Вече е следобяд, а все още не съм си оправил леглото. Макар че се събудих преди обяд.
Около мен ЦАРИ абсолютен хаос. Опаковки и кутии от кроасани, вафли и други сладки истории. Всички телевизори са включени, различни гласове и тематики от всеки. Музиката от колоните ми и някакъв документален филм формират немислим дует.
Мислите и спомените ми отразяват кочината около мен. Рошавата ми глава също.
Поначало този ден с нищо не е по-различен от предишните. Същото се повтаря всеки ден. Сезонът, в който CHAOS REIGNS SUPREME ON NEARLY EVERYBODY.
Днес обаче е денят преди ДЕНЯТ. След около осем часа настъпва Първият учебен ден. Началото на Новата Учебна Година. Ние, българчетата:) сме щастливи, че този Ден не е 1 септeмври, както е в голяма част от Европа.
На какво дължим това щастие? Малкоизвестен факт е, че принципно до 15 септември се е събирала последната селскостопанска реколта. В тази дейност са се включвали и децата и това е възпрепятствало появата им в класните стаи.
Все пак прехраната е по-важна от това да научиш абзуката петнадесет дни по-рано. Така че Ние, Децата на Демокрацията, благодарим на немързеливите поколения преди нас.
Какво му е толкова неприятното на първия учебен ден. Естествено, училището. А то с какво чак ПЪК толкова!?
Училището е мястото, където KNOWLEDGE REIGNS SUPREME ON NEARLY EVERYONE - буквално. Без образованието и знанията да са ми омразни по никакъв начин. Просто данъкът, който налага това управление, е изключително тежък.
Сега пиша - спокоен, доволен, изпънал краката си на кревата. Толкова ми е сладко и приятно, че чак мед ми капе по пръстите, докато бетовенски тропам по клавиатурата. Напълно различно от дните, в които съм си вкъщи след училище.
Тогава се прибирам изтощен, недоволен, гладен, мръсен, жаден, нагърбен с няколко изпитвания, 1000+1 нови думи, ненужни химически уравнения, плазмодий, микроби и други микроорганизми и, разбира се, още и още и още. Когато хвърлям раницата си в средата на стаята, за да мога да я подритвам всеки път, когато минавам покрай нея.
А телевизори и музика? В тези дни нито един нерв от системата ми не може да понесе никакъв шум поне за едни дълги и протяжни, нестигащи за нищо, 5-6 часа.
Но все пак училището е полезно. Намираш интереси, образоваш се, общуваш с големи групи хора, полагаш усилия да се разбирате, откриваш професионалната насока, с която искаш да се занимаваш. Общо взето, всестранно полезно развитие.
Абе на кой му тряя сичко тва, бе батеееее?!?!?
Моите интереси ги открих в библиотеката или в книгите, на които отделям внимание, след като си напиша домашните и науча уроците. От най-ранен първи клас досега.
Книги, музика, вестници, седене на пейката, ако щеш. Може да разбереш какво те интересува и каквто ти харесва само в свободното време.
Общуване с големи групи хора - т.е. социализираш се. Надали някога през живота ми ще ми се наложи да общувам и/или да работя на едно място с между 100 и 1000 човека. Още повече, когато те са в особеното състояние на пубертета, преди, в или на излизане от него и с тях през по-голямата част от времето няма никакъв шанс да се разберете.
Откриваш професионалната насока, с която искаш да се занимаваш. Ами да, откриваш я след училище. Пример ли? Пожарникар-бодигард-Главен секретар-политик-футболист. Всичко под общия знаменател на Каратист.
Немалко световноизвестни писатели са завършили право. Друг пример ли? Бил Гейтс, който си е имал огромни заложби в математиката. И после спира да влиза в часовете, да учи и да пише домашни, отделя цялото си внимание на компютъра. Сега всеки знае кой е.
Ами Шофай Тхобани, който е на ОСЕМ и вече е специалист в MICROSOFT. Има и още примери. Тук всяка мама, всеки татко, всички с житейски опит и здравомислещи биха казали: "Това са случайности, това е друго и бла-бла". Да де, ама на този свят няма нищо случайно.
Както каза на първия учебен ден госпожата ми по история преди години: "Знанието е всичко, което имате. Ако къщата ви изгори, ако родителите и близките ви починат, ако се окажете в затвора или ви се случи каквото и да било друго житейски нещастие, вие винаги ще имате вашите знания, придобити в училище и тях никой не може да ви отнеме." Надъхващо, а?
Въпреки всичко, училището не трябва да се пренебрегва. Училището ми помага в развитието. Прочел съм немалко книги в часовете по химия, физика, математика, биология.
Училището те учи на отговорност, уважение, представа за йерархия.
Среща те с различни проблеми, хора и характери.
Предлага спокойствие на родителите ти - могат да бъдат спокойни, че поне за няколко часа от деня знаят (горе-долу) къде си и какво правиш.
Училището те учи да се усмихваш на хора, на които не искаш или чийто първи имена не знаеш. То те учи да се примиряваш с другите, пренебрегвайки себе си, за да се запази добрият тон.
Училището те учи на много неща, задължителни за живота. Останалото трябва да компенсираш в свободното време.
Към края анализа става изключително точен: "Училището те учи да се усмихваш на хора, на които не искаш или чийто първи имена не знаеш." Тезата за свободното време също ми допада. Поздрави и успех!
