понесе никакъв шум поне за едни дълги и протяжни, нестигащи за нищо, 5-6 часа.
Но все пак училището е полезно. Намираш интереси, образоваш се, общуваш с големи групи хора, полагаш усилия да се разбирате, откриваш професионалната насока, с която искаш да се занимаваш. Общо взето, всестранно полезно развитие.
Абе на кой му тряя сичко тва, бе батеееее?!?!?
Моите интереси ги открих в библиотеката или в книгите, на които отделям внимание, след като си напиша домашните и науча уроците. От най-ранен първи клас досега.
Книги, музика, вестници, седене на пейката, ако щеш. Може да разбереш какво те интересува и каквто ти харесва само в свободното време.
Общуване с големи групи хора - т.е. социализираш се. Надали някога през живота ми ще ми се наложи да общувам и/или да работя на едно място с между 100 и 1000 човека. Още повече, когато те са в особеното състояние на пубертета, преди, в или на излизане от него и с тях през по-голямата част от времето няма никакъв шанс да се разберете.
Откриваш професионалната насока, с която искаш да се занимаваш. Ами да, откриваш я след училище. Пример ли? Пожарникар-бодигард-Главен секретар-политик-футболист. Всичко под общия знаменател на Каратист.
Немалко световноизвестни писатели са завършили право. Друг пример ли? Бил Гейтс, който си е имал огромни заложби в математиката. И после спира да влиза в часовете, да учи и да пише домашни, отделя цялото си внимание на компютъра. Сега всеки знае кой е.
Ами Шофай Тхобани, който е на ОСЕМ и вече е специалист в MICROSOFT. Има и още примери. Тук всяка мама, всеки татко, всички с житейски опит и здравомислещи биха казали: "Това са случайности, това е друго и бла-бла". Да де, ама на този свят няма нищо случайно.
Както каза на първия учебен ден госпожата ми по история преди години: "Знанието е всичко, което имате. Ако къщата ви изгори, ако родителите и близките ви починат, ако се окажете в затвора или ви се случи каквото и да било друго житейски нещастие, вие винаги ще имате вашите знания, придобити в училище и тях никой не може да ви отнеме." Надъхващо, а?
Въпреки всичко, училището не трябва да се пренебрегва. Училището ми помага в развитието. Прочел съм немалко книги в часовете по химия, физика, математика, биология.
Училището те учи на отговорност, уважение, представа за йерархия.
Среща те с различни проблеми, хора и характери.
Предлага спокойствие на родителите ти - могат да бъдат спокойни, че поне за няколко часа от деня знаят (горе-долу) къде си и какво правиш.
Училището те учи да се усмихваш на хора, на които не искаш или чийто първи имена не знаеш. То те учи да се примиряваш с другите, пренебрегвайки себе си, за да се запази добрият тон.
Училището те учи на много неща, задължителни за живота. Останалото трябва да компенсираш в свободното време.
Към края анализа става изключително точен: "Училището те учи да се усмихваш на хора, на които не искаш или чийто първи имена не знаеш." Тезата за свободното време също ми допада. Поздрави и успех!
Да, тия неща са верни ама училището... В някои случаи, училището принуждава хората на сила да учат за неща, които въобще не ги интересуват, спрямо изучаваната специалност например. Ако един ученик иска да стане Автомонтьор занапред, какво го интересува биологията? Или трябва да знае как дишат двигателите? АхаХахАх История и География също, нямат нищо общо с това. Така, че много неща, които се учат са напълно излишни в подобни случаи! Подобни, допълнителни предмети, натоварват излишно ученика психически... Познавам доста хора, които в следствие на прекалено много учене, сега понякога се подсмихват и си говорят сами. Вярно, имат висше ама на каква цена? "Въртят бурканите периодически" и това се забелязва от хора, близки до тях. Хубаво ще е, ако един ученик има за цел, да учи за Електроинжинер или Техник да не го занимават с излишни глупости. Така ще има възможност да се насочи, изцяло към професията си. Има и много хора, които не са завършили дори основно образование, а са специалисти в подобни професии, така да се изразя. Когато се роди човек, се ражда с това. При част от хората, знанията им са вродени и само трябва да се насочат правилно или в даден момент, сами се ориентират към това, което искат да работят и им харесва. Но пък без образованието, няма как да започнат работа по специалността си... Случва се да намерят работа, но това е много рядко. И все пак, не образованието те прави умен и добър човек - Човек или се ражда с акъл в главата, или се ражда прост като гъбена чорба.
