Писателят Роберто Савиано е супер-звезда в Италия. Освен това идва от Юга, роден е през 1979 г. в Неапол.
Точно в това свое качество световноизвестният експерт по мафията написа гневно отворено писмо до италианския премиер Матео Ренци.
"Югът умира", надава боен вик Савиано и добавя, че е крайно време премиерът Ренци да си направи труда да се погрижи за "Mezzogiorno". Защото досега не си е мръднал пръста.
Адресатът, който в момента е на посещение в Япония със семейството си, обаче се ядоса, разкритикува "оплаквачите на Юга" и предупреди, че "онези, които наистина обичат Италия, трябва да престанат да я атакуват".
Сега остава държавата да прецени кой от двамата е прав.
При това, фактите безспорно подкрепят тезата на Савиано. Според статистиката за икономическия растеж, например, италианският Юг изпада все повече и повече в икономическо отношение.
Докато националните икономики на страните от Еврозоната отбелязват ръст от 37% между 2000 г. и 2013 г., Италия може да се похвали с едва 20%.
Всъщност, ръстът на италианската икономиката се дължи главно на силния Север, на "Bella Italia", докато южните части от страната са допринесли със скромните 13 на сто.
Това е едва половината от растежа в закъсалата Гърция. За същия период Атина отчита около 24 процента ръст на икономиката.
Последствията от икономическата мизерия са видими в много населени места на юг от столицата Рим, особено на остров Сицилия. Изоставени фабрики, разпадащи се мостове, разбити пътища, разрушения вместо ново строителство.
Всяко трето семейство в южната част на италианския "ботуш" живее в бедност - за сравнение, на Север това се отнася за едно на десет семейства.
А тенденцията не спира да се развива:
* През 2014 г. се отчита и спад на производството на глава от населението в южните части на страната. Стойностите доближават до 64% от средните за страната, подобна е и тенденцията за доходите и потреблението на южноиталианските домакинства.
* Заетостта не е била толкова ниска от 1977 г. насам - статистиката не пази данни за предишни години.
* Добавената стойност в преработвателната индустрия през последната година също отслабва с 2,7%. За сравнение, в останалите страни от Европа се наблюдава повишение със средно 1,6%. В Германия ръстът достига дори до 2,1 на сто.
* В индустриалния сектор ситуацията изглежда още по-страшна, но така или иначе промишленост вече почти не останала.
"Който може, бяга оттук", заявява Савиано в писмото си.
Най-вече добре образованите младежи изчезват "на ята".
Това буди спомените за времената, в които милиони души от Южна Италия са емигрирали в Америка. Или когато фабриките на Volkswagen във Волфсбург и на Ford в Кьолн привличаха хиляди работници и семействата им от Кампания, Калабрия и Сицилия.
"Всички, буквално всички искат да се махнат", пише Савиано.
Дори мафията се изтегля към Севера или в чужбина, защото по родните й места "няма какво повече да се издои".
А много италианци - от кафенетата до парламента - признават: "Да, вярно е. Срамота".
"Всичко е преувеличено", отговарят говорителите и поддръжниците на правителството на Ренци. "Действително на юг има сериозни проблеми, но затова сме тук, за да реформираме Италия, а това ще помогне и на Юга".
Федерика Гуиди, министър на икономическото развитие, твърди, че още през есента ще бъде предложена гигантска инвестиционна програма за Mezzogiorno, чийто обем възлиза на най-малко 80 млрд. евро.
"Планът Маршал за Юга" се подкрепя и от нейния колега Грациано Делрио, отговорен за инфраструктурното развитие.
Само че проблемите на Юга далеч не произлизат от липсата на финанси. Много по-болезнен е туморът на корумпираната администрация, корумпирания политически елит и мафията, която върти добър бизнес с политиците и администрацията. Нерядко се оказва, че организираната престъпност си има собствени представители в службите и в държавното управление.
Проблемът на Юга е държавата, която не функционира.
Образованието, здравеопазването, транспортът - всичко е съсипано. Само пари има в изобилие.
За периода 2007-2013 г. за региона са отделени общо 91 млрд. евро от европейските фондове и от хазната в Рим. 49,4 млрд. евро - т.е. повече от половината - изобщо не са усвоени. Просто никой не е знаел какво да прави с тях.
Останалите 41,7 млрд. евро пък са прахосани. Вместо с тях ЖП-транспортът и автомагистралите най-после да се приведат на европейско ниво или да се построи функционираща дигитална инфраструктура, например, огромни суми пари са пръснати в около 1 млн. мини-проекти.
Накрая изглежда, че всеки кмет и всеки общински съвет си е сбъднал по едно желание "безплатно".
Така например Неапол е похарчил близо 6 млн. евро за морска регата, 10 млн. евро са отишли за организирането на театрален фестивал в Кампания, а Пулия пък е спонсорирала издаването на CD с местна традиционна музика за 6 милиона евро. Списъкът продължава до безкрай.
За периода 2014-2020 г. Югът очаква да получи още 84 млрд. евро от еврофондовете и 54 млрд. евро от държавния бюджет. Това прави общо 138 млрд. евро.
Всъщност, една голяма част от парите е блокирана.
До 2 април отговорен за мултимилиардната програма за Юга от националния бюджет беше Грациано Делрио, държавен секретар в правителството на Матео Ренци.
Той обаче беше преназначен за министър на инфраструктурата и естествено загуби контрола върху финансирането. То остана в правомощията на Министерския съвет.
Само че наследникът му на поста държавен секретар все още не е получил правото да се разпорежда с фонда. Едва ли причината е липсата на време, след като за формалното прехвърляне на отговорността се изискват не повече от две минути.
Резултатът: от четири месеца се трупат стотици (без)смислени проекти, които няма кой да прочете.