Да, тия неща са верни ама училището... В някои случаи, училището принуждава хората на сила да учат за неща, които въобще не ги интересуват, спрямо изучаваната специалност например. Ако един ученик иска да стане Автомонтьор занапред, какво го интересува биологията? Или трябва да знае как дишат двигателите? АхаХахАх История и География също, нямат нищо общо с това. Така, че много неща, които се учат са напълно излишни в подобни случаи! Подобни, допълнителни предмети, натоварват излишно ученика психически... Познавам доста хора, които в следствие на прекалено много учене, сега понякога се подсмихват и си говорят сами. Вярно, имат висше ама на каква цена? "Въртят бурканите периодически" и това се забелязва от хора, близки до тях. Хубаво ще е, ако един ученик има за цел, да учи за Електроинжинер или Техник да не го занимават с излишни глупости. Така ще има възможност да се насочи, изцяло към професията си. Има и много хора, които не са завършили дори основно образование, а са специалисти в подобни професии, така да се изразя. Когато се роди човек, се ражда с това. При част от хората, знанията им са вродени и само трябва да се насочат правилно или в даден момент, сами се ориентират към това, което искат да работят и им харесва. Но пък без образованието, няма как да започнат работа по специалността си... Случва се да намерят работа, но това е много рядко. И все пак, не образованието те прави умен и добър човек - Човек или се ражда с акъл в главата, или се ражда прост като гъбена чорба.
Абе, има си причина на 17-годишните да не им дават да гласуват и да правят ред други неща. За някои хора даже 18 години са малко. Нищо де, нека ги оставим да си седят в кочината, да си се радват на какафонията. И после ще ги слушаме колко са недоволни, че не ги вземат насериозно, че им плащат малко, че са избутани в ъгъла на света и са оставени да умрат. А междувременно хората, които знаят какво искат, ще го постигат - защото вземат от света всичко, което им дава. Включително и образованието. И докато едни ще откриват топлата вода, други ще протягат ръце към звездите. което не е толкова лошо, стига тия първите да не мрънкаха толкова. Но, уви, държавата има други възгледи - всички трябва да имат едно поне минимално ниво на познания за заобикалящия ги свят, за да имат възможност да вървят нагоре - стига да желаят. А нивото е минимално, определено. Що се отнася до ползите - дори да си автомонтьор би било добре да знаеш колко великолепен век е бил Великолепният век, който ни продават по телевизията. А има ли въобще народ без история? Но дори това са малки ползи в сравнение с полезното умение - което, уви, не всички придобиват в училище, защото е по-лесно да се преструваш на знаещ, отколкото да знаеш - да възприемаш информация, да схващаш концепции, да вникваш в света около себе си, вместо да минаваш по повърхността. А уменията в училище са плод не толкова на дефекти на системата понякога, колкото на нежеланието на учениците да се справят с труд. А както знаем - или труд, или усмивки и лизане на задници.
Аман от мързеливци, които си мислят, че ще станат следващият Бил Гейтс, без да ходят на училище, щото той видите ли не бил стъпвал в часовете... Тъпа статия като цяло, и авторчето - вземи си оправи малко кочинката.....
A uchi li te kak da si go slagash otzad kuhoglavi puber? Ili ti sam si se nauchil? Da e.a vsichki kuhoglavi puberi s pretentsii !!!
Момчето за 2ри път тук показва, че има сериозни проблеми с правописа, на фона на това общата култура наистина му идва излишна. Философски погледнато ;D
Не мога да разбера, как човек на 17 може да има такъв претенциозен стил на писане /наричам го "претенциозен" зада не използвам по-груби думи/.
точно тоя урок гледай да не го пропускат, ако искаш да ти се прибират живи и здрави!
Too lame, didn't read. Сори. Спомням си предишната статия на този олигофрен - онази за възгледите на 17-годишния за купона или както там й беше заглавието... Оная беше тъпа като тенджера. И тая така, поне до там, до където стигнах - празнословие, прекалено голямо самочувствие и глупост като цяло. Уебкайвето защо допуска такива неща?
ОК, след като разнищим стила на писане и правописните грешки и излеем цялата си злоба върху един седемнадесет годишен пикльо, може пък и да се замислим доколко ни е адекватно образованието и дали момчето няма няк'во право да се чуди що му е всичкото това. Виждала съм много по-скапани статии, писани от далеч по-зрели хора
Авторът е седемнайсетгодишен, колкото и аз.
Май не се разбра от долния ми коментар, ама очевидно и двамата сме дърти пергиши на по 2*17. Аз малко под, ама за този лъжльо не знам, може и доста повече. Доста настойчиво и непохватно вкарва детайли като "рошавата ми глава" например - това за тийн може да е добро описание, но не и самоописание. Също като предишната статия - фейк.
Пишлеме, вземи си подреди стаята, вместо да философстваш! Така или иначе, няма да бъдеш следващия Бил Гейтс.
Да си оправяш стаята и да си решеш косата не те учат в училище. Както и да е - вече и мъдрите мисли на 17 годишните ли трябва да обсъждаме?!
Тази госпожа, даскалицата по история, е права, вервай ми. Говорим за това дето ти е в главата и в ръцете, а не това дето го пише в дипломите.