В англоезичния свят съществува терминът "silly season". Така наричат "слабия" за медиите летен сезон, в който липсата на стойностни новини се запълва от сензации и фриволни информационни дописки.
Или - по определението на речника на фразите и басните на Брюър от 1894 г. - "онова време от годината, в което парламентът и съдилищата не заседават".
В спорта пък това е периодът на всевъзможни спекулации относно трансфери на играчи или състезатели от Формула 1. На други места той е известен и като "сезонът на киселите краставички".
Отворете произволен информационен източник от България и ще видите илюстрация на silly season.
То не беше предизборно врачуване за коалиционни формати по всички възможни оси и диагонали на политическата мрежа.
То не бяха бомбастични данни от псевдо-социологически проучвания, съставени на принципа на късата памет на фурнаджийската лопата.
То не бяха гадателства за бъдещи служебни министри, привидени в силуетите по прозорците на Президентството.
Всичко това - напоено с апокалиптични прогнози за черна дупка в държавния бюджет, конспиративни недомлъвки около бившата банка на властта, ченгеджийски партенки и други предизвикателства за здравия разум.
Сезонът на киселите краставички е безобидно досаден в нормална ситуация. Но в момент на правителствена криза, повличаща след себе си дори работещите сектори, информационното замъгляване е вредно и безотговорно.
Вместо да говорим за политика в най-политическия момент на годината, ние се занимаваме с нечии опити за "лов на черна котка в тъмна стая".
А докато продавачите на сензации мътят водата, данъкоплатците затварят в буркани компоти, зимнина и предсрочно изтеглените си депозити.
