Колко месо на ден изяжда средно един вегетарианец? Тъй като по дефиниция не би трябвало да яде изобщо месо, този въпрос би трябвало да бъде безсмислен, защото - естествено - отговорът е логично да е "нула".
Само че въпросът далеч не е толкова реторичен, тъй като има много специфичен не-нулев отговор - 83.2 грама, тоест около една стандартна порция.
Скорошно проучване показа, че една трета от вегетарианците ядат месо, след като са пили алкохол.
Данните, че средният вегетарианец в САЩ изяжда по една порция месо на ден, произлизат от извършен през 2003-та година анализ на данни, събрани от американското министерство на земеделието в края на 90-те години.
Учените са анализирали отговорите на представителна извадка от близо 10 000 американци, които са описани подробно всичко, което са консумирали през два отделни (и непоследователни) 24-часови периода.
И както се оказва, вегетарианците наистина ядат месо.
Вярно, само около 40% от месото, което типичният американец съобщава, че консумира (220 грама), но все пак слагат в устата си "жива плът".
Това не означава непременно, че всеки вегетарианец яде месо, тъй като тази цифра е усреднена, но повечето вегетарианци в САЩ го правят.
Друга телефонна анкета от американското министерство на земеделието твърди, че дялът вегетарианци, които са консумирали месо в последния ден, е около две трети.
В проучване от 1995-та сред заможни, образовани американци от Източното крайбрежие на САЩ, само 1.5% са заявили, че никога не консумират пилешко или риба, но 7% са се самоопределяли като вегетарианци.
Проучвания от канадския Национален институт по храненето заявяват, че около 60% от канадските вегетарианци ядат пилешко, а 32% консумират и червено месо.
Изследването за вегетарианците, консумиращи месо на пияна глава, не е толкова безспорно в научен аспект - то е проведено на базата на проучване от британска компания за ваучерна търговия, VoucherCodesPro, които не огласяват информация за методите си на работа или подробности за участниците в това изследване.
Поради това, тези резултати би трябвало да се приемат с умерен скептицизъм, въпреки че звучат като цяло убедително.
Независимо дали това изследване е точно, то провокира допълнителни интересни въпроси.
За да изясним какво се случва, разговаряхме с Ханк Ротбергер, социален психолог в университета "Белармин", който се концентрира в изследванията си върху вегетарианци и възприятията за тях.
Ротбергер предполага, че голяма част от това, което се случва, е свързано по някакъв начин най-вече с причините хората да бъдат вегетарианци.
"Вероятно по-голям процент от онези, които се поддават на изкушението, са вегетарианци по здравословни причини", предполага Ротбергер. "Вегетарианците по етични съображения са склонни да имат повече причини да избягват месото - и да се аргументират преди всичко защо не ядат месо; техният ангажимент към вегетарианството е по-силен".
"Ако сте вегетарианец по здравословни причини", допълва Ротбергер, "това е просто въпрос на самоконтрол или саморегулация, точно както е и с хората, които се опитват да се хранят здравословно".
В този смисъл надали е изненадващо, че вегетарианците, които избягват месото по здравословни причини, си позволяват понякога да хапнат от него.
Поне не е по-изненадващо от твърдението, че повечето хора на диета понякога си хапват торта, особено когато са подпийнали.
Някои изследвания върху хората, нарушаващи вегетарианския си режим, подкрепят тази теза. Faunalytics (по-рано известни под названието Humane Research Council) са провели изследване сред 11 000 възрастни американци, което констатира, че има пет пъти повече бивши вегани и вегетарианци, отколкото настоящи такива.
Около 60% от тях заявяват, че причината те да бъдат вегетарианци е била преди всичко грижа за здравето им. В този контекст, отказалите се вегетарианци не са по-различни от отказалите се от диети.
Има обаче и хора, които са вегетарианци и вегани по етични причини - и все още от време на време консумират месо.
