Започвам с едно важно уточнение - китайският чесън може и да изглежда различно и да има по-друг вкус от българския, но по никакъв начин не е опасен.
Това, че скилидките му са с идеална форма и цветът им е бял като хартия се дължи на дългогодишна, подпомагана от Пекин селекция, дала възможно най-добрия търговски вид на зеленчука.
Колкото до посиняването при готвене, то е резултат от обикновена химична реакция, при която чесънът, поставен в силно киселинна среда, дава синкав или зеленикав оттенък.
А от началото на новия век Китай се превръща в абсолютен монополист в производството на чесън - около 73% от световните количества идват от там.
Всичко започва от все по-големите нужди на Пекин да задоволява търсенето на чесън на вътрешния пазар, което традиционно е огромно. Китай има късмет, защото почвите и климатът за изключително подходящи за отглеждане на чесън - силно алувиални почви, умерени зими и суха пролет.
От 2000 г. насам по данни на Организацията по храни и земеделски култури към ООН китайските власти започват силно да насърчават и износа, както и да субсидират щедро механизацията на производството.
Така към 2005 г. китайският чесън започва да завладява българските пазари и магазини. Той е с по-воднист вкус, не толкова остър, а на външен вид изглежда почти съвършено. Българският му събрат е с далеч по-малки скилидки, с различна, несиметрична големина, с по-силен и характерен вкус и аромат.
Заради високите добиви пък Китай успява да предложи и чесън, който си остава по-евтин, дори и след транспортирането му.
България от своя страна продължава да разчита изцяло на ръчен труд за садене, отглеждане и бране на чесън. А той е бавен, труден и скъп.
И докато Франция бърза да защити пред ЮНЕСКО своя розов чесън от Лотрек, а Испания - скилидките си от област Куенка, България не прави никакви усилия в тази насока. Въпреки че в близкото минало сме имали сортове като Здравец, Горнооряховски, Инес.
И въпреки че чесънът е на силна почит не само в българската кухня, а и в народната медицина.
Но като че ли блудкавият вкус и по-нетраен аромат започнаха да допадат на мнозина. Но това не означава, че можем напълно да отпишем българския чесън.
В последните 2-3 години все повече производители се обръщат отново към любимия за шкембето и таратора зеленчук. Един от примерите е от село Еленово до Нова Загора, където земеделец на име Деян Бонев гледа вече над 6 декара чесън и то пораснал само от български разсад.
Пред сайта Agri.bg той обяснява, че го прави от любов към родния чесън и се надява той да бъде активно възроден у нас.
Радомирското село Долни Раковец пък се бори да бъде признато за Българската столица на чесъна.
Там черноземът ражда изобилна реколта, за която спомагат и местните извори на минерална вода. Първото издание на тамошния Фестивал на чесъна е още от 2023 г. и се предлага не само роден български чесън, а и има кулинарни надпревари в готвенето на ястия с него.
През септември 2025 г. има състезание по сплитане на чесън и игри с въпроси около лютия зеленчук.
Тази година събитието започва на 6 септември, отново в центъра на Долни Раковец. Институтът по зеленчукови култури "Марица" уточнява, че в момента не селектира нови сортове български чесън, но съхранява колекция от генофонд на родния чеснов лук и отглежда негови образци на 50-80 кв. метра площ.
Признатият от Патентното ведомство сорт български чесън се нарича Зимен чесън 14. Едър е, с умерена лютивост.
Той и други, непризнати родни сортове се намират както в супермаркетите, така и в социалните мрежи и сайтовете за търговия.
За съжаление разсад с български чесън се открива изключително трудно и най-често сортът му дори не е упоменат в описанията. Макар че това не пречи да използваме по-едра скилидка роден чесън и през есента да я засадим с надежда за скромна домашна реколта.
Потребители се кълнат, че отглеждането на чесън няма нужда и от градина, а може да се случи и на градския балкон.
