През годините Висшата лига се е радвала на безброй чуждестранни таланти, но малко страни са допринесли толкова много с класа и елегантност, колкото Испания.
Арсенал се готви за нов живот с новопривлечение Мартин Субименди, който става 186-ият испанец в историята на лигата. А когато става дума за халфове, трудно е да се конкурираш с испанската школа.
Ето и класацията на 10-те най-велики испански халфа, играли в английския елит:
10. Пабло Ернандес
Легенда на Лийдс Юнайтед, макар и с по-скромно участие във Висшата лига. Истинският му пробив дойде в Суонзи, където спечели Купата на лигата през 2011 г. - първият голям трофей в историята на уелския клуб. Въпреки краткия му престой, качествата му не останаха незабелязани.
Почетни споменавания: Андер Ерера, Микел Мерино, Иван Кампо, Ориол Ромеу и Пабло Сарабия.
9. Гайска Мендиета
Бившият ас на Валенсия достигна върха на кариерата си в Испания, но остави следа и в Англия с екипа на Мидълзбро. Дори в края на активните си години Мендиета бе сред любимците на феновете. Помогна на "смогитата" да спечелят Купата на лигата в дебютния си сезон. Признава, че се е влюбил в клуба.
8. Тиаго Алкантара
Футболист от най-фина класа. В най-добрите си дни бе сред най-техничните играчи във Висшата лига. За съжаление, контузиите често спираха развитието му в Ливърпул. През сезон 2021/22 Тиаго бе близо до исторически куадрупъл с "червените", но остава усещането, че не показа с пълния си блясък на "Анфийлд".
7. Микел Артета
Единственият от списъка, който така и не получи повиквателна за националния отбор - не поради липса на качества, а заради безкрайната конкуренция в състава на "ла роха". Прекара общо 11 сезона в Премиър лийг (6 в Евертън, 5 в Арсенал). Като капитан на "артилеристите" сложи край на деветгодишна трофейна суша, вдигайки ФА къп през 2014 г.
6. Хуан Мата
Може би не реализира пълния си потенциал, поне що се отнася до трофеи в Англия, но бе истински виртуоз на терена. В първите си години в Челси бе ключова фигура при спечелването на Шампионската лига и Лига Европа. Обичан от феновете навсякъде, където е играл - заради класата, интелигентността и уважението към играта, което демонстрираше.
5. Санти Касорла
Култова фигура в Арсенал и един от най-обичаните футболисти, играли някога във Висшата лига. Универсален, техничен, скромен - Касорла беше олицетворение на футболния артистизъм. Никой никога не каза нещо лошо за него, а това само по себе си също е огромно постижение.
4. Чаби Алонсо
Превърна се в легенда навсякъде, където игра, а Ливърпул не прави изключение. Стивън Джерард описва първото си впечатление от него като "класа в най-чистия ѝ вид". Испанецът бе маестро в средата на терена - визия, пас, контрол. Въпреки че напусна Англия твърде рано, остави дълбока следа на "Анфийлд". Безспорно един от най-интелигентните халфове, играли на Острова.
3. Родри
Съвременната испанска мощ в халфовата линия на Манчестър Сити. Родри е вероятно най-добрият дефанзивен полузащитник в света през последните няколко сезона. Той бе в основата на хегемонията на Сити и спечели всички възможни отличия. Въпреки това в тази класация се отдава приоритет на креативността, а Родри, макар и безупречен, не притежава магията на тези пред него.
2. Сеск Фабрегас
Гений с топка в краката. Има повече асистенции от всеки испанец в историята на Висшата лига - цели 117. Дебютира в Арсенал като тийнейджър и бързо се превърна в основен играч, а после помогна на Челси да спечели две титли. Само Райън Гигс и Кевин де Бройне имат повече голови подавания от него в цялата история на първенството.
1. Давид Силва
"Най-добрият между линиите", казва Пеп Гуардиола и едва ли са нужни повече обяснения. Силва бе душата на Манчестър Сити в най-славните му години. Над 300 мача във Висшата лига, неизменен титуляр и архитект на атаките. Спокойствие, финес, въображение - Силва съчетаваше всичко, което прави испанския халф велик.
Любопитен факт: Трима от тези футболисти - Силва, Мата и Ернандес - играха заедно във Валенсия под ръководството на Унай Емери в края на първото десетилетие на новия век. Ако тази халфова линия не беше най-добрата в Ла Лига по онова време, то заслугата бе единствено на непобедимия тим на Барселона на Пеп Гуардиола.