Едно от проучванията на Ротбергер прави още по-ясно разграничение между строгите вегетарианци и тези, които понякога се отклоняват от режима си: той е констатирал, че онези, които никога не нарушават вегетарианската си диета, изпитват по-голямо отвращение от месото и го считат за по-неапетитно, отколкото онези, които в някакъв момент се поддават.
С други думи, оказва се, че е по-лесно да не консумирате месо, ако не ви се иска да го правите.
"Мисля, че част от проблема, пред който са изправени вегетарианците, е че живеем в месояден свят - поне Западните общества консумират много месо, така че липсва особена социална подкрепа", коментира Ротбергер.
"Вегетарианците, които се оказват сред други групи и социални мрежи с подобни възгледи, е много по-вероятно да продължат диетата си", продължава той. "Мисля, че това, което прави ситуацията по-трудна за тях, е предимно социалният аспект. Предполагам, че това е много по-сериозен фактор, отколкото "Твърде много ми липсва месото" или "Просто ми е твърде трудно".
Проучването на Faunalytics сред бивши вегетарианци подкрепя тази по-обща теза.
Когато обясняват защо са престанали да бъдат вегетарианци, твърде малко са тези, които са казали, че са променили мнението си за етичността на консумацията на месо.
Вместо това те изтъкват по-банални причини - почти две трети казват, че не са искали да се дистанцират от социалната си група, около половината са заявили, че им е прекалено трудно да се придържат към толкова "чиста" диета, а около една трета са отбелязали, че техните партньори консумират месо.
Точно тези други фактори, а не моралните, са по-важни, когато хората преценяват дали да се придържат към вегетарианството.
В своята книга The Happiness Hypothesis социалният психолог Джонатан Хайд описва две изживявания, които е имал в училище, които са демонстрирали някои от границите на нашите морални убеждения. Първо той описва как му е повлияла книга, написана от моралния философ Питър Сингър.
"Ясните и необорими аргументи на Сингър ме убедиха веднага, и от този момент съм морално против всички форми на индустриализирано земеделие. Морално съм против, но не и поведенчески", пише Хайд.
"Обичам вкуса на месото, и единственото нещо, което се промени през първите шест месеца, след като прочетох книгата на Сингър, е че размишлявах упорито за лицемерието си всеки път, когато си поръчвах хамбургер".
Една година по-късно обаче Хайд описва много по-различно изживяване.
Като част от проучване, изследващо психологията на отвращение, Хайд тогава гледа видео на крави, които преминават през кланица. "Наблюдавах с ужас как кравите като на конвейр биват удряни, окачани на кука и разфасовани", пише Хайд.
"В продължение на дни след това, гледката на червено месо ми предизвикваше инстинктивен порив за повръщане. Физическите ми усещания съвпадаха с убежденията, които Сингър ми беше предал", продължава Хайд.
"И станах вегетарианец. За около три седмици".
Опитващите се да убеждават другите да стават вегетарианци изглежда имат по-голям успех в убеждаването на хората, че е добре да се консумира по-малко месо - това наистина се отразява добре на околната среда, полезно е за здравето, и е по-добре за животните - но са много далеч от успеха в убеждаването на хората да поддържат задълго вегетариански режим.
От тези, които някога са били вегетарианци, сериозен процент - около 40 на сто, признават, че се интересуват от евентуално завръщане към диета на растителна основа.
Това на практика би удвоило броя вегетарианците поне в САЩ, но изисква по-сложно осъзнаване на разликата между морално противопоставяне и поведенческо противопоставяне.
"Ако бях в някаква активистка група за вегетарианството, щях да се опитам да организирам вегетариански клубове, групи или организации за хранене, които да насърчават някакъв начин вегетарианците да поддържат по-голяма контакт помежду си", коментира Ротбергер.
"Примерно бих организирал вечерни партита, клубове за хранене, преди всичко бих се стремил да свървам възможно най-много вегетарианци в цялостна общност. Колкото повече вегетарианците са изолирани в това си поведение, толкова по-трудно е за тях".