В парижките си мемоари "Безкраен празник" Ърнест Хемингуей пише в подробности за отношенията си с Ф. Скот Фицджералд. Той разказва за първата им среща през пролетта на 1925-a в "Динго Бар", където Хемингуей "седи с някакви абсолютно безполезни хора". Зад бара стои легендарния барман Джими Чартърс. Ако това не звучи достатъчно като "кой кой е" в емигрантския Париж през 20-те, в бара влиза Ф. Скот Фицджералд.
Хемингуей е чувал за него - той вече е успешен писател, а "Великият Гетсби" тъкмо е публикуван.
При първата среща на двамата творци Франсис Скот прекалява с алкохола и припада. Хемингуей научава, че това е просто "нещо типично" за Ф. Скот и съпругата му Зелда.
"Това, че са били в безсъзнание, когато са пили, винаги е било най-голямата им защита," отбелязва Хемингуей. Не им е нужен много алкохол, за да "заспят като деца… а когато се събудят, са свежи и щастливи, без да са погълнали достатъчно алкохол, за да навреди на телата им, преди да изпаднат в безсъзнание", разказва писателят.
Той и Фицджералд се срещат отново няколко дни по-късно в Closerie des Lilas. Там Ф. Скот моли Ърнест за услуга. Колата на Ф. Скот и Зелда "Рено" е останала в Лион заради лошото време, така че би ли бил така добър Хем да помогне на Ф. Скот да си я прибере? Биха могли да пътуват заедно с влака, да вземат колата и после да я карат обратно до Париж. Хемингуей решава, че това е чудесна идея, тъй като това ще му даде шанса да прекара време с по-добре реализирал се писател.
Пътуването е пълен провал - нещо, за което да се разказва със смях години по-късно. Или да се пише за него.
В Лион Хемингуей е поразен от констатацията, че малкото "Рено" е без горна част. Ф. Скот и Зелда са били "принудени" да я оставят в Лион, защото жената на писателя е поискала горната част да бъде отрязана след незначителна катастрофа в Марсилия. Тя така или иначе харесвала повече откритите коли.
Ф. Скот и Хем поемат за Париж в осакатената кола, но по пътя неколкократно ги спира дъжд. Междувременно обядват отлично с печено пиле с трюфели, към което пият бяло вино "Макон". Купуват няколко бутилки, които Хемингуей "отваря при нужда".
Забавлението обаче скоро приключва заради това, че дъждът ги е измокрил до кости. Ф. Скот се опасява, че е получил прилив на кръв в дробовете и настоява да спрат в следващия град преди "началото на треската и делириума". Хемингуей се надява, че още няколко глътки "Макон" може да накарат Фицджералд да се почувства по-добре, защото "добро бяло вино, с умерена плътност, но и ниско алкохолно съдържание, е почти специално препоръчвано срещу тази болест". Баща му все пак е бил лекар.
Накрая двамата намират хотел в Шалон-сюр-Сон и Ф. Скот ляга. Хемингуей става лекар и сестра.
Докато подгизналите от дъжда техни дрехи съхнат, той поръчва "два изстискани цитрусови плода и две двойни уискита", които Ф. Скот отхвърля като един от "онези бабешки лекове".
Хемингуей се опитва да поръча цяла бутилка, но там я продават само в насипен вид. Ф. Скот скоро се разкрива като непоносим хипохондрик, като иска аспирин и термометър. В крайна сметка сервитьор от хотела донася и двете, но термометърът е голям и предназначен за измерване на температурата на водата в банята. Хемингуей изтърсва професионално термометъра и сухо казва на Фицджералд: "Имаш късмет, че не е ректален термометър".
Той мери температурата на Ф. Скот под мишницата и някак го убеждава, че 37,6 градуса е нещо нормално. Фицджералд настоява Хемингуей да измери собствената си температура, което той прави, като му казва същата стойност. "Опитвах се да си спомня дали 37,6 е нормално или не", спомня си Хемингуей. "Нямаше значение, защото термометърът, така или иначе, си стоеше стабилно на 30 градуса", допълва той.
Фицджералд бързо изпива уискито и казва на другия писател да поръча още едно. Хемингуей това и прави. Скоро двамата отиват в хотелския ресторант, където си вземат гарафа фльори (сухо, леко червено вино от Божоле) към охлювите, последвано от бутилка монтани – "леко, приятно местно бяло вино" към основното ястие.
После Ф. Скот прави това, което често е правил и дотогава: изгубва съзнание с глава върху ръцете си.
"Беше естествено, нямаше театралност в това, дори изглеждаше сякаш внимаваме да не разлеем или счупим нещо", разказва Хемингуей. Той и сервитьорът пренасят припадналия писател обратно на горния етаж в леглото, след което Ърнест се връща долу и довършва вечерята (и виното).
На следващия ден двамата карат обратно до Париж, и времето е прекрасно. Хемингуей се сбогува с Фицджералд и се връща в апартамента си. Доволен от завръщането си у дома, Хемингуей празнува със съпругата си Елизабет Хадли в Closerie des Lilas.
Казва на Хадли, че е научил едно: "Никога не отивай на пътуване с някой, когото не харесваш".
Като последна бележка към историята на "уиски сауър", Хари Макелоун през 1951-а казва, че липсва хубавите някогашни времена, когато Хемингуей и Фицджералд са му били клиенти, и че "Хемингуей можеше да обърне 20 уискита сауър поред и после да се върне в хотела си, за да работи".
Нещо, в чиято правдивост човек мож да се усъмни, но това вероятно е нещо естествено. А ето и самата рецепта:
Уиски сауър (Изстискан цитрус и уиски)
СЪСТАВКИ:
• 50 мл уиски (по ваш избор – скоч, ръжено, бърбън, канадско и т.н.);
• 15 мл току-що изстискан лимонов сок;
• 15 до 25 мл обикновен сироп;
• Чаша: коктейлна;
• Гарнитура: кора от лимон
ИНСТРУКЦИИ:
Добавете всички съставки в коктейлен шейкър и напълнете с лед. Разбийте добре и прецедете в охладена коктейлна чаша. Гарнирайте с кора от лимон.
КОМЕНТАР ОТ ДЕГУСТАТОРА:
Използвайте каквото уиски предпочитате – може да е бърбън, ръжено, скоч, канадско, японско и т.н. Тази напитка е подходяща за консумация с лед или просто охладена, по ваша преценка. Можете да я направите като класически сауър, като измерите дозите уиски, лимонов сок и захар/сироп, или просто да добавите уиски към домашна лимонада, както изглежда, че са направили Хемингуей и Ф. Скот.
