Цената на виното

Всеки трайно увлечен по виното човек си е задавал въпроси за връзката между цената и качеството. Каква точно е тази връзка и как едното влияе на другото? Без съмнение тя съществува, но има случаи (при много скъпите вина), когато тя изглежда трудно обяснима или направо непонятна.

Във винарските среди често се спори дали е възможна честна цена (fair price) при виното. Стандартният отговор е, че всяко вино на свободния пазар струва толкова, колкото някой е готов да плати за него. Все пак, както при земната атмосфера, независимо от липсата на рязка граница, се приема, че тя свършва около 3000 км над земята, така и при виното би могло да се приеме, че над определени стойности притегателната сила между цена и качество изчезва.

Според често цитираната сентенция на барон Филип Ротшилд до 20 долара човек плаща цената на виното, а оттам нагоре плаща собствената си цена. Иначе казано, истинските удоволствия нямат цена (макар че специално в България по-тънката цена ги прави по-истински).

Астрономическите цени при най-скъпите вина от Бордо се обясняват не само с несъмнено върховото качество, но и с ограниченото количество. Те са от точно определени неголеми уникални парцели, доказали качествата си през последните 200 или повече години. Освен това времето е напластило и престиж, който допълнително надува цената. Ясно е, че не само заради вкуса и добрия баланс цената на бутилка вино от изби като Chateau le Pin, Chateau Lafite, Petrus или Chateau d’Yquem  достига четирицифрени стойности в евро.

Всяка бутилка качествено вино съдържа сока на около 1,5 кг грозде, стъкло, тапа, капсула и етикет. Освен това в себестойността се калкулират разходи за труд, бъчви, режийни разноски, съхранение, търговска отстъпка и т.н. При положение че повечето от тези величини са общо взето стандартни (разликите варират по-често в проценти, а не в пъти), изглежда странно, че някои вина са не просто по-скъпи, а десетки пъти по-скъпи от други. При това не би могло да се твърди, че те са точно толкова по-хубави. Преценката на вкуса винаги е белязана от доза субективност.

Ножицата в цените при виното лесно може да се обясни с пример от съвсем друга дейност. С едно и също количество тухли, вар, цимент, желязо, труд и пр. могат да се построят две напълно различни къщи - едната грозна и неудобна за живеене, а другата хубава и с идеално организирано пространство. Ясно е коя ще струва повече, независимо от еднаквата им себестойност. Естествено, в случая и кварталът е от значение, както и при виното произходът винаги е от значение и силно влияе на цената.

Този пример би трябвало да очертава спецификата на елитното вино като интелектуален продукт, при който ролята на технолога е водеща. Той е човекът, който оценява потенциала на определен тероар и най-подходящите да него сортове, технологични практики, бъчви и т.н. за да направи от всичко това продукт, насочен към определени пазарни очаквания.

Какви фактори влияят на цената?

На първо място, естествено, е качеството. Следват апелациите, марката, възрастта (когато е доказано, че виното може да старее), сортът и типът, дегустационните оценки или рейтингът, както и количеството от определена реколта. Съществува и още един фактор, който ще наречем фактора Х. Това е някаква случайност, щастливо стечение на обстоятелства, което обаче е невъзможно да се формулира с думи. Това е нещо като “дао” в източната философия.

В една от лекциите си по история на литературата Владимир Набоков твърди, че човекът се създава и формира от три сили - “наследствеността, средата и факторът хикс”. Третата сила (да приемем, че това е случайност, достойна да се превърне в литература), според него, е най-важна. Така е и при големите вина, които факторът хикс превръща в събитие и вдига цените им до небесата.

Струва ли си човек да пие скъпи вина?

Отговорът на този въпрос може да бъде безкрайно дълъг и обгърнат от обтекаема словесност, както и причините, поради които някои вина са скъпи, а други не. Изглежда прекалено снобско да се пият непременно най-скъпите, както е глупаво и никога да не го направиш.

Доколко цената има отношение към качеството е друг темелен въпрос, който предизвиква постоянни дискусии сред винолюбивите общности. На тази тема са посветени много експерименти и изследвания, често подозирани като манипулативни и пристрастни.

През 2008 г. американският винен журналист Робин Голдстейн публикува мащабно изследване, в което над 500 доброволци били поканени да опитат и оценят 540 вина с цени между 1,5 и 150 долара. Резултатите били шокиращи. Оказало се, че средностатистическият консуматор предпочита евтиното вино и цената няма отношение към вкуса. Сто вина с цени под 15 долара били оценени по-високо от десетократно по-скъпите, а евтино шампанско било оценено по-високо от „Дом Периньон”.

По същото време друг експеримент, проведен в Калифорнийския технологичен институт, хвърля още малко светлина върху магията на скъпото вино. Участниците дегустирали различни вина, като мозъците им по време на дегустацията били сканирани. Единствената информация, която получавали за виното, била цената. В действителност те опитвали по два пъти едно и също вино, но с различно обявена цена.  Оказало се, че колкото по-скъпо е виното, толкова повече се харесва. Скенерът установил, че етикетът с високата цена възбужда онази част от мозъка, която контролира усещането за удоволствие.

Хубавото на подобни експерименти е, че събуждат интерес към света на виното и вдигат шум, но без да променят нагласите. Който обича скъпи вина, продължава да ги търси, както и ценителите на евтините продължават да се наслаждават на своя избор.

Със сигурност обаче резултатите от двете изследвания са засилили и без друго тежките терзания на търговските отдели в избите – да вдигат ли цените или да ги свалят.