Има нормални офиси.
В тях хората обсъждат нормални теми - лихвите по жилищните кредити, предимствата на вертикалните прахосмукачки...
Има го и нашия офис. В него в понеделник следобед полъхна на Великден и се заговорихме за домашни дъхави козунаци "на конци", за които се изискват часове месене, втасване, премесване, отново премесване.
Споменах ли, че искат много месене?
Така от дума на дума около въпроса за месенето се запитахме - можем ли да си омесим тестото за козунака в пералнята?
Мит или реалност е това чудо?
Идеята дойде от мен, чела съм някъде из необятния интернет, че изобретателни домакини са намерили "на хляба - мекото" и на месенето - лесното, и смело тикат тестото в пералнята, където барабанът ѝ го блъска така, както човешка ръка не може.
След моето предложение жените около мен придобиха замислено изражение като преди паралелно паркиране, а мъжете застинаха с физиономия на хора, които имат сериозни затруднения да обмислят колко е на хилядата - половината.
Мисловният процес трая съвсем малко, след което започнаха размишленията на глас...
Задачата започва с тесто за козунак: един брой, пералня: един брой, и мързел за месене на ръка: плюс безкрайност.
Условието е следното - тестото се увива в здрави найлонови торби, поне няколко на брой, завързва се юнашката и се пуска на центрофуга без вода в пералнята. Резултатът в задачата, поне на теория, е тесто, сякаш омесено от ръцете на Скалата с помощта на Джон Сина, който е доомесвал в почивките.
Първи въпрос по задачата - какви ще са тия торби, бе, братче?! От найлон до найлон има разлика.
Един се къса при по-агресивен поглед към него, друг може да дърпа ТИР. А ако няколкото на брой торби се скъсат и тестото се мандахерца без тях, ще полепне, ще се втвърди и после ще чистим пералнята от баталната сцена до лятната ваканция на детето.
Плахо предлагам, че може би ще стане в торбичка за пране на сутиени...
Мъжете отново започват да гледат с поглед на изненадан от живота телетъбис, не знаят що е то. Обяснявам набързо: Това е едно такова тънко, мрежесто, не бе, момчета, не сутиенът, торбичката за пране. Нейсе, разбрахме се и се върнахме на козунаците.
Ами на каква програма се пуска пералнята?
Старата Перла 05, на която мило викахме "Бисерка", имаше около 10 копчета и центрофуга, заради която се разхождаше из коридора. Новите перални са нежни и имат по хиляда режима, сред които категорично няма режим "Месене".
Ако е силна центрофугата, има опасност да стигнем пак до пералня, в която е избухнала торба с тесто.
Ако пък е слаба - може да не получим заветните "конци" и да се върнем директно към варианта с бързите кредити за козунаци.
Безпомощен от дискусии и приказки, офисът ни реши да се допита до женските форуми.
А там на въпроса може ли да се омеси козунак в пералня - от "Осанна!" до "Разпни го!" и то без да е дошла Цветница. Едни хвърляли пералня след неуспешен опит за месене, други месели безстрашно всичко - питки, погачи, козунаци, тутманици, месеници. Май и гюзлеми можело.
От толкова месене не им оставало време да завъртят гащите и чорапите, поне с такова впечатление останах.
Интернет, откъдето и избликна идеята за месене в пералня, окончателно разубеди мен и колегите ми да опитваме това вкъщи. Ще си месим като балъци на ръка.
Или, както е по-вероятно, ще си купим готови козунаци. Не от ония на кредит.
