Ако ходите на фитнес или някакви тренировки в зала, много вероятно сте забелязали, че общо взето навсякъде има разлепени листове с правила.
Те са много простички и обикновено гласят неща като това, че трябва да си подредим тежестите, след като сме ги използвали, или пък, че не трябва да тренираме с обувки, с които ходим навън, защото така се внася мръсотия в залата. Общо взето съвсем основни неща.
Тук обаче има проблем. И той не е в това, че тези правила са написани, а че някой трябва да ни нарежда и непрекъснато да ни напомня, че трябва да спазваме най-елементарна култура на поведение.
Защото наистина става въпрос за култура. И то такава, която важи от десетилетия и е създадена някога от старите кучета в залите, далеч преди да стане модерно да се ходи на групови тренировки със странни и екзотични имена, а всеки, който може да ходи в права линия, без да се препъне в краката си, вече е фитнес гуру, инфлуенсър или треньор по нещо си.
Няма лошо, разбира се. Даже напротив - повече от важно е да спортуваме и да се движим. Вече почти на всеки ъгъл има зала и стига човек да има малко желание, изборът от спортове и активности е наистина голям.
Спортът и желанието да бъдем здрави е преди всичко уважение към собственото тяло. Това обаче не е достатъчно.
Ако ще го правим, няма да е лошо да го правим като хората, защото уважението към себе си няма да означава нищо при положение, че не уважаваме залата или хората наоколо, които искат също да тренират или пък се грижат за това тя да работи и да е в приветлив вид.
Само че за последното отговорност носят всички. На никой не му е приятно, когато се наложи да носи двойка дъмбели по 30 кг. от единия до другия край на залата, само защото някой го е домързяло сам да си свърши работата. Или пък да разтовари 250 кг. дискове от лег пресата след някой, който се е помислил за много як.
И споменавайки дисковете, съвсем неслучайно те се подреждат на съответните стойки в определен ред, съответно размера им. Не защото е много естетически красиво, а защото е по-удобно, когато леките и малки са отгоре, а големите - под тях. Адски е неприятно и доста изнервящо, когато трябва да се преместят 4 диска по 15-20 кг., само за да се достигне до тези от 2,5 или 5 кг.
Огледалата са свещени. Но не заради глупави селфита и задоволяване на собственото его и суета.
За много хора огледалата служат като средство за следене на правилната форма на изпълнение на някое упражнение. Ако видите някое едро момче да прави клекове с обща тежест по-голяма от това, което сте вдигали вие през последните два месеца, по-добре не заставайте между него и огледалото. За ваше добро е.
Обикновено около огледалата стоят и стойките за дъмбели, а едно от най-досадните неща е, когато някой реши точно там да си прави серията. Не. Взимате това, което ви трябва и се отмествате встрани, защото докато вие си мислите, че правите нещо смислено, в същото време може да пречите на друг, когото карате да чака, за да вземе или върне на мястото дъмбели.
Не досаждате с досадни флиртове, уважавате личното пространство и не тренирате твърде близо до другите, изчаквате някой да си свърши серията, за да го питате колко му остава още, не му взимате нещата, преди да е свършил и най-вече не му взимате нещата от шкафчето.
Не е сложно, нали? Трябва обаче човек да му пука поне малко, а уважението е над всичко.
Тези неписани правила са създадени, когато из залите е имало малко други освен едни много сериозни и здрави момчета. Силни и едри мъжаги, които са били на един Халотестин от разбиването на главата на някой, който ги е изнервил леко. Просто е било въпрос на оцеляване да се създадат правила и условия за трениране, за да бъде в максимална степен ограничен броят на счупените глави.
Можем обаче да се върнем и още по-назад и да погледнем към бойните изкуства. Те неслучайно са наречени "изкуства", защото възпитават много повече от просто упражняване на физически качества.
Например в каратето поклонът на влизане в залата е абсолютно задължителен. Същото се отнася и за излизане, когато на изхода всеки каратека трябва да се обърне с лице към доджото и да се поклони. От уважение. Защото това е храм - мястото, където освен физика, се формира психика, светоглед и начин на поведение в обществото.
Същото важи и за залите по фитнес, зумба, пилатес, йога, кросфит и каквото още се сетите.
Колко често зарязвате вкъщи да се търкалят празни бутилки от минерална вода? Управителите на зали не наемат хора, които да вървят след вас, за да контролират хора без култура и възпитание.
Ако всеки се държи подобаващо, залата винаги ще бъде чиста, подредена и изобщо едно по-комфортно място. Това е най-важното.
А когато всички станем по-добри и отговорни хора в залите, може би ще станем и малко по-добри и отговорни хора извън тях.