Момчето за 2ри път тук показва, че има сериозни проблеми с правописа, на фона на това общата култура наистина му идва излишна. Философски погледнато ;D
точно тоя урок гледай да не го пропускат, ако искаш да ти се прибират живи и здрави!
Да си оправяш стаята и да си решеш косата не те учат в училище. Както и да е - вече и мъдрите мисли на 17 годишните ли трябва да обсъждаме?!
Тази госпожа, даскалицата по история, е права, вервай ми. Говорим за това дето ти е в главата и в ръцете, а не това дето го пише в дипломите.
Желая много здраве и успехи за новата учебна година и на децата, и на родителите им, и на даскалите! Желая успех на всички добри начинания, особено на двама мои човеци!
Здравейте, мацки! Знам, че преди няколко дни тук доста упорито инатливо се твърдеше, че няма да бъде гледан випбадъра, ама аз снощи гледах и силно ми се възбуди интереса. Поне снощи нито един, дори Н. Кънчев не успя да ме издразни с нещо, а на мен ми е много нисък прага на търпимост към разни работи. Чакам с нетърпение довечерата. Интересни персони, различни.
При нас беше много як първи учебен ден. В сюблимния момент, когато гордо прозвуча "Многая лета" и първият звънец - големите извадиха торби от Била, пълни с моркови и започнаха да се замерят...небе от моркови, хахаххахаха..очарователно )
Образованието в България е под всякаква критика,наистина е жалко да се пишат статии,как лежал преди първия учебен ден.Израства едно ужасяващо ограничено(да не казвам по-груба дума) поколение.То няма цели,няма мечти,няма възможности за нищо,има ниска култура и със страшно изкривени ценностни системи.Училишата и Вузовете също имат вина,защото учителите нямат мотивация да работят,общо всичко се свежда до отбиване на номера,а над 50-те ВУЗА се утрапват да вадят неподготвени кадри и хич не им пука,защото пазарът на труда,така или иначе е ограничен,рабодателите от своя страна не обичат да инвестират в работна сила и младите са безработни,не знам официалните данни,но съм сигурен,че са към 50%,което гарантира "светло" бъдеще.Един колега каза,че като си автомонтьор и не ти трябва Биология 11 клас например.Средните училища гледат да се учат всички предмети,защото не е ясно,кои от учениците накъде се е насочил.Решението е сам да си избираш паралелка 10 клас примерно и да си задължен примерно да караш матура по математика и да учиш свързани предмети,но в същото време да не можеш да кандидатстваш с друг предмет(защото не си го учил).Този модел е много успешен,защото кандидатсващите имат широки знания по предметите,които ще учат в университета и не учат предмети,които не са в програмата.
Довечера я чакат прословутата. Много ме впечатли синът на Ирен Кривошиева и Стефан Данаилов. Против чалгата и чалгарите съм, но снощи Бони се прояви като доста интелигентна актриса импровизаторка.
Снощи все още не проповядваше божието слово, но ми се стори, че е добро, обичливо, искрено момче. И има куче.
Леле мале, горд родител на второкласник
Фата,и аз не го познавам и никой не твърди, че е лошо, това, ако го прави.
Льоли, снощи той не гледаше безумно. Красив, усмихнат, прегръщащ наред /това малко ми дойде в повече, но Хамериканците нали така правят /, облечен като за в задния двор и бос. Но много, много слънчев и наистина говореше само за любов. Ще видим по-натам. Аз подхождам без предубеждение и с много любопитство.