Бирата иска да знае защо не ви пука достатъчно за нея. Как можете просто да седнете да гледате мача в почивния ден с леденостудена бира под ръка и да не се замислите за бъдещето на тази институция?
Не, не на първенството, на бирата! За 2018-а България е на 12-то място в Европа по консумация на пиво. Изпреварваме страни като Ирландия, Дания и Швеция.
Средностатистически всеки българин изпива по 76 литра бира на година.
Но се оказва, че пивото има някои екзистенциални проблеми. Не можеш да получиш бира без четири основни съставки - вода, мая, хмел и ечемик. Водата е по средата, горчивият хмел и бирената мая идват след нея. В основата стои ечемикът.
В същността си тази земеделска култура е трева с латинско наименование Hordeum vulgare. Семената й са пълни с нишесте, което представлява верига от захари. Когато се разбият тези вериги и се прибави мая, се случва чудо, подобно на библейското умножаване на рибите и хлябовете - отделя се алкохол.
И така, мили деца, се получава бирата. Но понякога растенията преминават от "нещо, което просто си расте някъде" до "култура, която хората активно отглеждат и култивират". Само че понякога след този преход растенията стават доста придирчиви.
За да се отглеждат необходимото количество ечемик, за да има достатъчно бира, имаме нужда от доста вода.
Освен вода, трябват относително ниски температури, защото горещината и влагата във въздуха правят ечемика уязвим към болести. Не трябва да има и твърде много силни бури. Климатичните промени унищожават тези ключови елементи. Промените в климата правят сушата и топлинните вълни често срещано явление.
При тези условия ечемикът не расте добре, а добивът може да спадне с до 95%. Нивата на бета-глюканите се повишават като правят захарта и водата, които ферментират в бира, твърде гъсти. Протеините в семената стават прекалено много и няма достатъчно нишесте за приготвянето на бирата. Ако са твърде малко, няма достатъчно ензими, които да предизвикат химичната реакция.
Кой е най-лошият вариант? Ако хората не престанат да горят толкова много изкопаеми горива и да освобождават в атмосферата толкова парникови газове, консумацията на бира в световен мащаб ще спадне с 16%, а цената на пивото ще стане двойна.
При положение, че обичате бира, ще настоявате за глобално ограничаване на въглеродните емисии.
Ще мислите за ечемика. Докато мисълта ви е заета с други неща, бирата се променя. Тази седмица най-голямата пивоварна в света - Anheuser-Busch InBev, производител на марките Stella Artois, Budweiser, Corona и други - обяви партньорството си с малката биотех компания Benson Hill Biosystems. AB InBev ще предоставя информация генетична информация за безбройните сортове ечемик, както и за различните им особености - техните генотипове и фенотипове.
Benson Hill от своя страна ще използва софтуера си, за да преглежда всички тези гени и да предлага кръстосването на различни сортове, ако това има смисъл. Така ще генетичната информация ще бъде използвана, за да бъдат прескочени годините, необходими за култивиране по традиционния начин.
В щата Айдахо например има проблем със силните снеговалежи и наличието на вода в резерв. В Мексико трябва да се справят с обилните дъждове. В Индия жегите са унищожителни. Климатът носи невероятен стрес на земеделските култури и ще става все по-суров в бъдеще. Заради промените в климата пивоварите трябва да са сигурни, че ще имат достатъчно добив.
И тук дори не става въпрос за вкуса на бирата.
Различните сортове ечемик водят до различен вкус на пивото, въпреки че пивоварите го отдават на бирената мая и на хмела. Когато пивоварите искат да подобрят ечемика, те искат да поддържат или да повишат количеството, което може да се отглежда на дадена единица площ. AB InBev вече имат огромна база данни и голяма програма за култивиране.
Те обаче може би пропускат начини за получаването на потенциален супер-сорт ечемик, който се крие в невероятния обем информация. Целта е да бъде извлечена генетична информация на още по-дълбоко ниво. Още по-важното е, че ще имат възможност да го правят по-бързо.
Традиционното селектиране може да отнеме години, дори десетилетия. С интеграцията на данните за фенотиповете с тези за генотиповете ще могат да се проектират различни кръстоски между сортовете и да се предвижда резултатът.
Освен всичко друго, времето е пари.
За да се отгледа малко експериментално количество от посеви, след това да бъдат измерени параметрите му, след това да отиде в пивоварната, а междувременно да бъде химически анализирано отнема доста средства. А ако се окаже, че тествате издръжлив на студ ечемик в Средния Запад в САЩ? Културата ще загине и ще трябва да започнете отначало.
Подходът, обоснован на вече съществуващи данни, ще помогне тези проблеми да бъдат преодоляни. Разбира се, учените не се наемат да дават никакви стопроцентови гаранции.
Промените в климата не влияят само на ечемика.
Учените предупреждават, че винарските региони са застрашени, а винарите ще трябва да удвоят усилията си, за да поддържат добива си. Климатичните изменения могат да повлияят на всяко растение, което отглеждаме и култивираме.
Ако и вие сте сигурни в това, можете да си сипете още една бира. Имаме свят да спасяваме...
